Октавио Пас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Октавио Пас
Octavio Paz
мексикански писател, поет и дипломат
По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.
По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.

Роден
Починал
19 април 1998 г. (84 г.)

Религияатеизъм
Националност Мексико
Учил вНационален автономен университет на Мексико
Калифорнийски университет – Бъркли
Литература
Период1931 – 1965 г.
Жанровепоезия
НаправлениеСюрреализъм, екзистенциализъм
ТечениеМодерн, Сюрреализъм
НаградиСервантес“ (1981)
Награда „Алексис дьо Токвил“ (1989)
Нобелова награда
Нобелова награда
Нобелова награда за литература (1990)
Повлиян
ПовлиялФуентес, Гойтисоло, Палмър
Семейство

Уебсайт
Октавио Пас в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, сред най-важните имена в латиноамериканската литература на XX век. Получава Нобелова награда за литература през 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската революция. Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилиано Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.

Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 година. То е озаглавено Caballera и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка Luna Silvestre.

Октавио Пас се дипломира през 1937 година, след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той започва да работи върху поемата си Entre la piedra y la flor, посветена на мексиканските селяни. По-късно през същата година посещава Испания по време на Гражданската война и демонстрира солидарност с републиканците. След завръщането си той е сред основателите на литературното списание Taller през 1938 година, на което сътрудничи до 1941 година.

През 1943 година Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, Съединени американски щати, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 година работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 година той публикува там El laberinto de la soledad, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 година е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 година той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.

Октавио Пас се завръща в Мексико през 1969 година и през следващите години чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в Съединените щати като гостуващ професор. От 1971 до 1976 година издава списание Plural, а от 1976 година до смъртта си – Vuelta, и двете посветени на изкуството и политиката.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Luna silvestre (1933)
  • Bajo tu clara sombra y otros poemas (1937)
  • No pasaran! (1937)
  • Libertad bajo palabra (1949)
  • ¿Águila o sol? (1951)
  • Piedra de sol (1957)
  • Blanco (1967)
  • Ladera este (1971)
  • Hijos del aire (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
  • Árbol adentro (1987)

Есета и критика[редактиране | редактиране на кода]

  • El laberinto de la soledad (1950)
  • El arco y la lira (1956)
  • Las peras del olmo (1957)
  • Conjunciones y disyunciones (1969)
  • El mono gramático (1974)
  • Tiempo nublado (1983)
  • Sor Juana: Or, the Traps of Faith (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вълни от зрак. Маймуната граматик“. Поезия. Превод от испански Рада Панчовска. София: Нов Златорог, 1994, 232 с.
  • „Двойният пламък“. Есе. Велико Търново: Фабер, 1998, 184 с.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Octavio Paz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​