Николай Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Стойков
български композитор
Роден
Николай Иванов Стойков
Починал

Учил вНационална музикална академия

Николай Иванов Стойков е български композитор и педагог, професор в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва класа по композиция на проф. Панчо Владигеров в Държавната музикална академия в София. След дипломирането си специализира композиция и теория на музиката в Московската консерватория при такива творци като Дмитрий Шостакович, Тихон Хреников и Юрий Холопов.

След своето завръщане започва активна преподавателска дейност в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където от 1976 година е доцент, а от 1987 – професор.

През 1972 година се включва при създаването на специалността „Народни инструменти и народно пеене“, а впоследствие и на специалността „Дирижиране на народни състави“. Заедно с това, съвместно с Кирил Дженев е един от създателите на ансамбъл „Тракия“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като композитор Николай Стойков твори активно в областта на камерната, хоровата, сценичната музика, както и в обработката на български автентичен фолклор. Много негови произведения са записани на грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Голяма част от творчеството му е издадено от Държавно издателство „Музика“. Автор е и на 15 пособия за обучението на студентите от фолклорните специалности в Академията. С педагогическата си дейност е допринесъл за духовното израстване на над 25 випуска народни инструменталисти, диригенти и педагози. Оказал е незаменима помощ в развитието на двете фолклорни музикални училища в Широка лъка и Котел.

Бил е избиран на високи академични постове – заместник-ректор и декан на факултет „Музикален фолклор, хореография и изобразителни изкуства".

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Николай Стойков е почетен гражданин на гр. Пловдив, носител на редица български и международни награди, между които трикратно орден „Кирил и Методий“, двукратно наградата „Пловдив“, академичната награда „Медения чан“ и други.

Произведения[1][редактиране | редактиране на кода]

Симфонични[редактиране | редактиране на кода]

Парафрази[редактиране | редактиране на кода]

  • №1 „Бързата“ (1997)
  • №2 „Надсвирване“ за 2 саксофона и орк. (1998)
  • №3 „Капричиозо“ за флейта, виолончело и орк. (1998)
  • №4 (1999)
  • №5 (2002)
  • Концерт за пиано и орк. (1990).

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дитирамби“ за ударни инструменти (1979)
  • „Трио-серенада“ за кларинет, пиано и ударни (1982)

Сонати[редактиране | редактиране на кода]

За цигулка и пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • №1 (1974)
  • №2 (1997)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • за флейта и пиано (1975 – 1976)
  • за 2 виолончели (1978 – 1981)
  • за кларинет и пиано (1983)
  • за соло виолончело (1990)
  • за арфа и пиано (1995)
  • „Книга за изпълнителя“ – пиеси за соло инструменти в 2 тома (1972 – 1990)

За пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прелюдии“ – 2 тетрадки за пиано (1980 – 1990)
  • „Старият албум“ за 2 пиана (1982 – 1987)
  • „Български танци“ – 3 тетрадки за пиано на 4 ръце (1990, 1992, 1993) и др.

Хорова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Щурче свирче“
  • песни за детски хор (1969 – 1990)
  • „Ала-бала-ница“
  • дивертименто №1 за детски хор и ударни (1978)

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списъкът с произведения е предоставен от композитора.
  2. 47-и „Международен фестивал на камерната музика“, 2011 г. – Авторски концерт на Николай Стойков
  3. Юбилярят проф. Николай Стойков: Благодарности към всички, които бранят Камерния фестивал
  4. 52-ри „Международен фестивал на камерната музика“, 2016 г. – Авторски юбилеен концерт на Николай Стойков
  5. „Пред огледалото“ на сайта на издателство „Жанет 45“
  6. „Без ноти“ на сайта на издателство „Жанет 45“
  7. Присъдена през 1973 и 1995 г. от Общински съвет Пловдив.
  8. Решение № 124 / протокол №8 от 18.5.2006 на Общински съвет Пловдив.
  9. Диплом №116, издаден от Българска академия на науките и изкуствата.
  10. Решение № 371 / протокол №20 от 8.9.2011 на Общински съвет Пловдив.
  11. Ноември 2012 – общински съвет Пловдив.