Нино Рота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нино Рота
Nino Rota
италиански композитор
Нино Рота (1923)
Нино Рота (1923)

Роден
Джовани Рота Риналди
Починал
10 април 1979 г. (67 г.)
Рим, Италия
ПогребанКампо Верано, Италия

Националност Италия
Учил вМиланска консерватория
Работилкомпозитор
Музикална кариера
Стилопера,[1] симфония, класическа музика
Инструментипиано
Направлениекласическа музика
филмова музика
Активност1946–1994
Семейство
ПартньорМагда Лонгари
ДецаНина Рота

Уебсайтwww.ninorota.com
Нино Рота в Общомедия

Нино Рота, роден Джовани Рота Риналди (на италиански: Giovanni Rota Rinaldi) е известен италиански композитор, автор на музиката към филми на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и на първите два филма от Кръстникът на Франсис Форд Копола. [2] Освен филмова музика, неговата дълга творческа кариера включва десет опери, пет балета и други произведения като оркестрова музика. В продължение на последните 30 години от живота си е директор на музикалното училище в Бари, Италия и се занимава с преподавателска дейност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на музиканти, което живее в Милано. Още в детството изпъкват заложбите му: неговата първа оратория L'infanzia di San Giovanni Battista е завършена на 11-годишна възраст и изпълнена в Милано и Париж още през 1923 г.; лиричната му комедия в три действия Il Principe Porcaro по Ханс Кристиан Андерсен е композирана, когато е едва на 13 години, и е публикувана през 1926 г. Учи в Миланската консерватория при Джакомо Орефиче.

Завършва Римската консерватория през 1929 година, където учи композиране при Илдебрандо Пицети и Алфредо Касела. От 1930 до 1932 година живее в САЩ, след като е подтикнат към тази крачка от Артуро Тосканини. Печели стипендия от Филаделфийския институт „Къртис“, където се обучава на диригентство при Фриц Райнер, а инструктор по композиция му е Розарио Скалеро. Когато се връща в Милано, той пише дисертация на тема ренесансовия композитор Джозефо Зарлино. Рота получава академична степен по литература от Миланския университет, който завършва през 1937 г. Директор е на Лицео Музикале в Бари от 1950 до 1978 година.

Музика към филми започва да пише през 1940-те. Получава Оскар през 1975 година за музиката към втория филм Кръстникът.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие режисьор
1952 Белият шейх Lo sceicco bianco Федерико Фелини
1953 Мамините синчета I Vitelloni Федерико Фелини
1954 Пътят La Strada Федерико Фелини
1954 Чувство Senso Лукино Висконти
1955 Измамата Il bidone Федерико Фелини
1956 Война и мир War and Peace Кинг Видор
1957 Бели нощи Le Notti Bianche Лукино Висконти
1957 Нощите на Кабирия Le notti di Cabiria Федерико Фелини
1959 Голямата война La grande guerra Марио Моничели
1960 Сладък живот La dolce vita Федерико Фелини
1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli Лукино Висконти
1962 Мафиозо Mafioso Алберто Латуада
1962 Бокачо '70 (Изкушението на доктор Антонио) Boccaccio '70 (Le tentazioni del dottor Antonio) Федерико Фелини
1962 Бокачо '70 (Работата) Boccaccio '70 (Il lavoro) Лукино Висконти
1963 Гепардът Il Gattopardo Лукино Висконти
1963 Федерико Фелини
1968 Ромео и Жулиета Romeo and Juliet Франко Дзефирели
1972 Кръстникът The Godfather Франсис Форд Копола
1973 Амаркорд Amarcord Федерико Фелини
1974 Кръстникът 2 The Godfather Part II Франсис Форд Копола
1976 Казанова на Фредерико Фелини Il Casanova di Federico Fellini Федерико Фелини
1978 Репетиция на оркестър Prova d'orchestra Федерико Фелини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]