Белоградчик (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Белоградчик)
Белоградчик (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Видин
Площ410.67 km²
Население6 755 души
Адм. центърБелоградчик
Брой селища18
Сайтbelogradchik.egov.bg
Управление
КметБоян Минков
(БСП за България; 2023)
Общ. съвет13 съветници
Белоградчик (община) в Общомедия

Община Белоградчик се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Административният център е град Белоградчик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на Област Видин. С площта си от 410,665 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 13,45% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят източните разклонения на Светиниколска планина, която обхваща югозападната част на общината. В най-южната ѝ част, където се събират границите на община Белоградчик, община Чупрене и Република Сърбия се издига първенецът на планината връх Хайдушки камък (1721 m).

Останалата част на общината се заема от нископланинските и хълмисти части на Западния Предбалкан. Най-на запад, северно и западно от долината на Салашка река (десен приток на река Арчар) и по границата с Република Сърбия се издигат югоизточните разклонения на планината Бабин нос с връх Велков чукар (949 m). Западно и югозападно от град Белоградчик, между Салашка и Стакевска река (десен приток на Лом) и югоизточно от последната се простират северозападните части на предбалканския рид Ведерник с едноименния връх Ведерник (1124 m). Източно от общинския център, в посока север-юг се намират западните склонове на друг предбалкански рид Венеца – връх Кърнева ливада (904 m). Тук в него, южно и югозападно от Белоградчик се намират и прочутите Белоградчишки скали. В най-северната част на общината, южно от язовир „Рабиша“ се издига уединеното възвишение Рабишка могила (връх Магура 461 m), явяващо се най-северно разклонение на Западния Предбалкан.

Северозападно от Рабишка могила и североизточно от склоновете на планината Бабин нос най-северните части на общината попадат в южната част на Западната Дунавска равнина, като тук, източно от с. Рабиша, в долината на р. Арчар се намира най-ниската точка на общината – 183 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в два водосборни басейна. Северната част се отводнява от горното течение на р. Арчар (десен приток на Дунав) и десният ѝ приток Салашка река (цялото течение на реката е в пределите на общината). През южната част на общината преминава цялото течение на Стакевска река (ляв приток на река Лом). В най-северната част на общината, северно от възвишението Рабишка могила, по границата с община Макреш се намира езерото Рабиша, което изкуствено е превърнато в язовир.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Южно и югозападно от град Белоградчик, предбалканския рид Венеца се намират прочутите Белоградчишки скали. Освен тях югозападно от града има още множество причудливи скални фигури, обект на туризъм и алпинизъм. Такива интересни скални фигури се намират и в северозападната част на рида Ведерник, източно от село Салаш. В изолираното възвишение Рабишка могила се намира друг природен феномен – пещерата Магура.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 18 населени места с общо население 5049 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.

Населено място Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2022)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Надморска височина
(м)
Белоградчик 4080 4723 22,234 212.42 525
Боровица 108 89 23,533 3.78 257
Вещица 28 29 10,111 2.87 326
Върба 12 13 7,982 1.63 309
Гранитово (Калугер) 49 36 22,82 1.58 415
Граничак 8 6 9,426 0.64 395
Дъбравка (Дубрава) 51 49 16,92 2.9 417
Крачимир (Крачемир) 5 12 25,811 0.46 476
Ошане 47 42 19,215 2.19 360
Праужда 17 33 23,892 1.38 500
Пролазница 8 7 9,127 0.77 463
Рабиша 242 246 24,391 10.09 224
Раяновци 56 68 48,151 1.41 335
Салаш 136 152 49,803 3.05 520
Сливовник 9 7 6,546 1.07 321
Стакевци 108 156 71,375 2.19 522
Струиндол 10 17 9,973 1.7 388
Чифлик 75 90 9,355 9.62 336
Общо за общината: 5049 5775 410,665 14.06
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Население (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Белоградчик
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 14632 14513 13650 12862 12255 11072 9921 8217 6602 5049
Източници: Национален Статистически Институт, [1] [1]

Население по възраст[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
5049 193 203 258 233 192 196 241 268 296 338 338 358 396 463 439 310 201 126

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Белоградчик (2011)
Етническа група процент
българи
  
79.35%
турци
  
0.08%
цигани
  
20.08%
други и неопределени
  
0%


По етническа група от общо 6005 самоопределили се (към 2011 година)[3]:

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Дубрава (Дъбравица) на с. Дъбравка;
  • Указ № 131/обн. 14 март 1950 г. – преименува с. Калугер на с. Гранитово;
  • указ № 519/обн. 26 декември 1961 г. – обединява селата Горни чифлик и Долни чифлик в едно населено място – с. Чифлик;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Крачемир на с. Крачимир.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на общината[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Владимир Живков (Коалиция БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“, ПК „Екогласност“) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
  • 1999 – Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
  • 2003 – Емил Цанков („Всички за Белоградчик“) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим кандидат).
  • 2004 – Изборът на Емил Цанков („Всички за Белоградчик“) е касиран през април.
  • 2004 – Людмил Антов (независим кандидат) печели с 58% срещу Емил Цанков („Всички за Белоградчик“).
  • 2007 – Емил Цанков (независим кандидат) печели на втори тур с 50,64% срещу Людмил Антов (БСП).
  • 2011 – Борис Стефанов Николов (ПП Български социалдемократи) печели на първитур с 50,20% срещу Людмил Любенов Антов (БСП) с 49,80%.
  • 2015 – Борис Стефанов Николов (Коалиция Продължаваме заедно - БСП, АБВ, Народен съюз) печели на втори тур с 66,83% срещу Ирена Венкова Иванова (РЗС) с 33,17%.
  • 2019 – Борис Стефанов Николов (Местна коалиция БСП и ДПС) печели на втори тур с 61,30% срещу Александър Кольов Алексиев (НФСБ) с 35,94%.
  • 2023 - Боян Минков Иванов (БСП за България) печели на втори тур с 54,13% срещу Борис Стефанов Николов (ПП-ДБ) с 43,90 %.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

2019
Общински съвет Белоградчик
Партия или сдружение 2019
Българска социалистическа партия
и Движение за права и свободи
5
Национален фронт за спасение на България 3
ГЕРБ 3
Воля 2
2011
Общински съвет Белоградчик
Партия или сдружение 2011
ГЕРБ 3
Български социалдемократи 3
Българска социалистическа партия 3
Единение за Белоградчик 2
Единна народна партия 1
Всички за Община Белоградчик 1
2007
Общински съвет Белоградчик
Партия или сдружение 2007
Българска социалистическа партия 5
Национално движение за стабилност и възход 2
Коалиция „Обновление“ – „Съюз на свободните демократи“, „Земеделски народен съюз“, „Демократи за силна българия“ 2
Коалиция „Разум, толерантност, справедливост“ – „Движение за права и свободи“, „Български земеделски народен съюз“, „Демократическа партия“ 2
Партия на либералната алтернатива и мира (ПЛАМ) 2

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 83,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]