Николаево (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Николаево)
Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.

Николаево (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Стара Загора
Площ96.52 km²
Население5 100 души
Адм. центърНиколаево
Брой селища4
Сайтwww.nikolaevo.net
Управление
КметКонстантин Костов
(БСП за България, Възраждане, ИТН, Партия на зелените; 2023)
Общ. съвет13 съветници
  • ДПС (5)
  • БСП (3)
  • МК БОНСС (3)
  • ГЕРБ (2)
Николаево (община) в Общомедия

Община Николаево се намира в Южна България, област Стара Загора. Включва 4 населени места с общо население от 4346 жители (към 01.02.2011).

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в североизточната част на област Стара Загора. С площта си от 96,524 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 1,87% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и нископланински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора, със средна надморска височина около 380 m.

В най-северната част на общината се простират южните склонове на нископланинския рид Дебелец, крайно южно разклонение на Тревненска планина, част от Средна Стара планина. Най-високата му точка в пределите на общината е връх Здравеца 834,8 m, разположен в крайния северозападен ъгъл на общината.

Южно от него в пределите на общината попадат крайната източна част на Казанлъшката котловина. В нея, източно от град Николаево, на границата с община Гурково, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската ѝ точка – 268 m н.в.

Южната третина на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Морулей 895,2 m, разположен на около 3 km южно от село Елхово, на границата с община Стара Загора.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Николаево е река Тунджа, която протича през нея от запад на изток с част от горното си течение. Източно и североизточно от град Николаево, през територията на общината протича най-долното течение на Радова река, ляв приток на Тунджа. В непосредствена близост до общината се намира язовир Жребчево, малко използван от местната общност ресурс. Общата площ на водните течения и водни площи е 4807 дка, 3078 дка от които са рибарници.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Николаево попада в преходно-континенталната климатична област. Климатът е повлиян от разположението ѝ между двете планински вериги на север – Стара планина и на юг – Средна гора. Ограниченото влияние на северните въздушни маси е предпоставка за сравнително меката зима и лято без големи горещини. Валежите са около средните за страната. Зимата е сравнително мека, снежната покривка е сравнително неустойчива. Този климат е подходящ за развитие на земеделието и отглеждане на трайни насаждения, зърнени и технически култури. През летните месеци се наблюдават значителни засушавания. Като цяло средногодишните количества валежи са достатъчни за пасищата и другата естествена тревна растителност, но са в недостиг за селското стопанство.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в района са разнообразни като превес имат кафявите и кафявите горски почви. Те са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, етерично-маслени и технически култури, както и някои видове зеленчуци.

Околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло околната среда в община Николаево е относително добре съхранена. Разположението и в полите на Стара планина и по склоновете на Сърнена Средна гора и изключително ограниченото производство на единственото голямо промишлено предприятие – фирма ЕЛПО, предполагат чистота на въздуха, водата и почвите. Близостта до две планини, изобилието на зелени площи и водни басейни, както и липсата на големи промишлени замърсители определят околната среда в общината като чиста и приветлива. Има добри условия за опазване на жизнена биологична структура на средата. Общината е богата на подпочвени води. В землището на село Нова махала расте осенът – един от защитените дървесни видове, а в района на Николаево има блатен аир. В землището на с. Едрево гнезди сивата чапла, която се числи към защитените животински видове.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 4346 100,00
Българи 2493 57,36
Турци 464 10,68
Цигани 1083 24,92
Други 8 0,18
Не се самоопределят 53 1,22
Не отговорили 245 5,64

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Николаево
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 5435 5462 5483 6282 6385 5608 5302 4948 4346 4194
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 4 населени места с общо население от 4194 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Николаево, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Едрево 564 15,331 Балабанлии Николаево 2577 14,867
Елхово 435 47,388 Милево Нова махала 618 18,938
ОБЩО 4194 96,524 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Балабанлии на с. Едрево;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Елхово на с. Милево;
  • Указ № 1239/обн. 26.08.1977 г. – признава с. Николаево за гр. Николаево;
  • Указ № 43/обн. 19.02.1993 г. – възстановява старото име на с. Милево на с. Елхово;
  • Указ № 3/обн. 8 януари 1998 г. – отделя гр. Николаево и селата Едрево, Елхово и Нова махала и техните землища от община Мъглиж и създава нова община Николаево с административен център гр. Николаево.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През северната част на общината, от запад на изток, на протежение от 6,5 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 13,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]