Обединено княжество Влашко и Молдова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обединено княжество Влашко и Молдова
Principatele Unite ale Moldovei și Țării Românești
— де юре васал на Османската империя (1859 – 1878) —
1859 – 1881
      
Герб
Герб
Девиз: Nihil Sine Deo („Нищо без Бог“)
Румъния в периода 1859 – 1879
Румъния в периода 1859 – 1879
КонтинентЕвропа
СтолицаЯш и Букурещ
(1859 – 1862)
Букурещ
(1862 – 1881)
Официален езикрумънски
Неофициален езикунгарски, цигански, украински, немски, идиш, български
РелигияРумънска православна църква, католицизъм, юдаизъм, Реформирана църква в Румъния
Форма на управление
Законодателна властПарламент
Площ
124 506 km2
Население
Преброяване4 424 961
ВалутаАвстро-унгарски гулден, Кройцер, Румънска лея (от 1870)
Предшественик
Княжество Молдова Княжество Молдова
Княжество Влахия Княжество Влахия
Наследник
Кралство Румъния Кралство Румъния
Обединено княжество Влашко и Молдова в Общомедия

Обединеното княжество Влашко и Молдова (на румънски: Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г. За княз на обединените дунавски княжества е одобрен Александру Йоан Куза. Обединеното княжество е васално на Османската империя.

През 1866 г. княз Александру Куза се обявява за един (ен) такъв – на единното Княжество Румъния.

По време на Руско-турската освободителна война, обединеното княжество Румъния обявява независимост, която е призната на Берлинския конгрес. През 1881 г., след обявяването на Карол I за крал на територията на обединеното княжество (със Северна Добруджа и без морския коридор в Южна Бесарабия) се трансформира в Кралство Румъния.[1]

Румънската конституция от 1866 г. усвоява редица принципи и постановления на Белгийската конституция от 1831 г. Начело на страната стои княз, чиято власт е наследствена. Той назначава и освобождава министрите. Конституцията предоставя на държавния глава значителни права – князът утвърждава законите, има право на абсолютно вето, разпуска парламента, командва армията. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент – Национално събрание и Сенат, които са изборни органи. В Декларацията за правата и свободите на гражданите (съдържаща се в Конституцията) са нормирани основните права и свободи: лична свобода, неприкосновеност на жилището, свобода на словото, съвестта и вероизповеданията и др. Частната собственост е неприкосновена и може да се отчужди принудително по военни и санитарно-епидемиологични съображения или за изграждане на съобщителни пътища.

Източници[редактиране | редактиране на кода]