Оливети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оливети АД
Olivetti S.p.A.
Централно седалище в град Ивреа
Типакционерно дружество
ИндустрияИКТ
Основаване29 октомври 1908
ОснователКамило Оливети
СедалищеИвреа, Италия
Ключови личностиДжовани Ронка (президент)
Роберто Тундо (главен изп. директор)
Продукти
Годишни приходи218 млн. евро (2019)
Девиз«I tuoi sogni diventano soluzioni»
Мечтите ти стават решения
Уебсайтwww.olivetti.com

допълнение
  • Награда Compasso d'oro (1954)
    Награда Compasso d'oro (1959)
    Награда Compasso d'oro(1962)
    Награда Compasso d'oro (1964)
    Награда Compasso d'oro (1967)
    2 награди Compasso d'oro (1970)
    Награда Compasso d'oro (2001)
Оливети АД в Общомедия

Оливети АД (на италиански: Olivetti S.p.A.) е търговско дружество от групата Телеком Италия (Telecom Italia), която оперира в сферата на информационните и комукационните технологии. В миналото е една от най-важните компании в областта на пишещите машини, изчислителната техника и електрониката.

Сред най-значимите му иновации са Divisumma 14 – първият електромеханичен калкулатор в света в състояние да извършва всички 4 операции и да отпечатва резултата, Elea 9003 – един от първите напълно транзисторни компютри и Programma 101 – първият персонален компютър, от който идват съвременните персонални компютри (PC).

История[редактиране | редактиране на кода]

Инж. Камило Оливети

1908 – 1932: Камило Оливети[редактиране | редактиране на кода]

По инициатива на италианския инженер от еврейски произход Камило Оливети в град Ивреа, Северна Италия на 29 октомври 1908 г. е създадено командитното дружество Ing. Olivetti et Compagnia с цел проектирането и производството на пишещи машини. Оливети основава една от най-големите и иновационни технически компании в Италия.

Фабриката от червени тухли в град Ивреа, Северна Италия

Първоначалният дружествен капитал е 350 000 италиански лири. Инж. Оливети участва в него с 220 000 лири, в които освен пари се включват земи и индустриална постройка, в която се помещава CGS – фабрика за електрически измервателни уреди, основана по-рано от самия него. Останалите 130 000 лири са на 13 съдружници – приятели и роднини,[1] които отиват за закупуването на първите автоматични стругове Brown & Sharpe и първите фрезови машини, избрани по време на пътуването на Камило до САЩ малко след основаването. На покрива на двуетажната фабрика от червени тухли в град Ивреа е поставен надпис, голям почти колкото източната страна на сградата, гласящ: ИНЖ. К. ОЛИВЕТИ & Ко. ПЪРВА НАЦИОНАЛНА ФАБРИКА ЗА ПИШЕЩИ МАШИНИ (на италиански: ING. C. OLIVETTI & C. PRIMA FABBRICA NAZIONALE MACCHINE PER SCRIVERE). Камило Оливети поема ролите на Президент и на Управителен (и Генерален) директор на Оливети.

Olivetti M1 (първа серия)

През 1909 г. започва производството на ПМ. Цехът на компанията е разположен на 500 кв. м и в него първоначално работят около 20 работници. Технически директор е Доменико Бурцио – син на ковач и ковач от 13-годишна възраст, учил до втори клас вкл., впоследствие обучен от самия Камило.

През 1911 г. на Универсалната експозиция в Торино Оливети представя първата италианска ПМ – M1. В периода 1912 – 1914 г. са отворени първите филиали в Италия (първият от които е в Милано) и се произвеждат по 23 ПМ седмично.

През Първата световна война фабриката произвежда оръжейни части и най-вече магнити за самолетни мотори.[2]

През 1920 г. на експозиция в Брюксел е представен вторият модел ПМ на Оливети – M20, а в края на 1920-те г. започва износ за Испания, Белгия, Португалия и страните от Южна Америка.

През 1926 г. във фабриката като работник постъпва първородният син на Камило – Адриано Оливети, завършил инженерна химия в Политехническия университет в Торино. Адриано го подтиква да прилага както нови мерки за индустриална организация, вдъхновени от наблюденията му по време на учебен престой в САЩ през 1925 г., така и нови продуктови проекти.[2] Камило създава малка лаборатория за проучвания и изследвания на частите на ПМ и на оборудването, необходимо за производството им. От нейните разработки се ражда Механичната работилница Оливети, накратко OMO (Officina Meccanica Olivetti, OMO), която от 1936 г. проектира и произвежда металообработващи машини (някои проектирани от самия Камило), предназначени за чужбина. От ОМО и от сътрудничеството с инж. Джино Леви Мартиноли през 1931 г. се ражда третата ПМ на Оливети – М40.

Въпреки глобалната икономическа криза в периода 1929 – 1931 г. Камило инвестира в укрепването на търговската структура в Италия и в чужбина и през 1929 г. създава в Барселона първото си индустриално дъщерно дружество – S.A. Hispano Olivetti.[3][4] Оливети има 500 работници и е в състояние да произвежда 15 хил. М20 годишно.

През 1932 г. излиза първата портативна ПМ на Оливети – MP1.

1932 – 1960: Адриано Оливети и машиностроителните цехове[редактиране | редактиране на кода]

На 4 декември 1932 г. Събранието на акционерите ратифицира сливането между простото съдружие Ing. C. Olivetti & C. и Аномното дружество „Леярни Оливети“, давайки живот на Ing. C. Olivetti & C. анонимно ООД с капитал 13 млн. лири. Президент остава Камило Оливети (който е и директор на OMO, бъдещо Olivetti Controllo Numerico), а за негов генерален директор е назначен първородният му син Адриано Оливети.[1]

Адриано Оливети

През 1933 г. Оливети вече произвежда 15 хил. стандартни и 9 хил. преносими ПМ годишно, а служителите са 870.[3] През 1937 г. излиза първият италиански телепринтер, дело на Оливети – T1, проектиран от брата на Адриано – Масимо Оливети и от инженер Джузепе Бечо.

През 1938 г. в Маса и Карара започва изграждането на нова фабрика за производството на офисни мебели Sinthesis. През същата година Камило Оливети, вследствие на расовите закони (въпреки че като евреин с особени индустриални заслуги е освободен от тях) преотстъпва ролята си на президент на сина си Адриано. За генерален директор е избран Джузепе Перо.[1] Адриано трансформира Оливети в модерно структурирана компания, подсилена от навлизането на професионални мениджъри и в съответствие с продуктовите цели и планове за развитие. Създадени са отдел „Техническо ръководство“, поверено на Джино Леви Мартиноли, и Службата за развитие и реклама.[2]

Под ръководството на Адриано Оливети през 1940 г. е лансиран първият калкулатор на Оливети – Summa MC4, последван през 1945 г. от Divisumma 14 – първият пишещ калкулатор в света, способен да изпълнява и четирите аритметични операции. Той е проектиран от Натале Капеларо, учил само в начално училище, който на 14-годишна възраст, на 7 декември 1916 г., постъпва във фабриката като работник. Капеларо по-късно проектира механичните калкулатори на Оливети.

Nuova ICO (Фиджини и Полини), Ивреа

След смъртта на баща си Камило на 4 декември 1943 г., на 8 декември 1944 г. Адриано бяга в Швейцария заради антифашистката си дейност. Джузепе Перо става президент и генерален директор, но ръководството на Оливети се осъществява от него за административната част, Джино Леви Мартиноли за производствената и Джовани Енрикес за търговската. След като Адриано се завръща в Италия през май 1945 г., на 28 юли той става президент и е такъв до 15 септември, когато брат му Масимо поема длъжността заедно с тази на Генерален директор.[1]

Между 1946 и 1947 г. са открити фабриките в Торино и Глазгоу, тази в Ивреа е разширена, а тази в Маса – реконструирана. В Лондон се ражда British Olivetti. Служителите надхвърлят 4000 души.[2]

Olivetti Lettera 22

През 50-те г. разширяването на Оливети продължава. През 1950 г. фабриката ѝ в Ивреа е допълнително разширена от архитектите Фиджини и Полини със сграда със стъклена фасада – дълги години пример за индустриална архитектура в Италия. През същата година излиза един от най-известните продукти на Оливети – преносимата ПМ Lettera 22, шедьовър на Марчело Ницоли.

През 1951 г. е отворена фабриката в Аржентина, а през 1952 г. – лабораторията за електронна изследователска дейност в Ню Канаан (САЩ) със съдействието на брата на Адриано – Дино Оливети. Дино участва активно в създаването на Olivetti Corporation of America (OCA) през февруари 1950 г. През 1954 г. е открит шоурумът на Оливети на Пето авеню в Ню Йорк, а през 1955 г. – новите ѝ италиански фабрики в градчето Алие и в град Поцуоли.

През 1957 г. Оливети и Telettra (една от основните италиански компании в проектирането и производството на телекомуникационно оборудване на физически носител и радиовръзка) създават SGS (Società Generale Semiconduttori) – национална компания за проектиране и изграждане на интегрални схеми и транзистори за електроника. През 1960 г. тя става SGS-Fairchild с навлизането на американската Fairchild camera and instruments corporation, а към 2020 г. е част от STMicroelectronics NV.

През 1959 г. Оливети представя Elea 9003 – първият електронен калкулатор, създаден в Италия и един от първите транзисторни мейнфрейм компютри, дело на малка група изследователи под ръководството на инж. Марио Джу.

През 60-те г. компанията преживява максималната си експанзия на световните пазари. Нейните продукти са в италианските компании, банки и пощи – счетоводната машина Audit (чиято линия е развита през 1956 г.) и фактураторът Mercator (1960), а в търговските обекти на всички нива се намира изчислителната машина Divisumma 24, произведена в милиони копия и продавана на цена, равняваща се на около 10 пъти производствените разходи, осигурявайки огромни печалби за компанията. Последвалият проект Logos е максималният и последен израз на механичната технология, прилагана за изчисления – амбициозен проект, насочен към повторното стартиране на механиката, но доста скъп в икономическо отношение.

Оливети в Ивреа, 1959

По онова време високото качество на механичните продукти е гарантирано от организационната система на поточните линии. Артефактът, от първата фаза на настройката до последната фаза на опаковането, след многочасово „втърдяване“ на електрическите продукти, е проследяван от две автономни и конкуриращи се органа: първият – „монтаж“ се състои от работници, оператор, бригадир, секретар и картотекист, и е отговорен за сглобяването на продукта, а вторият – „контрол“, структуриран по същия начин, има за задача да проверява след определен брой фази на обработка дали устойчивостта на свързване на кинематичните механизми, сглобени, регулирани и смазани до този момент, са в рамките на допустимите стойности, предвидени от стандартите за монтаж. Ако само една настройка е извън допустимото отклонение или липсва смазка в една нейна точка, машината е отхвърляна и е изпращана обратно във фазата на обработка, отговорна за дефекта. Всяка машина е придружавана от карта, в която работникът подписва частта, свързана със собствената му фаза на обработка. За сложни машини като напр. Tetractys-CR с барабан за табулатор, са необходими повече от 30 стъпки за обработка, всяка с време от 5 – 8 мин.

През този период в новите покрити 7300 кв. м – седалище на клона на Оливети OMO – Механични цехове на Оливети, основан през 1926 г. и разположен в Сан Бернардо д'Ивреа (на 4 км от град Ивреа), се произвеждат различни металообработващи машини. Сред тях са Auctor и Horizon – две цифрово контролирани фрезови машини. Така компанията е в състояние да бъде конкурентоспособна на световния пазар. Тя се консолидира в национален и в международен план и достига до 24 хил. служители през 1958 г. Заплатите им са над средните за Италия и през 1956 г. работното време спада от 48 на 45 часа седмично без намаляването на заплатите, а през 1957 г. продължителността на работната седмица е снижена от 6 на 5 дни.

Адриано Оливети инвестира и в развитието на Южна Италия, където построява фабрика в град Поцуоли, открита на 23 април 1955 г.

По време на своя възход компанията Оливети инкорпорира и други италиански компании, произвеждащи ПМ, като Società Anonima Invicta през 1950 г. (контролирана от Оливети от 1938 г.) и Serio di Crema през 1969 г.[5]

1960 – 1964: Роберто Оливети[редактиране | редактиране на кода]

На 27 февруари 1960 г. на 58-годишна възраст неочаквано умира Адриано Оливети. При смъртта му Оливети има 35 хил. служители, половината от които – в Италия, 11 фабрики, 6 от които – в чужбина, и 18 дъщерни дружества. В областта си тя е първа в Европа и втора в света след американската IBM.[2]

През 1961 г. умира и 37-годишният ръководител на Лабораторията за електронни изследвания Марио Джу. За президент на Оливети е избран Джузепе Перо, който е и Управителен директор заедно с Ариго Оливети – шурей на Адриано. Перо потвърждава подкрепата си за електронните дейности. Дейностите на електронния сектор са поверени на брата на Адриано – Роберто Оливети. Загубата на Адриано Оливети и Марио Джу обаче поставя края на проекта Elea и на важен период за италианската електроника под индустриалното и технологичното ръководство на Оливети.

Роберто Оливети става управителен директор на Оливети през 1962 г., когато е създаден отдел „Електроника“ на компанията, в който влизат различните нейни служби от сектора. Със своите 50 хил. служители през 1955 г.[6] и с по-нататъшното си разширяване чрез придобиването през 1963 г. на американската компания за пишещи машини Underwood Оливети се превръща в международен индустриален гигант. Управлението на този колос обаче се оказва трудно от самото начало и това, в комбинация със стагнацията на пазара, кара сем. Оливети да вземе решение за нови партньорства. След смъртта на Адриано Оливети наяве излиза мениджърската нестабилност на компанията: 70% от акциите ѝ са собственост на наследниците на основателя ѝ Камило Оливети, починал през 1943 г., и те от своя страна са разделени на шест семейни клона, които не се разбират добре помежду си.[7] Останалата част от акциите са разпределени между управителите на компанията и между хората по някакъв начин свързани със сем. Оливети.

Оливети – Дженерал Илектрик

Акционерите, които влизат в капитала на Оливети през 1964 г., са Фиат, Пирели и банките IMI, la Centrale и Mediobanca.[8] Президент на компанията е Бруно Визентини, а управителен директор – Аурелио Печеи. Емблематична е декларацията на мениджъра на Фиат Виторио Валета на събранието на 30 април 1964 г. по случай включването на Фиат в капитала на Оливети:

Дружеството от Ивреа е структурно солидно и ще може да преодолее критичния момент без големи затруднения. Но над бъдещето му виси заплаха, която трябва да бъде изкоренена: неговото навлизане в сектора на електрониката, за който са необходими инвестиции, пред които никоя италианска компания не може да се изправи.

Vittorio Valletta, в La Storia siamo noi – Adriano Olivetti[9]

Въпреки че Роберто Оливети се опитва да попречи на продажбата на Отдел „Електроника“, през 1964 г. той е включен в новия индустриален комплекс Olivetti-General Electric, 75% от който са контролирани от американската Дженерал Илектрик. През 1968 г. Оливети преотстъпва останалите 25% и излиза от сектора на големите и средните изчислителни машини.

Programma 101 (P101)
Магнитна карта за P101

През 1965 г. новият мениджмънт насочва вниманието си към лансирането на новия Logos 27 – калкулатор, намиращ се все още в рамките на традиционните механични технология на Оливети. Въпреки това той не е в състояние да удържа на конкуренцията на първите електронни калкулатори на японските компании и на електронния продукт на самата Оливети, който се оказва революционен – Programma 101,[10] първият истински персонален компютър в света. Той е разработен от инж. Пиер Джорджо Перото точно преди периода на продажбата на Отдела за електронни изследвания. Продуктът е представен с подкрепата на Роберто Оливети и на част от мениджърите (в допълнение към решителността на самия Перото) заедно с Logos 27 на Международната изложба на производителите на офисни машини в Ню Йорк през октомври 1965 г. На грандиозния щанд на Logos Programma 101 е изложена в малка зала в дъното, но след като посетителите я забелязват, се тълпят да я видят. Те са изумени от характеристиките на машината, която е в състояние да извършва сложни за времето си операции на малка площ (тя може да стои на бюро, като дава възможност за извършване на пълни програми подобно на големите калкулатори на времето). Всичко това е възможно благодарение на напредъка на Оливети в сферата на електрониката. Първият купувач на P101 е телевизионната мрежа Ен Би Си – тя купува 5 екземпляра, за да изчислява резултатите от изборите, които представя на зрителите си. Използвана е също и от НАСА в мисията Аполо 11.[11]

1964 – 1978: Нови акционери[редактиране | редактиране на кода]

Офисна сграда на Оливети в град Ивреа, Северна Италия

С навлизането на нови акционери ролята на семейството на Адриано Оливети в изграждането на групата Оливети става все по-незначителна, въпреки че ролята му остава централна още няколко години.

Въпреки че Оливети държи 25% от италианския компютърен пазар благодарение на Elea 9003, повечето банки, индустрии и публична администрация продължават да купуват американски продукти.[12] Поради това през 1964 г. Бордът на директорите на Оливети решава да продаде Отдел „Електроника“ на американската Дженерал Илектрик и първоначално се създава съвместното дружество Оливети – Дженеръл Илектрик.[13] Тази ситуация не създава оптималните условия за това Оливети да заложи решително на електрониката. Въпреки това инженер Пиер Джорджо Перото успява да завърши проекта P101 благодарение на участието на Роберто Оливети и на част от ръководството. Този проект е търговски успех още при стартирането си през 1965 г., което води до отварянето на напълно нов пазар.

През 1967 г. Роберто Оливети става главен изпълнителен директор на Оливети заедно с Бруно Ярах на мястото на Аурелио Печеи, а инж. Перото става директор на научноизследователската и развойна дейност на мястото на Роберто. Перото продължава още десетилетие да работи по преносимите компютри на вълната на успеха на P101.

През 1966 г. се ражда Olivetti Corporation of Japan в Токио, а през 1969 г. – дъщерното дружество за обучение Olivetti Systed в Милано.

От 1968 г. с лансирането на някои модели персонални компютри, произведени от Хюлет-Пакард, вдъхновени от P101 и в пряка конкуренция с него (първият е Hewlett-Packard 9100A), пазарът се ускорява бързо и рязко. Нуждата от по-усъвършенстван модел на персонален компютър на Оливети става очевидна, но едва през 1971 г. излиза моделът след P101: Olivetti P602.

Между 1970 и 1971 г. са открити заводите в село Скарманьо, Северна Италия – дело на арх. Марко Дзанусо, и тези в Крема, Марчанизе и Сан Бернардо д'Ивреа (за производство на електронно управлявани металообработващи машини – линии Horizon и Auctor, роботи Sigma), дело на арх. Едуардо Витория. През 1971 г. е достигнат абсолютният максимум на служителите: 73 798 души, 34 150 от които – в Италия.[2] Оливети има 10 предприятия в чужбина и 11 в Италия.[3] През 1971 г. управителен директор става Оторино Белтрами, а президент – Бруно Визентини.

През 1973 г. е направена важна промяна в поточните линии – създават се интегрираните монтажни единици (UMI), образувани от независими работни групи, всяка от които отговаря изцяло за цялата фаза на производствения процес.[3]

През април 1975 г. на Панаира в Хановер са представени два нови персонални компютъра на Оливети: P6040 и P6060, проектирани от инж. Перото: първият е базиран на микропроцесора Intel 8080 (което му позволява да бъде по-малък от P6060), а вторият има CPU все още в рамките на технологията TTL и е с графичен принтер и вграден флопи диск (за първи път в света за персонален компютър). Маркетингът обаче не разбира потенциала му и продуктите имат малък успех с изключение на P6060, особено популярен в Германия.

Между 1973 и 1975 г. Оливети разработва операционната система Cosmos, създадена, за да отстрани липсата на адекватна операционна система за модулната система TC800.

През 1978 г. Оливети представя на пазара ET 101 – първата електронна ПМ в света. Тя е добре приета и най-сетне се постига отново пълен търговски успех подобно на този с P101. През същата година Карло Де Бенедети поема ръководството на компанията, превръщайки се в новият ѝ основен акционер.

1978 – 1996: Карло Де Бенедети[редактиране | редактиране на кода]

Карло Де Бенедети

През 1978 г. Карло Де Бенедети се присъединява към Оливети като основен акционер и през април става неин управителен директор. По онова време компанията има мощна структура и известно име, но е силно задлъжняла и е с несигурно бъдеще. Де Бенедети успява да постави основите на нов период на развитие, основан на производството на персонални компютри и на по-нататъшното разширение на продуктовата гама, към която са добавени принтери, факс машини, копирни машини и касови апарати.

През 1979 г. е основан Центърът за модерни технологии на Оливети (Olivetti Advanced Technology Center, ATC) в Купъртино (САЩ), разположен на две пресечки от централата на Епъл, в който са създадени чиповете LSI, първата електронна ПМ в света – Olivetti ET 101 (проектирана в Ивреа), първият европейски персонален компютър Olivetti M20 и през 1984 г. M24 – компютърът, който има огромен успех вследствие на партньорството, сключено тогава с американската телекомуникационна компания Ей Ти енд Ти, която го предлага с името AT&T 6300.

В периода 19801983 г. Оливети се връща на върха на славата, като постига международен успех с различни свои продукти. Сред тях са Olivetti M10 (1983) – един от първите истински преносими компютри, с няколко интегрирани програми и с възможност за свързване към отдалечени компютри, и Olivetti M20 (1983). Оливети трябва да се адаптира, като пуска в производство, подобно на други компании, компютърен клонинг на PC IBM – Olivetti M24 (1983), който, благодарение на партньорството с Ей Ти енд Ти, се радва на забележителни продажби. През 1980 г. телекомуникационните дейности (телекс, терминали и мрежи) се сливат в нова компания от групата: Olteco (Olivetti Telecomunicazioni SpA). Оборотът нараства до 2,180 млрд. лири, а Оливети има 53 339 служители (28 180 от които – в Италия).

През 1981 г. Оливети придобива контрол над Hermes Precisa International – швейцарска компания за ПМ и над Logabax – френска IT компания.

През 1982 г. капиталът се увеличава на 339 млрд. лири, а персоналът намалява на 49 хил. души, 26 хил. от които – в Италия. През март е представен настолният персонален компютър M20 – изцяло проект на Оливети.

През 1984 г. компанията инкорпорира английската Acorn Computers, позиционирайки се още по-добре на международния пазар. През 1986 г. поема от Фоклсваген дейността на Triumph-Adler – производител на професионални ПМ с над 9 хил. служители и така става първа в Европа в производството на офисни ПМ. През същата година в Кеймбридж (Англия) е основана изследователската лаборатория Olivetti Research Laboratory.

Благодарение на споразуменията с Ей Ти енд Ти от 1984 г. Оливети става един от най-големите производители на персонални компютри в Европа[14] (през 1985 г. е трета в света след IBM и Епъл) с 280 хил. продадени бройки през 1986 г.[15] Иновативният потенциал на компанията благодарение и на опита, придобит в областта на фината механика, ѝ позволява да предприеме, единствена в Европа, проектирането, разработването и производството на твърди дискове, които да бъдат инсталирани на собствените ѝ персонални компютри. Компанията е и доставчик на телепринтери за НАТО. Едновременно с производството на персонални компютри, на друга производствена линия, наречена „Linea 3000“, се сглобяват миникомпютри – по-мощни машини, оборудвани с микропроцесора Motorola 68000.

През 1984 – 1985 г. Оливети навлиза на пазара и на касовите апарати благодарение на придобиването през 1984 г. на 49% от американската мултинационална компания Sweda и поради задължителността на касовите бележки в Италия (според приетия през 1985 г. Закон на Визентини). През 1985 г. служителите на Оливети са 48 хил. души.

През 1987 г. Оливети и компанията Канон образуват консорциума Olivetti-Canon Industriale S.p.A. за производство на копирни машини в градчето Алие, Северна Италия. В Лондон е представена новата линия от 32-битови миникомпютри LSX 3000, базирани на Olivetti Open System Architecture: това е нова системна архитектура, която надхвърля досегашната доминираща концепция за затворена система.

През 1988 г. Карло Де Бенедети решава радикално да престуктурира групата Оливети и така нарушава нейното единство. Нейният мениджър Виторио Касони, работещ в Ей Ти енд Ти в САЩ, се връща в Ивреа и става управителен директор заедно с Карло Де Бенедети и брат му Франко Дебенедети. Групата е разделена на компания майка (холдинг) и дружества/бизнес единици, изцяло посветени на специфични продуктови групи и със собствени изследователски центрове: Olivetti Office, Olivetti Systems & Networks и Olivetti Information Services. В допълнение към тях, но отделена е Групата за технологични дейности.

През 1989 г. CIR (Compagnie Industriali Riunite) стават най-големият акционер на Оливети. Olivetti Systems & Networks представя Ibis (Интегрирана бизнес и информационна система) – модулна система за приложение, която може да бъде адаптирана към специфичните нужди на различните вертикални пазари.

На 19 март 1990 г. папа Йоан Павел II посещава Оливети в град Ивреа. През същата година излиза JP 350 – първият принтер на Оливети с технологията bubble ink-jet.
На 19 юни Оливети заедно с Лемън Брадърс, Cellular Communications International Inc., Bell Atlantic International и Telia International основава Omnitel Sistemi Radiocellulari S.p.А. с цел навлизане на европейския пазар на мобилните комуникации.[16]

През 1991 г. Оливети изпада в криза и за пръв път от 1975 г. балансът ѝ е на червено. До 1993 г. са уволнени 21 хил. души, затворена е фабриката в Крема, а тази в Поцуоли се превръща в Център за бизнес услуги.

През 1992 г. неочаквано умира Виторио Касони и на негово място идва Корадо Пасера. Канон и Оливети се простират на пазара на мастиленоструйните принтери. Излиза иновативният преносим компютър Quaderno.

През 1993 г. са представени нови продукти, сред които Personal Communication Computer (PCC) в партньорство с British Telecom, и първите модели на нови факс машини с мастиленоструйна технология.

През 1994 г. Omnitel Sistemi Radiocellulari Italiani S.p.A. се обединява с консорциума Pronto Italia S.p.A. (съставен от Zignago Vetro, AirTouch, Mannesmann, Banca di Roma, Arca merchant, Comeba, Ersel, ERG, Urmet TLC, Spal TLC, Site, Ponti Radio e Fergia). Omnitel Pronto Italia S.p.A. получава лиценз за втори мобилен оператор на 28 март. През януари 2001 г. той става Omnitel Vodafone, а на 1 юни 2002 г. – Vodafone Omnitel.

През 1995 г. Оливети (67%) заедно с американската компания Bell Atlantic (33%) (към 2020 г. Verizon Communications) основава Infostrada S.p.А. – оператор на фиксирана телефонна мрежа.[16] Тази операция обаче не успява да освободи компанията от сериозната криза, в която попада в средата на 90-те г. поради засилването на глобалната конкуренция, спада на цените и маржовете в цялата световна компютърна индустрия, слабостта на европейския, и по-специално, на италианския пазар. Поради това от 1996 г. Оливети започва дълго и скъпо преструктуриране на дейностите. Отдел „Производство“ се дели на Olivetti Personal Computers и Olivetti Prodotti per Ufficio.[17]

На 3 септември 1996 г. Карло Де Бенедети се оттегля като президент на компанията поради сериозната криза в нея.[18] Служителите са намалели на 28 хил. души, от които 13 хил. са в Италия.

1996 – 2003: Преструктуриране и „убийство“ на Оливети[редактиране | редактиране на кода]

Карло Де Бенедети остава основният акционер на Оливети, като същевременно запазва ролята на почетен президент. Президент става Антонио Тезоне, а изпълнителен директор – Роберто Коланино. Затворени са фабриките в Бразилия, Испания и Сингапур, а производството на ПМ Olivetti Lexikon се концентрира в Мексико.

През януари 1997 г. групата Оливети продава Olivetti Personal Computers (OPC) в село Скарманьо на Piedmont International.[19][20] Заводът на Оливети там е занемарен десетилетия наред. По-късно тази част от Оливети преминава в ръцете на ICS[21] и в последвалата финансова катастрофа, в последното си превъплъщение се нарича Oliit Spa.[22] Oliit е обявен за банкрутирал от Съда на Ивреа на 19 октомври 2004 г., а неговите мениджъри и тези на контролиращия я холдинг 3L Trading са осъдени на общо 38 г. затвор за измамен фалит.[23] През май 1997 г. е продадено основаното през 1939 г. в Маса акционерно дружество Olivetti Synthesis, специализирано в проектирането и производството на офис мебели и обзавеждане.[24] Групата изчислява загуби от 264,2 милиарда евро спрямо отрицателен баланс от 350,2 евро през първата половина на 1996 г.[25]

През 1998 г. групата Оливети продава Olivetti Solutions (Olsy) – компания за IT услуги с 11 970 служители (към 31 декември 1997 г.[26]), представляващи почти половината от целия брой работници, на американската компания Wang и така се създава Wang Global с минимално участие на Оливети.[27][28] По този начин компанията възстановява икономическото и финансовото си състояние, и възвръща доверието на международните финансови пазари. В края на тази реорганизация тя има оборот от 3,38 млрд. евро[29] и 15 402 служители:[30] ако се вземат предвид 11 970 служители, прехвърлени на Wang, през 1997 г. компанията има 26 059 служители.

Коланино, който на 31 юли 2001 г. е заместен от Енрико Бонди, се отказва от бизнеса с персонални компютри (1997) и от този с IT системи и услуги (1998), премествайки фокуса върху телекомуникационните услуги. През 1999 г. той успешно пуска оферта за публична покупка на акциите на Telecom Italia, докато продава дяловете на Оливети в Omnitel и в Infostrada.[1]

През 1999 г. Карло Де Бенедети продава Olivetti Ricerca, занимаваща се с финансов софтуер в трите си седалища в Ивреа, Поцуоли и Битрито, на нидерландската компания Getronics, която вече притежава 19,9% от нея чрез Wang Global.[31] През 2006 г. Getronics влиза в Eunics – собственост на телефонния оператор от Арецо Eutelia S.p.А.

През 1999 г. окончателно се променя профилът на Оливети по отношение на бизнеса, организацията и корпоративната структура. От февруари 1999 г. чрез дъщерното си дружество Tecnost Оливети стартира публична оферта за покупка (на англ. tender offer) и размяна на Telecom Italia в размер на 61 млрд. евро, успявайки да получи контрол над Telecom през юни същата година с дял от 51,02%.[17] Сумата, с която е финансирано поглъщането, е получена от Оливети под формата на заем директно от банките, с облигации на дъщерното дружество Tecnost благодарение на емитирането на нови акции за над 37 трилиона евро и с продажбата на дяловото участие в Infostrada и в Omnitel (и с него почти цялото производствено предприятие в град Ивреа, което към 2020 г. е седалище на Vodafone Italia) на немската индустриална група Mannesman. Служителите на компанията по света нарастват на 129 063 души.

По повод на приятелската оферта за поглъщане, стартирана от Getronics към Wang Global, Оливети продава дела си в тази компания.[17]

През юни 2000 г. основният акционер на Olivetti е Hopa с 26%, контролиран от Fingruppo Holding S.p.А. (32,59%), Nazionale Fiduciaria S,p.А. (6,29%), GP Finanziaria S.p.А. (3.62%), Omniaholding S.p.А. (3,15%), BC Com SA (2,53%) и Banco di Brescia (2,21%).[32] В края на годината Tecnost се обединява с Оливети в Olivetti Tecnost, за да съкрати контролната верига на Telecom. Към онзи момент Bell – базирана в Люксембург компания контролира веригата с 22% на Оливети.

В края на юли 2001 г. Пирели АД в съгласие с Edizione Holding постига споразумение с Bell S.A. да закупи от нея ок. 23% от обикновения капитал на Оливети чрез новата компания на Пирели – Olimpia. В края на октомври Olimpia, с участието на Пирели, Edizioni Holding, Unicredit и Banca Intesa, притежава 27,7% от Оливети. През същата година Olivetti Lexikon променя името си на Olivetti Tecnost.[17]

През 2002 г. политиката за фокусиране върху основния бизнес включва продажбата на различни капиталови инвестиции на Olivetti-Telecom Group в Италия и в чужбина. Активите на недвижими имоти се сливат в две нови компании за последващо прехвърляне във фонд за недвижими имоти.[17] Оливети има 4500 служители, 2500 от които в Италия, a печалбите ѝ са близо 1 млрд. евро.[33]

На 29 юли 2003 г. Olivetti S.p.А. подписва споразумение с Telecom Italia S.p,А., с което от 4 август икорпорира Телеком и променя името си на Telecom Italia S.p.А.,[34] получавайки колос с оборот от 54,61 млрд. евро и 129 063 служители. Непрекъснатостта на името Оливети се осигурява от Olivetti Tecnost (100% контролирано от Telecom Italia). До 15 септември 2006 г. президент е Марко Тронкети Провера.[17] От 2003 до 2014 г. средните годишни загуби са около 30 – 35 млн. евро за общо 400 млн. евро на едро, които първо трябва да покрие Пирели, а след това Telecom.[33]

2004 – 2020[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Olivetti Tecnost има ок. 1800 служители и е активна в компютърните системи за автоматизация на игри за прогнозиране, лотарии и изборни системи, в сектора на продуктите за дома и офиса, в специализирани приложения в областта на банкирането и търговията на дребно. Компанията обновява гамата от многофункционални факс машини с мастиленоструйна технология за бизнеса и за потребителските пазари. Дъщерното дружество Olivetti I-Jet представя ново семейство сензори за налягане, базирани на технологията MEMS (Micro-Electrical-Mechanical Systems).

През 2005 г. Olivetti Tecnost, която през април 2005 г. става просто Olivetti, представя нови мастиленоструйни принтери с високо качество на печат: многофункционалният принтер Any_Way за всякакви нужди от цветен или монохромен печат и My_Way за фотографски печат.

През 2007 г. стартира процес на корпоративна реорганизация. В рамките на Оливети е създадена компанията Advalso в сферата на Caring Solutions със седалища в Карсоли и в Рим.

През 2008 г. за управителен директор е избрана Патриция Гриеко. Оливети празнува 100-годишнината от основаването си и през октомври в град Ивреа е организирана голяма възпоменателна изложба. Оливети сключва стратегически съюз с американската компания BLM Technologies с цел да представи бизнес решенията на Оливети пред банковия и финансовия сектор в САЩ, който продължава и през 2015 г.[35]

През 2009 г. Оливети укрепва партньорството си с Telecom Italia Group. Компанията навлиза на пазара на IT софтуер и услугите „on demand“, на системите за Hub на документи за управление на корпоративни документи, както и на пазара на персоналните компютри със собствени нотбуци и нетбуци, възобновявайки присъствието си в Латинска Америка. Компанията Advalso консолидира дейността си за обслужване на клиенти, отваряйки историческото седалище на Учебния център в Ивреа (Centro Studi di Ivrea). Оливети е избран за официален IT доставчик за италианския павилион на Експо 2010 в Шанхай, Китай.[36]

Стратегически много важно, с цел препозициониране на пазара, е пускането на серията таблети Olipad през март 2011 г.

На 20 април 2011 г. историческият магазин-музей на Пиаца Сан Марко във Венеция, шедьовър на интериорната микроархитектура, дело на Карло Скарпа през 1958 г., е отворен отново в сътрудничество с Fondo per l'Ambiente Italiano (FAI), като са изложени някои от продуктите на Оливети.[37]

През юни 2012 г. Оливети затваря изследователския си център в Швейцария – Olivetti Engineering SA, който участва в хардуерния и софтуерния дизайн на неговите продукти. В края на годината Оливети и Telecom решават да затворят завода в село Арна в регион Вале д'Аоста, където дъщерното дружество Olivetti I-Jet разработва и произвежда глави за принтери и факсове.[38]

През юли 2014 г., като част от процеса на ликвидация, стартиран през юни 2012 г., Olivetti I-Jet – компания на Оливети АД продава производствените звена „Производство“ и „Производство на силиций“ на SICPA Italia. SICPA е швейцарска компания със седалище в Лозана, която от 1 декември 2013 г. притежава бизнес звеното за научноизследователска и развойна дейност. 43 от служителите на Оливети ще работят за SICPA в Арна.[39]

През декември 2015 г. Olivetti и Telecom Italia Digital Solutions (TIDS) подписват договор за сливане за създаването на новия Digital hub на Telecom Italia Group. Новата компания, която запазва името Olivetti, е оперативна от 1 януари 2016 г.[40] През същата година Оливети лансира първия италиански тримерен принтер – Olivetti 3D-S2.[41]

През 2016 г. Оливети стартира Olivetti Design Contest, инициатива за индустриален дизайн, насочена към студенти от някои от най-престижните италиански и европейски институти.[42]

През 2017 г. Оливети държи ок. 30% от пазара на касови апарати в Италия. През юли подписва важно интеграционно споразумение със Satispay – млада италианска компания, която пренаписва правилата на сектора на плащанията: касовите апарати Olivetti Nettun@ 7000 ще могат да приемат плащания, изпратени от клиенти чрез приложението Satispay, което благодарение на своята независимост от традиционните вериги драстично намалява транзакционните разходи в сравнение с плащанията, извършени с кредитни или дебитни карти.[43]

През 2018 г. благодарение на индустриалната архитектура на Оливети от 1930-те – 60-те г. град Ивреа става част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като индустриален град на XX век.

На 15 ноември 2019 г. е открита новата централа на Оливети на ул. Монте Навале в град Ивреа, в историческата индустриална сграда „Център за обучение и опит“ (Centro Studi ed Esperienze), позната и като „Синя къща Оливети“ (Casa Blu Olivetti). Сградата е изградена през 50-те г. по проект на Едуардо Витория и Пиер Акиле Капонаго дел Монте, и преструктурирана през 2001 г. по проект на Еторе Зотзас и Марко Дзанини.[44]

На 31 юли 2020 г. Управителният съвет на Оливети избира за нов Главен административен директор Роберто Тундо.[45]

Управление на Оливети (1908 – 2020)[редактиране | редактиране на кода]

Президент Период Главен админ. директор Период
Камило Оливети 29.10.1908 – 09.1938 Камило Оливети 29.10.1908 – 09.1938
Адриано Оливети 09.1938 – 08.02.1944 Адриано Оливети 09.1938 – 8.02.1944
Джузепе Перо 08.02.1944 – 28.07.1945 Джузепе Перо 8.02.1944 – 28.07.1945
Адриано Оливети 28.07.1945 – 15.09.1945 Адриано Оливети 28.07.1945 – 15.09.1945
Масимо Оливети 15.09.1945 – 30.11.1946 Масимо Оливети 15.09.1945 – 30.11.1946
Адриано Оливети 30.11.1946 – 27.02.1960 Адриано Оливети 30.11.1946 – 29.09.1958
Джузепе Перо 29.9.1958 – пролет 1959
Адриано Оливети пролет 1959 – 27.02.1960
Джузепе Перо
Ариго Оливети (почетен)
08.03.1960 – 14.11.1963

12.3.1963 – 01.1977

Джузепе Перо

Ариго Оливети

Роберто Оливети

Камило Оливети младши[46]

08.03.1960 – 14.11.1963

08.03.1960 – 12.3.1963

25.07.1962 – 29.07.1964

12.03.1963 – 29.07.1964

Бруно Визентини 15.05.1964 – 23.11.1974 Аурелио Печеи 29.07.1964 – 16.02.1967
Роберто Оливети

Бруно Ярах

16.02.1967 – 09.11.1971
Силвио Бори 23.11.1974 – 12.02.1976 Оторино Белтрами 09.11.1971 – 26.04.1978
Бруно Визентини 12.02.1976 – 29.03.1979 Карло Де Бенедети

Франко Дебенедети

Виторио Касони

Корадо Пасера

26.04.1978 – 26.06.1996

02.10.1978 – 31.12.1988

17.05.1988 – 12.05.1992

25.09.1992 – 04.07.1996

Карло Де Бенедети 29.03.1979 – 15.07.1979
Бруно Визентини 15.07.1979 – 04.08.1983
Карло Де Бенедети

Бруно Визентини (почетен)

29.8.1983 – 03.09.1996 Франческо Кайо 04.07.1996 – 18.09.1996
Антонио Тезоне 03.09.1996 – 04.08.2003 Роберто Коланино 18.09.1996 – 31.07.2001
Енрико Бонди 31.07.2001 – 05.09.2002
Марко Тронкети Провера

(Telecom Italia)

04.08.2003 – 15.09.2006 Марко Тронкети Провера

Карло Буора (Telecom Italia)

13.10.2001 – 15.09.2006
Джовани Ферарио (Olivetti Tecnost)[47] 02.2005 – 04.06.2008 Джовани Ферарио (Olivetti Tecnost) 02.2005 – 04.06.2008[48]
Франческо Форленца[33] 04.06.2008 – 06.2011 Мария Патриция Гриеко 11. 2008 – 03.2013
Мария Патриция Гриеко[49] 06.2011 – 03.2013 Чинция Стернини 03.2013 – 02.2015
... Рикардо Делеани[50] 02.2015 – 05.2018
... ...
... Еторе Спиньо 02.2019 – 03.08.2020
Джовани Ронка 25.07.2019 – понастоящем (9.2020) Роберто Тундо 03.08.2020 – понастоящем (9.2020)

Култура на Оливети[редактиране | редактиране на кода]

Естетичният аспект на продуктите се счита за много важен още от основателя Камило Оливети, който през 1912 г. пише:

Пишещата машина не трябва да бъде холна дрънкулка с орнаменти със съмнителен привкус, а трябва да има сериозен и същевременно елегантен външен вид“.

През 30-те год., при управлението на сина му Адриано Оливети, дизайнът и комуникацията придобиват важно място в управлението на компанията. Адриано вика графични дизайнери, писатели, архитекти и художници на работа в Оливети. Те носят нови идеи и участват с голяма автономност в интердисциплинарни работни групи. В периода 1930 – 1960 г. Адриано комбинира иновативен бизнес мениджмънт с продуктова култура, която надхвърля простата естетика. Красотата на продуктите, сградите, плакатите и рекламите на Оливети е не само формална характеристика, но и такава по същество: тя предава реалността на компанията.[51]

Дизайнери, архитекти и художници, работили за Оливети[редактиране | редактиране на кода]

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Olivetti Studio 42

През 1935 г. е конструирана първата пишеща машина с помощта на дизайнери и проектанти – Studio 42, с приноса на инж. Отавио Луцати за механичната част, и на художника Ксанти Шавински и архитектите Фиджини и Полини за корпуса. 3-годишният проект цели да улесни използването на ПМ чрез внимателно проучване на инструментариума, да направи външния ѝ вид по-приятен и да намали размера ѝ чрез вграждане на ролката и радиалната част.[51]

Olivetti Lexikon 80

През 1938 г. започва тясното сътрудничество с италианския дизайнер и архитект Марчело Ницоли, който търси максимална фукционалност и експресивна откровеност в дизайна.[51] От него се раждат:

  • пишещите машини Olivetti Lexikon 80 (1948), Lettera 22 и Lexikon 80 E (1950), Studio 44 (1952), Graphika (1957), Diaspron 82 (1959), Lettera 32 (1963), Studio 44L (1965) и Lettera 62 (198X)
  • калкулаторите Summa MC4 (1940), Multisumma MC 4M (1941), Simplisumma MC3 (1942), Velosumma MC3 (1942), Elettrosumma MC14 (1946), Multisumma 14 (1947), Divisumma 14 (1948), Summa 15 (1949), MC-24 (1956), Tetractys (1956), Divisumma 24 (1956), Elettrosumma 22 (1957), Multisumma 22 (1958), Summa Prima 20 (1960) и Summa Quanta 20 (1960).

Пишещите машини Lexikon 80, Lettera 22 и Studio 44 са пример за дизайн, ценен в цял свят. През 1959 г. Илинойският технологичен институт събира 100 дизайнери и избира Olivetti Lettera 22 за първия от 100-те най-добри дизайнерски продукта за периода 1859 – 1959 г. Калкулаторите Divisumma 14 и 24, пишещите машини Lettera 22 и Lexikon 80 са включени в постоянната колекция на Музея на модерното изкуство МоМА в Ню Йорк,[52] като Lexikon 80 е първият от тях. През 1952 г. музеят организира за пръв път изложба на индустриални продукти и я посвещава на „Olivetti: design in industry“.[51]

Еторе Зотзас

През 1958 г. италианският архитект и дизайнер Еторе Зотзас младши също влиза в Оливети и с негово участие са създадени:

  • пишещите машини Olivetti Lettera 33 Underwood (1963), Tekne 3 (1964), Lettera DL, Dora, Tekne 4, Praxis 48 (1965, с Ханс фон Клир) и Editor (1965), Linea 88 (1966), Studio 45 (1967), Editor 5 (1968), Valentine и Editor 4 (1969), Lettera 36 и Editor 3 (1970), Lexikon 90 (1975), Lexikon 93, 93 C и 94 C (1978), Editor 7 (1980), Lettera 27 (1987), Lettera 31, Lettera 31T, Class и Italia 90/1 (1989), La mia prima Olivetti и Olivetti Roma (1990)
  • калкулаторите Logos 27 (1965), Elettrosumma 23 (1966), Divisumma 26/ Divisumma 26 GT (1967) и Summa 19 (1969)
  • компютрите Olivetti Elea 9003 (1959), P6060 (1976), M20 (1982, с Антонио Маки Касия и Джордж Соудън) и M24 (1984)
  • сериите офис мебели Synthesis 45 (1972), Synthesis 80 (1980) и Icarus (1982).

Elea 9003 и MC 19 (Summa 19) са удостоени с престижната италианска награда за дизайн Compasso d'Oro съответно за 1959 и 1970 г. Пишещата машина Olivetti Valentine и калкулаторът Summa 19 са част от постоянната колекция на MoMA в Ню Йорк.[52]

Olivetti Valentine

За да отговори на изискванията за модулност и съчетаемост на сложната система на Elea 9003 – първият голям компютър, произведен в Италия през 1959 г., Еторе Зотзас си служи с брилянтното решение за окабеляване на различните процесорни устройства. През 1965 г. ПМ Praxis 48 отбелязва повратна точка в дизайна на електрическите ПМ: по-квадратната линия подчертава технологичната стойност на машината, а формалното решение за конзолна клавиатура в сравнение с кутията на тялото е в резултат на значителните технически и естетически възможности, предлагани от електрическата система. От своя страна култовата яркочервена ПМ Olivetti Valentine от 1969 г. е първият пример за нетрадиционен офис продукт.[51]

Марио Белини

През 1963 г. италианският архитект и дизайнер Марио Белини е назначен за главен консултант по проектиране в Оливети. С негово участие се раждат:[53]

  • пишещите машини Olivetti Linea 98 (1971), Lettera 35 (1972), Lexikon 82 (1972, с Антонио Маки Касия и Джовани Пазини), Studio 46, Lettera 25 и Lexikon 82 (1974), Lexikon 82 (1975), TES 401 и ET 101 (1978), Lettera 10, Lettera 12 и ET 201 (1979), Lettera 40/41/42, Lettera 50/51/52, ET 110, ET 121, Praxis 35 и ET 351 (1980), Praxis 35 (1981, със Сандро Паскуи), Praxis 20 и ET 111 (1983), ETP 50 (1984), ETV 240 (1985), ETP 55 (1987), Lettera 92, College, New Age, Praxis 100, ET 2200/ 2300/ 2400/ 2500 (1988), Olivetti Italia 90/3 и ETP 56 (1989), PTP 820 (1992), Linea 101 (1994) и Praxis DLX (?)
  • калкулаторите Logos 328 (1968), Logos 250 и Logos 270 (1970), Logos 50/ 60/ 68 (1972/73), Logos 55, Logos 58, Logos 59, Logos 240, Divisumma 18 и Divisumma 28 (1973), Divisumma 33 (1976), Logos 41PD и Logos 7PD (1977), Logos 3 и Logos 80 (1978), Logos 9 (1980), Logos 9 (1981, с Антонио Маки Касия), EC 121PD/122PD (1982), Divisumma 31 (1984) и Logos 584 (1999)
  • компютрите Olivetti P101 (1964) и P6040 (1977), преносимите компютри M111 (1988, с Брус Файфилд) и Quaderno (PT-XT-20) (1992, с Хагай Швадрон), микрокомпютрите P203 (1967) и P652 (1973)
  • видеотерминалът TCV 250 (1967)
  • CMC 7 (1963) – автоматичен четец на писмени документи с магнитни символи
  • касите CR1010 (1980) и Mercator 20 (1983) – част от серията Mercator
  • копирната машина Copia 1800 (1982)
  • счетоводната машина A4 (1975).
Divisumma 18

Пишещите машини Lettera 10, Lexicon 82 и ETP 55, електронните калкулатори Divisumma 18, Logos 50/60, Logos 80 и Divisumma 28, компютърът P101, микрокомпютърът P203 и счетоводната машина A4 са част от постоянната колекция на MoMA в Ню Йорк.[52] Носители на престижната италианска награда за дизайн „Compasso d'Oro“ са четецът CMC 7 за 1963 г., електронният калкулатор Logos 270 за 1970 г., електронната ПМ Praxis 35 за 1981 г. и касата Mercator 20 за 1984 г., а на престижната италианската награда за индустриален дизайн SMAU Industrial Design – преносимият компютър Olivetti Quaderno за 1992 г.[53] През 1965 г. Марио Белини придава голяма функционалност и красота на Programma 101 – предшественик на персоналния компютър. През 1973 г. той проектира електронните калкулатори Divisumma 18 и Logos 68, които се характеризират с особена иновация в дизайна на ел. калкулатори: за да ги разграничи от други анонимни продукти, Белини си служи с нови форми – необичайно покритие от мек на допир каучук за Divisumma 18 и особено триъгълно сечение за Logos 68. През 1967 г. излиза видеотерминалът TCV 250 – един от най-интересните дизайнерски експерименти на 1960-те г.[51]

Olivetti M20

През 1980-те г., със стандартизацията на продуктите, ролята на дизайна нараства още повече като средство за отличаване на продуктите на Оливети. През 1982 г., за първия персонален компютър на Оливети – M20, Студио Зотзас интегрира клавиатурата, централното устройство и монитора в едно тяло, но в следващите модели дизайнът се приспособява към нуждата от модулност на PC, изискваща разделяне на трите компонента. В областта на преносимите компютри дизайнът обръща особено внимание на ергономията; примери за това са M10 (1983) на Пери А. Кинг и Антонио Маки Касия, който предлага дисплей с променлив наклон и лесно четими клавиши, и Quaderno (1992) на Марио Белини и Хагай Швадрон – първият нотбук във формат A5. М10 печели престижната награда за индустриален дизайн SMAU за 1983 г. Италианският дизайнер и архитект Микеле Де Луки започва работа в Оливети през 1979 г. и първоначално е отговорен за проектирането на офис мебели, големи компютри и банкови системи, а по-късно разширява сътрудничеството си с много други продукти. С негово участие са създадени:[54]

  • калкулаторите Divisumma 12 (1999), Gioconda (2001) и Logos 20/30/40/50 (2002), със Сезгин Аксу
  • компютрите Olivetti Envision (1995), комп. серия Modulo (1995 – 1996, с Фелипе Аларкао), компютрите M700 (1998, с Масахико Кубо), Xana (1996, с Масахико Кубо и Фелипе Аларкао), Xana 410 (2001, със Сезгин Аксу), Computer minitower CED M6 950 и M6 6200 (1996, с Алесандро Киарато)
  • преносимите компютри Olivetti AG12 Quaderno (1993), Philos 44 (1993, с Хагай Швадрон), Echos 40 (1994, с Аугустус Де Врее), Echos 20 (1995, с Аугустус Де Врее), Echos P120 (1996), Echos PRO (1997, с Фелипе Аларкао) и Xtrema 4000 (1998, с Фелипе Аларкао);
  • компютърните монитори (1987, с Ерик Готайн, Eric Gottein) и CM2001 (1996, с Масахико Кубо), мултимедийният LCD монитор (2001, със Сезгин Аксу)
  • компютърни клавиатури (1992)
  • компютърните сървъри LSX 5000 (1991, с Джеймс Ървин) и Silver (1994, с Марио Тримарки), компютърните кутии и сървъри M6, M4 e PCS (1993, с Марио Тримарки и Аугустус Де Врее)
  • мултимедийният публичен терминал MK Sys (1995, с Аугустус Де Врее, Антонио Маки Касия и Енрико Куел)
  • принтерите Olivetti JP 883 (1988, с Масахико Кубо), PG 304 (1993, с Алесандро Киарато и Аугустус Де Врее), JP 452 (1993, със Саймън Морган), JP 270 (1993, с Алесандро Киарато), DM 109 и DM 119 (1994, с Алесандро Киарато), JP 50 (ок. 1994), JP 450 (1994) JP 170 (1996, с Алесандро Киарато), JP 790 (1996, с Йоханес Кислер), JP 883 (1998, с Масахико Кубо), ArtJet 10 и ArtJet 20 (1998, с Масахико Кубо), мултифункционалният Copy Lab (2001, с Масахико Кубо) и retail PR 4 (1996, с Йоханес Кислер)
  • факсовете OFX 1001 (1994, с Аугустус Де Врее), OFX 1000 (1995, с Аугустус Де Врее), OFX 500 (1997, с Масахико Кубо), OFX 500 – 2 (1997, с Йоханес Кислер), OFX 560 и 540 (1999, с Масахико Кубо), Fax-Lab 300 (2000), OFX 570 (2001, с Масахико Кубо), Fax-Lab 450 (2003), мултифукционалните Jet-Lab 600 (2000) и OFX 300 (2000)
  • личните органайзери Agenda D 1070, D 1000 и D 2100 (1993, графичен дизайн, с Алесандро Киарато и Аугустус Де Врее)
  • безжичният телефон Olivetti Pronto (1994)
  • банкоматът CAT6500 (ок. 1988), банковият автоматичен терминал CD 6300 Lobby (1990), банковите self service MS 6050 (1995, с Енрико Куел) и Minicad (ок. 1993, с Марио Тримарки), банковите принтери PR 60 (1994, с Алесандро Киарато), PR 2 (1995) и PR 6 (PR 136) (ок. 1998, с Йоханес Кислер)
  • пожарникарският терминал M 711 (1994, с Енрико Куел)
  • касата RCF 150B (1993, с Брус Файфилд), касите с термопечат CRF 4050, CRF 4200, CRF 4600 (1993, с Алесандро Киарато)
  • електронната пишеща машина ETP (1993, с Алесандро Киарато)
  • серията офисни мебели Icarus (1982, с Еторе Зотзас), система Modulo (1979, с Еторе Зотзас), офисната система Sangirolamo (1991, с Акиле Кастильоне)
  • канцеларските офисни материали Paper On-Paper Stick (1991, с Джеймс Ървин) и офисните куфарчета „Льо Бюро“ (Valigette Le Bureau, 1992, с Алесандро Киарато).
Olivetti Envision P75

Продуктите на Микеле Де Луки печелят престижни награди:

  • италианската награда за индустриален дизайн (SMAU Industrial Design Award): банков автоматичен терминал CD 6300 за 1990 г., компютър Envision за 1995 г., банков принтер PR 2 за 1996 г.;
  • италианската награда за дизайн „Compasso D'Oro“: принтер Artjet 10 за 2001 г.
  • международната награда за индустриален дизайн IF Award for good Industrial Design на CeBIT в Хановер: преносим компютър Philos 44 и мултимедиен публичен терминал MK Sys 6000 за 1994 г., мастиленоструен принтер JP 170 за 1996 г., многофункционален факс JetLab 600 за 2000 г.

Реклама[редактиране | редактиране на кода]

Ръководени от Службата за развитие и реклама, продуктите се придружават графична и бизнес комуникация, които укрепват и допълнително тласкат културата, върху която Оливети полага основите си.

Първите плакати са дело на Марчело Дудович, който обаче оставя терена на Джовани Пинтори, който се грижи за рекламната и институционалната графика в периода 1938 – 1968 г. и към него по-късно се присъединява Еджидио Бонфанте.

По време на 30-годишното сътрудничество с Джовани Пинтори – арт директорът на Техническата служба по реклама комуникацията и графиката на Оливети привличат международно внимание, превръщайки се в култов обект и намирайки място на важни изложби по целия свят: Ню Йорк (MoMa 1952), Берлин (1954), Япония (1954), Париж (Лувър 1955), Лондон (1959).[55] Плакатите на Пинтори са част от постоянната колекция на MoMA в Ню Йорк.[52]

През 2005 г., при популяризирането на моделите факсове FaxLab 460 и 470, за първи път рекламата подчертава червеното лого с преработената буква О на Оливети.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Оливети наема известни архитекти и дизайнери за създаването на фабрики, шоуруми, офиси и магазини.

Офисна палата на Оливети в Ивреа

Комплексът на Оливети (Complesso Olivetti) е градски архитектурен комплекс, бивше седалище на компанията, разположен в град Ивреа, Северна Италия. Първото му ядро – Фабриката от червени тухли ​​е построено през 1896 г. от Камило Оливети, а последващите разширения се дължат на сина му Адриано Оливети, който през 30-те г. наема архитекти като Луиджи Фиджини и Джино Полини. Комплексът е един от най-известните корпоративни символи.

Заводът в Поцуоли, построен през 50-те г. от Луиджи Козенца, е пример за интегрирането на сградата в природния пейзаж на неаполитанското крайбрежие. При откриването му през 1955 г. Адриано Оливети казва:

Тази фабрика се издига пред най-особения залив на света според архитектурната идея за уважение към красотата на местата и с цел красотата да е утеха в ежедневната работа. Следователно фабриката е замислена така, че да подхожда на човека, за да може той да намери на подреденото си работно място инструмент за изкупление, а не средство за страдание.

Магазините на Оливети са изключително творение на корпоративния имидж: тези в Ню Йорк (1954), Венеция (1958), Париж (1960), Буенос Айрес (1968) са дело на известни архитекти. Карло Скарпа проектира магазина във Венеция през 1958 г., Франко Албини и Франка Хелг проектират този в Париж през същата година, а Иняцио Гардела създава магазина в Дюселдорф през 1961 г.

Офис сгради на Оливети в Милано

Офис сградите също са част от имиджовата политика на Оливети. Анибале Фиоки, Лука Капецио, Марчело Ницоли и Джан Антонио Бернаскони работят между 1954 и 1956 г. върху Офисната сграда на Оливети на ул. Клеричи в Милано (Palazzo degli Uffici in via Clerici).

Hispano-Olivetti в Барселона

Архитектурната група BBPR, състояща се от италианските архитекти Джан Луиджи Банфи, Лодовико Барбиано ди Белджойозо, Енрико Пересути и Ернесто Натан Роджърс, завършва сградата на Оливети в Барселона през 1964 г. за дъщерното дружество Hispano-Olivetti: тя е разположена на трапецовиден участък и загатва за архитектурата на Антони Гауди. През 1972 г. Егон Айерман проектира Офис сградата на Оливети във Франкфурт на Майн.

Офис сграда на Оливети във Франкфурт на Майн

От 1954 г. Оливети започва изграждането на заводите в Латинска Америка, особено в Аржентина и Бразилия, където проектирането е поверено на Марко Дзанусо.

През следващите години Оливети продължава изграждането на фабрики и индустриални заводи в съответствие с политиката си, свързана с динамичния и модерен имидж на компанията, възлагайки задачата на престижни международни архитекти. Два примера за това са Техническият център на Оливети в Йокохама и разширяването на Центъра за обучение в Haslemere, Съри. Центърът в Йокохама е построен между 1969 и 1972 г. по проект на Кендзо Танге и групата Urtec. Проектът за съоръжението в Haslemere е поверен на Джеймс Стърлинг, който завършва строителството през 1973 г. Други престижни имена са Льо Корбюзие, който проектира никога непостроения завод в Преняна Миланезе близо до Милано между 1961 и 1962 г., и Луис Кан, който между 1967 и 1970 г. проектира завода в Харисбърг в Пенсилвания, много ясно представляващ преплитането между техническата култура, родена във фабриката, и съвременната архитектурна култура.

От 2001 г. насам може да се посети Музеят на модерната архитектура на открито в град Ивреа по пешеходна пътека през важно архитектурно и градско наследство.

Продукти[редактиране | редактиране на кода]

Пишещи машини (ПМ)[редактиране | редактиране на кода]

Накратко[редактиране | редактиране на кода]

  • Olivetti M 1 (1911) – първата ПМ, произведена индустриално в Италия
  • Olivetti MP1 (1932) – първата преносима ПМ на Оливети
  • Olivetti Studio 42 (1935) – първата полустандартна ПМ на Оливети
  • Olivetti Lexikon 80 (1948) – първата стандартна ПМ с изцяло подвижна кутия на Оливети
  • Lexikon 80 (1948), Lettera 22 (1950), Studio 44 (1952) – пример за дизайн, ценен в цял свят, дело на Марчело Ницоли
  • Olivetti Graphika (1957) – първата ПМ на Оливети с диференцирано писане
  • Olivetti Linea 88 (1966) – за пръв път е използвана пластмаса за кутията на стандартна ПМ на Оливети
  • Olivetti Linea 198 (1997) – последната професионална стандартна механична ПМ на Оливети
  • Olivetti Lexikon 80 E (1950) – първата електрическа ПМ на Оливети.
  • Olivetti 84 (1961) – най-тежката ПМ на Оливети (28 кг)
  • Olivetti Lettera 36 (1970) – първата преносима електрическа ПМ на Оливети
  • Olivetti Lexikon 82 (1974) – първата преносима електрическа ПМ в света, оборудвана с елемент за писане с „топче“
  • Olivetti Lexikon 90 (1975) – първата професионална електрическа ПМ на Оливети, която използва топче като елемент за писане
  • Olivetti Editor S 14 (1972) – първата система за писане на Оливети
  • Olivetti ET 101 (1978) – първата електронна ПМ в света
  • Olivetti Praxis 35 (1980) – първата преносима електронна ПМ в света
  • Olivetti ET 2400 (1988) – първата електронна ПМ в света, която трие написания току-що текст
  • Olivetti Linea 198 (1997) – последната професионална стандартна ПМ на Оливети
  • Изложени в MoMA в Ню Йорк: Olivetti Lexikon 80 (1948), Olivetti Lettera 22 (1950), Olivetti Editor 2 (1968), Olivetti Valentine (1969), Olivetti Lettera 10 (1979), ETP 55 (1985/86).[52]
Първи плакат на ПМ на Оливети – M1.

Механични ПМ[редактиране | редактиране на кода]

Стандартни професионални ПМ[редактиране | редактиране на кода]

През 18931894 г. Камило Оливети е в САЩ като преводач и асистент на преподавателя си по електроинженерство инж. Галилео Ферарис, който е поканен да изнася лекции на Международния конгрес по електроинженерство в Чикаго. От 1873 г. пазарът на ПМ е в ръцете на Ремингтън (Remington). До 1896 г., когато излиза първата Underwood, съществуват само модели за писане на сляпо (въвежданият текст не се вижда), с които се запознава Камило и при второто си пътуване в САЩ през 1895 – 1896 г. На 12 август 1908 г. инженерът праща на жена си Луиза Ревел писмо от Милано, написано на прототипа на първата ПМ на Оливети – M1, създаден от самия него. Камило се вдъхновява от Remigton и Underwood, а след третото си пътуване в САЩ през декември 1908 г. въвежда редица иновации в прототипа, като регистрира редица патенти в Европа и в Америка.

Olivetti M1

M1 е историческа рядкост за колекционерите. Между 1911 и 1920 г. от нея са произведенени около 5500 бройки общо. M1 е представена официално през 1911 г. на Международната експозиция на индустрията и труда в Торино. В началото няма голям успех, но през 1912 г. Оливети печели конкурс за доставката на 100 ПМ на Министерството на Кралските военноморски сили. M1 е малко по-скъпа от модела на Ремингтън (500 срещу 450 лири), но механизмът ѝ за писане е по-лесно управляем. През 1913 г. вече се произвеждат по 23 бройки седмично. Камило полага основите на търговската мрежа на Оливети в Италия, като отваря първите клонове и представителства. Той дава задачата на художника Теодоро Волф Ферари (Teodoro Wolf Ferrari) да създаде плакат с образа на Данте, показващ М1, а във вестниците и списанията текат рекламни кампании, акцентиращи върху качеството на италианския продукт.

Olivetti M20

През 1920 г. на Международния панаир в Брюксел е представена втората ПМ на Оливети – M20, дело на Камило Оливети в сътрудничество с техническия му директор Доменико Бурцио. В нея има редица иновации и за разлика от M1, която се продава единствено в Италия, тя се продава и в чужбина. Произведени са общо над 80 хил. екземпляра. В Италия продажбите са подпомагани от рекламни кампании с наивни изображения и текстове, които акцентират върху италианския характер на ПМ, нейната здравина и леснотата на употреба на клавиатурата ѝ; има и плакати на известни дизайнери на плакати като Пировано (Pirovano) и Дудович (Dudovich).

За да актуализира M20, Камило Оливети работи със своя приятел и колега Джино Леви Мартиноли върху нов модел и така през 1930 г. се ражда M40, който е в производство до 1948 г., макар и с модификации (втори вариант излиза през 1937 – 1938, а трети – през 1940-те г.). В предварителната фаза към пусканетото на модела роля играе OMO (Officina Meccanica Olivetti), създадена от Камило през 1926 г. Тя има задачата да конструира първите 20 бройки от новия модел, за да провери неговото функциониране и да коригира дефектите. OMO произвежда и необходимото оборудване за серийно производство, което започва през 1931 г. M40 е добре приета от клиентите поради големия напредък в качеството, скоростта на писането и лекотата на докосването на клавишите. В периода след Втората световна война M40 е стандартният модел на офертата на Оливети: между 1930 и 1948 г. са произведени повече от половин милион броя в 3-те ѝ различни варианта.

Нуждата от иновации е видна в модела Lexikon 80 от 1948 г. – напълно нов модел, прецизна, надеждна и лесна за използване стандартна професионална ПМ, дело на гениалността на проектанта Джузепе Бечо и на дизайнера Марчело Ницоли. Тя предлага по-бърза скорост на писане с минимално усилие за машинописеца. Lexikon 80 е пример за пълна интеграция между формална елегантност и функционалност, благодарение на което е част от постоянната колекция на MOMA (Музей на модерното изкуство) в Ню Йорк. Тя има голям търговски успех на световния пазар: между 1948 и 1960 са продадени около 800 хил. бройки, вкл. електрическата ѝ версия Lexikon 80 E – първата ПМ на Оливети от този вид, пусната през 1950 г.

През 1957 г. излиза Graphika с дизайн, подобен на този на Lexikon, но който въвежда, без голям успех, писане с променлив интервал. Моделът Diaspron 82 (1959) е с по-добър прием и също е проектиран от Марчело Ницоли, който изоставя заоблените линии в полза на дизайна с ръбове и фасетки. Diaspron е вероятно последната ръчна ПМ на Оливети с добър комерсиален успех.[56]

Стандартни ПМ за масовия потребител и офиса[редактиране | редактиране на кода]
Olivetti MP1

Редом с професионалната M40 вървят полустандартната Studio 42 от 1935 г. и преносимата MP1 от 1932 г. в контраст на тежките модели от предходните години. С MP1 Оливети навлиза на масовия пазар. Идеята за новия проект е на Адриано Оливети и Джино Леви Мартиноли, които следят отблизо разработката му от Рикардо Леви и дизайнерите Алдо и Адриано Манели. За Оливети проетът е новост и изисква различно използване на материалите, подход към търговската мрежа (откриване на филиали) и дизайн (увеличаване броя на разцветките, олекотяване на структурата и др.). През 1933 г. са произведени 9 хил. бройки спрямо 15 хил. бройки стандартни ПМ.

Lettera 22 в MoMA в Ню Йорк

През 1950 г. излиза „митичната“ Lettera 22, която се смята за символ на „италианствеността“ заедно с Фиат 500 (1957), 600 (1955) и Веспа (1946) на Пиаджо. Тя веднага набира популярност и става любима на много известни италиански журналисти и писатели като Енцо Биаджи и Индро Монтанели. Тя печели престижната италианска награда за дизайн Compasso d'Oro (1954) и става част от постоянната колекция на MoMA в Ню Йорк, а през 1959 г. Illinois Technology Institute я поставя сред 100-те най-добри дизайнерски продукти за последните 100 г. Lettera 22 първоначално се произвежда във фабриките в градчето Алие в Северна Италия, а впоследствие и в тези на Hispano Olivetti и на British Olivetti. ПМ е проектирана от Джузепе Бечо, а дизайнът е на Марчело Ницоли. Тя замества MP1 и се харатеризира с доста иновации като инкорпориране на клавиатурата и барабана в корпуса на машината, олекотен дизайн (3,7 кг), отлично функциониране благодарение на по-лесното натискане на клавишите и др. Производството ѝ е съпътствано от интензивна рекламна кампания: плакатите носят името на известни майстори на рекламната графика като Марчело Ницоли, Джовани Пинтори, Савиняк (Savignac) и др., а текстовете са на известни писатели и интелектуалци.

Olivetti Valentine

През 1963 г. Оливети представя Lettera 32, вдъхновена от Lettera 22, в която са въведени различни механични промени. Механиката на Lettera 22 е в основата и на редица модели преносими ПМ, различаващи се основно по дизайна: Olivetti Dora и Lettera De Luxe (1965), Lettera 25 и 35 (1974) – по дизайн на Марио Белини подобно на Lettera 10 и 12 (1979) и по-изисканите Lettera 40/41/42 и 50/51/52 (1980).

През 1969 г. излиза още една култова преносима ПМ, изложена в MoMA в Ню Йорк – яркочервената Olivetti Valentine с авангарден дизайн на Еторе Зотзас. Тя е съпътствана от висококачествени рекламни кампании – дело на известни поети, писатели, графични дизайнери и фотографи.[57]

Наименование Снимка Пускане в продажба Изтегляне от продажба Тип
машина
Проектант Дизайнер Цвят Забел.
Olivetti M1 1911 1920 Стандартна професионална Камило Оливети Камило Оливети полирано черен Първата ПМ, произведена индустриално в Италия.
Olivetti M20
Варианти:
- M 22 Ricalco

- М20 Coloniale - Икономичен вариант

Снимка на модел без табулатор

1920

Варианти:< br>1921
1930-те

1933 Стандартна професионална Камило Оливети Доменико Бурцио Камило Оливети полирано черен
колониален пясък (вариант)
очукано черен (вариант)
Подобрен дериват на M1. От 1929 г. се произвежда и от дъщерната компания S. A. Hispano Olivetti. Преобоядисвана за италианските колонии.
Olivetti M40

Варианти:

– M40/2

– M40/3

1930
1938
1940 или 1946
1948 Стандартна професионална Камило Оливети Джино Леви Мартиноли
Техн. служба
Камило Оливети

Фиджини и Полини (3-та серия)

полирано черен, гофрирано черен Три различни серии в три различни години. Добро качество.
Olivetti MP1

Варианти:
- MP1 Simplex (произв. в Италия)
-
MP 1 RAS (idem)
-
MP 1 Manta (не е продавана в Италия)
- MP 1 Rapida (idem)
- Invicta (произ. във фабриката на Invicta в Торино)
- Invicta Harrods (продавана в Англия)

1932 1950 Преносима Рикардо Леви Алдо и Адриано Манели полирано черен, гофрирано черен, червен, светлосин, син, зелен, сив, кафяв, слонова кост Първата преносима ПМ на Оливети. Позната и като Ico (от инж. Камило Оливети).
Olivetti Studio 42 1935 1950 Полустандартна Отавио Луцати
Фиджини и Полини
Ксанти Шавински
полирано черен, очукано черен, червен, син, светлосин, кафяв,
зелен, сив, слонова кост
Нар. също MP2 или M42. Първата полустандартна ПМ на Оливети.
Olivetti M40KR 1942 1944 Стандартна Камило Оливети
Джино Леви Мартиноли
Техн. служба
Камило Оливети очукано черен Икономичен олекотен вариант на M40 за немската армия.
KR идва от немската дума за „война“ – Krieg.
Olivetti M44 1947 1953 Стандартна Камило Оливети гофрирано черен, гофрирано сив (от 1951) Малки разлики с M40/3. Произведена в Ивреа и в Глазгоу
Olivetti Lexikon 80

Варианти:

- I вариант

- II вариант

- III вариант

- Scuola

1948 1959 Стандартна професионална Джузепе Бечо Марчело Ницоли бежов, светлосин, червен Първи модел на стандартна ПМ с напълно подвижна кутия на Оливети. Първоначално нар. M80. В три варианта с различни клавиши. Изложена в MoMA в Ню Йорк.
Olivetti Lettera 22

Варианти:

- I серия;

- II серия;

- Pluma 22 (произв. в Испания);

- Scribe (в Англия);

- Chieftain, Sears Courier, Tower (в САЩ)

1950 Преносима Джузепе Бечо Марчело Ницоли бежов, гофрирано бежов, светлосин, зелен, розов (в 1-вите варианти)
розов, светлосин, жълтозелен (впоследствие)
Замества MP1. С важни технически и дизайнерски иновации. В MoMA в Ню Йорк като пример за итал. дизайн. Награда Compasso d'Oro (Италия, 1954).
Olivetti Studio 44 1952 Полустандартна Джузепе Бечо Марчело Ницоли бежов (1-ви варианти) светлосин (впоследствие) Дизайн като този на Lexikon 80. Пример за дизайн, ценен в цял свят, заедно с Lexikon 80 и с Lettera 22. През 1955 г. неин специален модел е дарен на папа Пий XII
Olivetti Graphika 1957 Стандартна Джузепе Бечо Марчело Ницоли зелен Механичен дериват на Lexikon 80. 1-ва ПМ на Оливети с диференцирано писане
Olivetti Diaspron 82 1959 Стандартна Джузепе Бечо Марчело Ницоли светлосин Голям търговски успех благодарение на отличната механика и комбинацията от форми и цветове на кутията.
Olivetti Lettera 32

Варианти:

- I вариант

- II вариант

- III вариант

- Lettera 62

1963 Преносима Джузепе Бечо Марчело Ницоли светлосин, светлосин диаспрон, червен, жълтозелен (в 1-вите версии – гладко, впоследствие гофрирано) Голям търговски успех. Произведена в Югославия, Испания, Италия и Мексико. Има три варианта + Lettera 62 (червена, от 1988) с малки технически и естетически разлики.
Olivetti Lettera 33 Underwood 1963 Преносима Еторе Зотзас сребрист и черен Произведена в Италия. Lettera 32 с нов външен вид
Olivetti Studio 44L 1965 Полустандартна Марчело Ницоли сив със светлосин капак Механика и естетика от Underwood 21. Леки естетически модификации на Studio 44.
Olivetti Lettera DL (De Luxe)

Варианти:

- Olivetti Underwood Lettera 33 (САЩ)

1965 Преносима Еторе Зотзас сребрист и тъмносив DL идва от „De luxe“. Луксозна версия на Lettera 32
Olivetti Dora

Варианти:

- Olivetti Lettera 27, 31, 31 L, 31 R, 31 T, Italia 90/3, Class, La mia Prima Olivetti

- Underwood 310, 320, 314, 315, Mercedes,Ventura

- Singer Personal

1965 Преносима Еторе Зотзас светлосив (Италия), червен, бял, сив, светлосин, бежов, кафяв, зелен (за модели, произв. извън Италия) Икономична версия на Lettera 32. Произведена в Италия, Испания, Югославия и Мексико.
Olivetti Linea 88 1966 Стандартна Адриано Мениканти

Служба „Проекти пишещи машини“

Еторе Зотзас лилав За пръв път е използвана пластмаса за кутията на стандартна ПМ на Оливети.
Olivetti Studio 45 1967 Полустандартна Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
зелен, светлосив Професионален вариант на Lettera 32
Olivetti Valentine

Варианти:

- I вариант с табелка made in Italy;

- II вариант с табелка (made in) Spain;

- III вариант с табелка made in Mexico.

- Olivetti Valentine S (продавана извън Италия)

1969 2000 Преносима Еторе Зотзас
Пери А. Кинг
Червен
(по-рядко бял, син, зелен)
Позната под името „la rossa portatile“ (от итал. „Червената преносима"). Специална версия на Lettera 32. В три серии. Изложена в MoMA в Ню Йорк. Valentine S е икономичнен вариант.
Olivetti Underwood Ventura 1969 Преносима тъмносив По кутия е подобна на Dora. Произведена от Оливети в Барселона.
Olivetti Underwood 310 196X Преносима снежнобял със светлосин капак, жълт (рядко) Подобна на Dora. Произведена в Испания.
Olivetti Linea 98

Варианти:

- I вариант (произв. в Италия)

- II вариант (idem)

- III вариант (в Италия и Бразилия)

1971 1995 Стандартна Марио Белини светлосив, тъмносив, сребрист В три варианта с малки естетически и технически разлики.
Olivetti Lettera 35 1972 Преносима Антонио Маки Касия

Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи
D.J. de Vries

бежов, светлосив, черен (гофриран лак) Механичен дериват на Lettera 32, но с модификации. В края на 1980-те е с името Lettera 35L и Italia 90/3.
Olivetti Lettera 25
1974 Преносима Марио Белини бежов, светлосив, червен Икономичен механичен вариант на Lettera 35.
Olivetti Studio 46

Варианти:

- пластмасов

- метален

- Studio 46 hispano

1974 Полустандартна

Преносима (Studio 46i)

Антонио Маки Касия

Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи
D.J. de Vries

светлосин (Studio 46), светлобежов, светлокафяв (Studio 46i) Произведени в Барселона.
Olivetti Lettera 10 1979 Преносима Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи
D.J. de Vries
бял Некачествена механика и малък комерсиален успех. В MoMA в Ню Йорк
Olivetti Lettera 12 1979 Преносима Антонио Маки Касия

Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи
D.J. de Vries

бял с черни участъци Механично равнозначна на Lettera 10, но с добавени приспособления
Olivetti Lettera 40/41/42

Olivetti Lettera 42

1980 Преносими Антонио Маки Касия

Марио Белини

бял с черен капак С двуцветна лента с бобини. Произведени в Испания.

Модел 40 е най-опростен.

Olivetti Lettera 50/51/52 1980 Преносими Антонио Маки Касия

Марио Белини

бял с черен капак С едноцветна лента в касетка. Произведени в Испания. Малки технически разлики помежду им.
Olivetti Scheidegger Italia 5000 198X Преносима светлосиня с черен капак По структура и кутия подобна на Lettera 52. Произведена в Испания за Scheidegger.
Olivetti Scheidegger President 198X Преносима светлосив По структура и кутия подобна на Lettera 34. Произведена в Испания за Scheidegger.
Olivetti Lettera 62 198X Преносима Марчело Ницоли червен Механичен и естетически дериват на Lettera 32. Произведена в Югославия.
Olivetti Lettera 82 1984 Преносима Кафяв, охра, тъмнозелен, светлозелен, син, червен, оранжев Икономичен модел, разпространен след купуването на швейцарската марка Hermes. Механичен дериват на Tropical. Произв. в Бразилия.
Olivetti Tropical 1984 Преносима светлосив с тъмносиви кантове Икономичен модел, произведен в Бразилия. Механично подобна на Lettera 82.
Olivetti Underwood 21 1984 Преносима светлосив с тъмен капак Механика и кутия като на Studio 44 L. Произведена в Барселона.
Olivetti Lettera 27 1987 Преносима Еторе Зотзас светлосив със светлосив капак Дериват на Dora.
Olivetti Lettera 92 1988 Преносима Марио Белини червен с черно дъно Механичен дериват на Lettera 35. Произведена в Югославия.
Olivetti College 1988 Преносима Антонио Маки Касия

Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи
D.J. de Vries

червен Механичен дериват на Lettera 25, произведен в Мексико
Olivetti New Age 1988 Преносима Марио Белини лилав капак, зелен с оранжев капак, лилав със зелен капак, оранжев с лилав капак Механичен дериват на Lettera 25, произведен в Мексико
Olivetti Lettera 31 1989 Преносима Еторе Зотзас светлосин Произведена в Мексико. С пластмасова кутия.
Olivetti Lettera 31T 1989 Преносима Еторе Зотзас сив със светлосин капак Произведена в Югославия. Доставяна като Underwood 315.
Olivetti Class 1989 Преносима Еторе Зотзас червен Дериват на Dora.
Olivetti Italia 90/1 1989 Преносима Еторе Зотзас светлосин Специална версия на Dora, произв. в Мексико за Световното първенство по футбол (Италия 1990).
Olivetti Italia 90/3 1989 Преносима Антонио Маки Касия

Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи
D.J.De Vries

светлосин (с гофриран лак) Специална версия на Lettera 35, произв. в Мексико за Световното първенство по футбол (Италия 1990).
Olivetti Elsa 198X Преносима светлосив с черно дъно Подобна на Lettera 92. Произведена в Испания.
La mia prima Olivetti 1990 Преносима Еторе Зотзас червен,

сив със светлосин капак

Естетичен и механичен дериват на Lettera 31 T. Произведена в Югославия.
Olivetti Roma 1990 Преносима Еторе Зотзас светлосив с червени кантове Произведена от Olivetti do Brasil S.A.
Linea 101 1994 Стандартна Марио Белини
Olivetti Linea 198 1997 Стандартна светлосив Произведена в индийската фабрика на Facit за марката Оливети. Копие на модела Facit 1730. Последна професионална стандартна ПМ на Оливети.
Olivetti MS 25 Premier Plus 2005 Преносима бяла Произведена в Китай. Неоригинална.

Електрически ПМ[редактиране | редактиране на кода]

От 60-те г. на 20 век вниманието на Оливети е насочено към електрическите ПМ в контекста на случващото се на световните пазари. През 1961 г. излиза най-тежката ѝ ПМ – Olivetti 84, вдъхновена в механиката си от първата електрическа ПМ на Оливети – Lexikon 80 E.

В следващите години има доста нови модели предимно по отношение на дизайна. В Tekne 3 (1964) и Tekne 4 (1965) освен дизайна на Еторе Зотзас и Ханс фон Клир изпъкват механичните иновации на проектанта Ренато Салто с цел увеличаването на скоростта на писането. Те стават основата за различни следващи модели, започвайки с Editor (1965), който позволява отпечатване с променлив интервал, до олекотената благодарение на пластмасовата си кутия Praxis 48 (1965), чиийто характерен белег са повдигнатата от основата клавиатура и зелените клавиши.

Основните модели професионални електрически ПМ на Оливети са допълнени от сериите Editor и Lexikon 90. Editor 5 (1968) и Editor 4 (1969) усъвършенстват механиката и дизайна на Editor (1965) и са приети добре на пазара. По-хладен прием има по-икономичната Editor 3 (1970), по дизайн подобна на Editor 4 и 5 и с механика, вдъхновена от Editor 2 (1968), произведена от Olivetti-Underwood специално за американския пазар. Lexikon 90 (1975), Lexikon 92C (1976), Lexikon 93 (1978) и Lexikon 94 (1978) въвеждат голяма новост за Оливети, вече присъстваща в ПМ на IBM – печат чрез сменяемо топче, като някои от моделите имат и коригиращо устройство. Оливети използва топчето за печат и в преносимите Lexikon 82 (1975) и Lexikon 83DL (1976), но впоследствие предпочита печат със сменяемо устройство тип „маргаритка“.

Lettera 36 и 38 от 1970 г. са първите преносими електрически ПМ, предназначени за все по-взискателен и развиващ се пазар. Допълнителна иновация представлява преносимата Lexikon 82 от 1975 г., ​​чийто дизайнер е Марио Белини и която е част от постоянната колекция на MoMA в Ню Йорк, с нейната бърза смяна на касетката с лента и заменяемост на знака благодарение на използването на „топчето“ за печат вместо чукчетата.

Наименование Снимка Пускане в продажба Вид
машина
Проектант Дизайнер Цвят Забел.
Lexikon 80 E 1950 Стандартна Джузепе Бечо Марчело Ницоли бежов (1-ви варианти), светлосин Първа електрическа ПМ на Оливети.
Olivetti 84 1961 Стандартна Джовани Пинтори
Марчело Ницоли
светлосин със сребрист клавиатурен капак Механичен дериват на Lexicon 80 E, но с кутия с 4-странно издялани ъгли – дизайнт, вдъхновен от Diaspron 82. Най-тежката ПМ на Оливети (28 кг).
Olivetti Forum 1961 Стандартна Джовани Пинтори сив-светлосин Произв. в американската фабрика Olivetti-Underwood. Естетически еднаква с Raphael, но с някои модификации.
Olivetti Raphael 1961 Стандартна с диференцирано изписване Джовани Пинтори сив-светлосин Произв. в американската фабрика Olivetti-Underwood. Естетически еднаква с Forum, но с някои модификации.
Olivetti Tekne 3 1964 Стандартна Риналдо Салто Еторе Зотзас
Ханс фон Клир]
средносив със сребристи страни С напълно нова механика спрямо предходните модели
Olivetti Tekne 4 1965 Стандартна Риналдо Салто Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
тъмносив със сребристи страни Почти еднаква с Tekne 3, но с малки технически модификации.
Olivetti Praxis 48 1964 или 1965 Полустандартна Риналдо Салто Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
светлосив, сив Уникална поради някои свои характеристики, напр. пластмасовата ѝ кутия.
Olivetti Editor 1965 Стандартна с диференцирано изписване Риналдо Салто Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
керемиденочервен със сребристи страни Механичен дериват на Tekne 3, но с някои модификации
Olivetti Editor 2 1968 Стандартна Джордж Нелсън
Джон Звеция
черен с бежов рул Предимно за американския пазар, произведена от Olivetti-Underwood.
Olivetti Editor 5 1968 Стандартна с диференцирано изписване Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
винен, светлосив, кафяв със сребристи страни Механична еволюция на модела Editor.
Olivetti Editor 4

Варианти:

- Editor 4 C

1969 Стандартна Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
средносив, кафяв, черен, бял, син със сребристи страни Два варианта с различни ленти. Механична еволюция на модела Editor.
Olivetti Lettera 36

Вариант:

- Lettera 36 C

Lettera 36 C

1970 Преносима Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
сребрист или светлосив с черен капак Първа преносима ПМ на Оливети. Механичен дериват на Lettera 32.
Olivetti Editor 3

Варианти:

- Editor 3 C

1970 Стандартна Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
светлосив, черен със сребърни страни Оригинално отваряне на кутията със съответното активиране на устройството за изключване на машината, дело на Walter Albrile. Икономичен модел. Механичен дериват на Editor 2, a по дизайн – на Editor 4 и 5.
Olivetti Lexikon 82

Варианти:

- Lexikon 83 DL (от 1976)

1974 Преносима Антонио Маки Касия

Марио Белини
Джовани Пазини
Сандро Паскуи

бежов с тъмнобежова основа

- черен

Първа преносима електрическа ПМ в света, оборудвана с елемент за писане с „топче“. Произведена в Глазгоу. Изложена в MoMA в Ню Йорк.
Olivetti Lexikon 90

Варианти:

- Lexikon 90 C

Lexicon 90 C

1975 Стандартна със сменяем елемент за писане с „топче“

и с инструмент за корекция (90 C).

Еторе Зотзас
Албер Льоклер
тъмнозелен или светлосив със сребристи и светлокафяви страни Първата професионална ПМ на Оливети, оборудвана с елемент за писане с „топче“.
Olivetti Lexikon 92 C 1976 Стандартна със сменяем елемент за писане с „топче“

и с инструмент за корекция

Еторе Зотзас
Албер Льоклер
тъмнозелен със сребристи и светлокафяви страни Оборудван с две стъпки за писане: 1/10 ”и пропорционална.
Olivetti Lexikon 93 и 93 C
1978 Стандартна със сменяем елемент за писане с „топче“

и с инструмент за корекция (93 C).

Еторе Зотзас
Албер Льоклер
светлосив със сребристи страни Lexikon 93 е произведена в малко бройки
Olivetti Lexikon 94 C 1978 Стандартна със сменяем елемент за писане с „топче“

и с инструмент за корекция

Еторе Зотзас
Албер Льоклер
светлосив със сребристи страни Най-пълният модел от серията Lexikon, с 4 стъпки за писане: 1/9”, 1/12”, 1/18” и пропорционална.
Olivetti Lettera 38 1978 Преносима сив с черен капак
Olivetti Editor 7 1980 Стандартна с инструмент за корекция Еторе Зотзас
Ханс фон Клир
средносив със сиви страни Механичен дериват на Editor 4 с някои модификации

Електронни ПМ[редактиране | редактиране на кода]

За кратко време електронните ПМ водят до упадъка на електромеханичните ПМ. През 1972 г. Оливети решава да разработи продукт, подобен на IBM MT/ST (модел на ПМ Selectric от 1964 г.). ПМ на Оливети Editor 4 е свързана към магнитна памет, използвайки централния блок на настолния компютър Programma 101. Така се ражда Editor S14 – първата система за писане на Оливети.

На международния пазар търсенето на текстообработващи процесори се увеличава и Оливети се фокусира върху създаването на специализирана система, която да не е просто извлечена от ПМ. През 1976 г. пуска TES 501 – елегантна и иновативна система, благоприятно приета на пазара.

През 1978 г. Оливети пуска ET101 – първата електронна ПМ в света, с което прави технологична и търговска промяна на пазара за механично писане. През 1979 г. излиза първата система за писане на Оливети с видео страница: TES 621.

През 1980 г. излизат първите преносими електронни ПМ – Praxis 30 и 35; дизайнер на последната е Марио Белини и тя е отличена с престижната италианската награда за дизайн Compasso d'Oro (1981).

През 1981 г. новосформираната американска компания Syntrex разработва серията ETS 1000 – система за писане, която използва Микропроцесора Intel 8080. Оливети решава да участва с 30% в нея и придобива правото да предлага продукта в Европа. Тя го адаптира към условията (клавиатура, език и др.) на различните пазари и свързва централното устройство и видеото към една от електронните ПМ на Оливети. Постепенно Оливети започва да планира развитието на продуктите: през 1983 г. е представена новата серия ETS 2000, базирана на микропроцесора Intel 80186, чиито продукти се използват главно за проекти за автоматизация на офиса с определен обхват.

Въпреки това периодът на електронното писане е краткотраен и отстъпва място на персоналния компютър. Малко по малко преносимите електронни ПМ са изтласкани от пазара, въпреки че някои модели като ETP 55 от 1987 г. имат успех и се открояват с иновативната елегантност на дизайна на Марио Белини и Алесандро Киарато.[58]

Наименование Снимка Пускане в продажба Вид машина Проектант Дизайнер Цвят Забележки
Olivetti Editor S14 1972 Word processor Editor 4 с CPU P101. Първа система за писане на Оливети.
Olivetti Editor S24 1974 Базирана на технологията на S14
Olivetti TES 501 1976 Професионална Добре приета, елегантна и иновативна
Olivetti TES 401 1978 Професионална Марио Белини С маргаритка и дисплей, CPU Intel 8080 и флопи-диск 16 KB
Olivetti ET 101 1978 Филипо Демонте
Джанфранко Фаджан
Джанлуиджи Понцано
Марио Белини Първа електронна ПМ в света
Olivetti TES 621 1979 1-вата система за писане на Оливети с видео-страница. С голяма памет на флопи диск; малък търговски успех
Olivetti ET 201 1979 Професионална Филипо Демонте
Джанлуиджи Понцано
Марио Белини Еволюция на Olivetti ET 101, с малък дисплей и с по-голяма памет
Olivetti ET 221
1979 Професионална Еволюция на Olivetti ET 101, с малък дисплей и с по-голяма памет
Olivetti TES 601 1980 По-икономичен от TES 621, но подобрен модел; с малък търговски успех.
Olivetti ET 110 1980 Марио Белини черен, кафяв
Olivetti ET 121 1980 Професионална Филипо Демонте
Джанлуиджи Понцано
Марио Белини Еволюция на Olivetti ET 201
Olivetti ET 231 1980 Професионална
Olivetti Praxis 35 1980 Преносима Марио Белини
Сандро Паскуи
Първата преносима електронна ПМ в света. Произв. в Сингапур. Награда Compasso d'Oro (Италия, 1981)
Olivetti Praxis 30 1980 Преносима Произведена в Сингапур
Olivetti ET 351 1980 Филипо Демонте
Джанлуиджи Понцано
Марио Белини черен На средата между ПМ и система за писане. Нова версия през 1981
Olivetti ETS 1010 1981 Професионална Intel 8080, собствена OS на базата на Unix; може да се свързва към електронна ПМ или към клавиатура и принтер.
Olivetti Praxis 40 1981 Преносима
Olivetti Praxis 41 1982 Преносима
Olivetti Praxis 45D 1982 Преносима
Olivetti ET 225 1982 Професионална
OLivetti ETS 2040 1983 Професионална Intel 80186. За автоматизация на секретарски офиси с определен размер.
Olivetti Praxis 20 1983 Преносима Марио Белини
Olivetti ET 111
1983 Марио Белини С дисплей и маргаритка, и с по-голяма памет
Olivetti ET 115
1983 С по-голяма памет
Olivetti ETP 50
1984 Преносима Марио Белини
Olivetti ET 112 1985 Професионална По-бърза и по-тиха
Olivetti ET 116
1985 Професионална По-бърза и по-тиха.
Olivetti ET Compact 60
Olivetti ET 109 1986
Olivetti ET Compact 70 1986
Olivetti ETP 55 1987 Преносима Алесандро Киарато
Марио Белини
Изложени в MoMA в Ню Йорк. Иновативен дизайн.
Olivetti Praxis 100 1988 Преносима Алесандро Киарато
Марио Белини
син, сив
Olivetti ET Compact 65 1988
Olivetti ET Compact 66 1988
Olivetti ET 2200 1988 Професионална Марио Белини
Olivetti ET 2300 1988 Професионална Марио Белини
Olivetti ET 2400 1988 Професионална Марио Белини Първата електронна ПМ, която трие написания току-що текст
Olivetti ET 2500
1988 Професионална Марио Белини
Olivetti ETP 56 1989 Преносима Марио Белини
Алесандро Киарато
Olivetti PT 505
1989
Olivetti Praxis 200 1990 Преносима
Olivetti ETP 510 / ETP 510 plus 199X
Olivetti ETP 540
1991
Olivetti ET 2450 1991
Olivetti ET 2250/ 2250MD 1991
Olivetti ET 1250 / 1250MD 199X
Olivetti PTP 820 1992 Преносима електронна текстообработваща система Марио Белини
Olivetti Praxis DLX
Марио Белини
Olivetti ETP Special 50

Видеописане[редактиране | редактиране на кода]

Наименование Снимка Пускане в продажба Дизайнер Цвят Забележки
Olivetti ETV 300 1983 CPU Zilog Z80, видео-страница, 1 или 2 флопи диска интегрирани в елекронна пишеща машина
Olivetti ETV 250
1985 по-икономичен от предходния
Olivetti ETV 240 1985 Марио Белини черен Електронна пишеща машина с 1 флопи диск и видео-страница; по-икономичен модел от ETV 300
Olivetti ETV 260
Olivetti ETV 350
Olivetti ETV 500
Olivetti ETV 2700 1988
Olivetti ETV 2900
Olivetti ETV 4000
Olivetti CWP1

Калкулатори[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. е основано Оливети анонимно дружество за машини за аритметични операции (Olivetti Società Anonima Macchine per Operazioni Aritmetiche), благодарение на което стартират първите дейности по проучване и проектиране с цел създаване на изчислителни машини. В тази дейност се отличават Натале Капеларо и Марчело Ницоли.

През 1940 г. Оливети пуска на пазара първия си модел механичен калкулатор Summa MC4, последван скоро от моделите Multisumma MC4 (1941), Simplisumma MC3 (1942) и Velosumma MC3 (1942). Тези 4 модела са доста търсени и трудни за намиране от колекционерите.

Пазарът на механичните изчисления продължава и след Втората световна война с моделите от клас 14, които се радват на големи продажби и отварят вратите за изключителния успех на клас 24.

През 1952 г. производството на изчислителни и счетоводни машини надхвърля 45 700 екземпляра, от които повече от половината се изнасят. На световния пазар Оливети е технологичен лидер в изчислителните машини. Позицията на пазара е допълнително засилена през 1956 г., когато излизат два нови модела: суперавтоматичните калкулатори Divisumma 24 и Tetractys в състояние да извършват и четирите аритметични операции. И двете са оборудвани с механична памет и се различават само по наличието на единичен суматор в първия и на два във втория. Tetractys е по-бърз, но успехът на Оливети на пазара е свързан главно с Divisumma 24, който става отправна точка за механичните изчисления в света.

В средата на 60-те г. Оливети представя на пазара нови модели сметачни машини като Summa Prima 20, Summa Quanta, Elettrosumma 20 и 22, Multisumma 20, 22 и 24, и др. Logos 27 – 2 от 1967 г. е супер-автоматичен механичен калкулатор, истинско бижу на фината механика. Той е последният механичен калкулатор, представен на пазара, който вече е отправил поглед към електронната революция.

През 1968 г. Оливети пуска на пазара първия си електронен калкулатор – Logos 328, от който до ден днешен са оцелели само няколко екземпляра, които са доста търсени от колекционерите. Той е зает директно от електрониката на Programma 101 – настолният компютър на Пиер Джорджо Перото, който се превръща в култов обект за феновете на историята на компютрите и историята на електрониката. Цената на калкулатора е висока.

През 1970 г. излиза първият електронен калкулатор на Оливети, позволяващ на дружеството да навлезе по-ефективно в сектора на електронните калкулатори. Той е мощен, компактен и лесен за използване инструмент за изчисление и веднага взима италианската награда да дизайн Compasso d'oro. Logos 270, както почти всички следващи модели, е пишещ калкулатор, т.к. е предназначен предимно за професионалния пазар.

През 1973 г. излизат Divisumma 18 и 28, и Logos 50/60 – три дизайнерски шедьовъра, дело на Марио Белини, част от колекцията на MoMA в Ню Йорк, където са и механичните калкулатори Divisumma 24 и Summa 19. И трите са с нестандартен дизайн. Първите два са от специален материал, който ги прави меки на допир, и са с малък размер; третият има форма, вдъхновена от тази на писалище, целяща по-голяма опростеност и по-удобно използване.

Между 1976 и 1977 г. Оливети пуска на пазара 11 нови модела електронни изчислителни машини (вкл. Logos 80 на Марио Белини, също в колекциите на MoMA) и се утвърждава като най-големият производител на електронни пишещи калкулатори. Моделите се стараят да отговорят на различни изискваня: Divisumma 32 и 33 са предназначени за опростени и практични изчисления, Logos 40а и 42а – за професионални изчисления, а Logos 75B и 75S – за административни и научни изчисления.

В средата на 1990-те г. излиза нова серия изчислителни машини – Silent Dry. Моделите ѝ се характеризират с технология за печатане със „суха мастилена струя"[59] и абсолютна тишина при употреба. Тук влизат Divisumma 232 Pd, Logos 262 Pd и Logos 264 Pd, които позволяват да се извършват много сложни изчисления и имат дисплей в състояние да показва до 14 цифри.

Оливети все още присъства с различни модели на пазара на електронните изчисления. Много от моделите са създадени от световноизвестни дизайнери и художници, като напр. ел. калкулатор Gioconda, проектиран през 2001 г. от Микеле Де Луки, автор на някои от най-известните продукти на Оливети от 1980-те и 1990-те г.[60][61][62]

Към 2020 г. на уеб страницата на Оливети са изложени електронни калкулатори от две серии:[63]

  • Линия професионални калкулатори Olivetti ECO FRIENDLY, която не съдържа вредни за здравето вещества и е изработена от рециклирана пластмаса, която може да бъде рециклирана няколко пъти.
  • Линия Summa 4, която съдържа полупрофесионални настолни ел. калкулатори.
Наименование Снимка Пускане в продажба Изтегляне от продажба Проектант Дизайнер Забележки
Summa MC4 1940 Рикардо Леви[64] Марчело Ницоли[64] Електромеханичен: събиране и изваждане
Multisumma MC 4M 1941 Рикардо Леви Марчело Ницоли Електромеханичен, пишещ: събиране, изваждане и умножение
Simplisumma MC3 1942 Рикардо Леви Марчело Ницоли Ръчна манивела. Събиране и изваждане, без отрицателни резултати
Velosumma MC3 1942 Рикардо Леви Марчело Ницоли Ръчна манивела
Elettrosumma MC14 1946 Натале Капеларо Марчело Ницоли Електромеханичен: събиране и изваждане
Multisumma 14 1947 Натале Капеларо Марчело Ницоли Електромеханичен: събиране, изваждане и умножение.
Divisumma 14 1948 Натале Капеларо Марчело Ницоли Електромеханичен. Първият пишещ ел. калкулатор в света в състояние да извършва и 4-те операции и да принтира. Изложена в MoMA в Ню Йорк.
Summa 15 1949 Натале Капеларо Марчело Ницоли и Джузепе Бечо С ръчна манивела. Замества Simplisumma MC 3. С предимство да извършва директно изваждане.
MC-24

Olivetti Divisumma GT 24

1956 В нач. на 1970-те Натале Капеларо Марчело Ницоли Серията включва Divisumma 24, Tetractys, Multisumma 24 и Elettrosumma 24.
Tetractys
1956 Натале Капеларо Марчело Ницоли Един от най-известните продукти на Оливети. Суперавтоматичен, пишещ, електронен. С два суматора и памет за по-сложни изчисления.
Divisumma 24
1956 Натале Капеларо Марчело Ницоли С изключителен търговски успех в световен мащаб. Изложена в MoMA в Ню Йорк. напълно нова в своята настройка, съставена от сложен набор от кинематика, има и памет за умножение.
Elettrosumma 22 1957 Натале Капеларо Марчело Ницоли Електромеханичен: събиране и изваждане
Multisumma 22 1958 Натале Капеларо Марчело Ницоли Електромеханичен: събиране, изваждане и умножение
Summa Prima 20
Summa Quanta 20

Olivetti Summa Prima

1960 Натале Капеларо Марчело Ницоли Ръчен Summa Prima, електронен Summa Quanta. С пластмасова обвивка
Elettrosumma 20 1963
Logos 27

Logos 27 – 2 с два суматора и Summa 19

1965 Терезио Гасино Еторе Зотзас
Elettrosumma 23 1966 Терезио Гасино Еторе Зотзас
Divisumma 26
Divisumma 26 GT
1967 Терезио Гасино Еторе Зотзас
Logos 328 1968 Марио Белини Първи ел. калкулатор; реално вид P101 без програма
Summa 19 1969 Еторе Зотзас и Ханс фон Клир Електромеханичен. Иновативен дизайн. Награда „Compasso d'Oro“ (Италия, 1970). Умерен комерсиален успех.
Logos 250 1970 Марио Белини Настолен, пишещ, електронен
Logos 270 1970 Марио Белини
Сандро Паскуи
Настолен, пишещ, електронен. Награда Compasso d'oro (Италия) за 1970 г.
Logos 50/68, Logos 55/56/58/59/60/68 1972 – 1973 Марио Белини Преоткриване на наклонената повърхност, изобретяване на хоризонталния формат: предлага нова триангулация за ръката и окото на потребителя.[65]Logos 50/60 в MoMA Ню Йорк.
Logos 55 1973 Марио Белини Настолен, пишещ, електронен
Logos 58 1973 Марио Белини Настолен, пишещ, електронен
Logos 59 1973 Марио Белини Настолен, пишещ, електронен
Divisumma 18 1973 Марио Белини Преносим, електронен, с акумулаторна батерия. В MoMA в Ню Йорк.
Divisumma 28 1973 Марио Белини Настолен, пишещ, електронен
Logos 240 Olivetti Logos 240 1973 Марио Белини Настолен, електронен
Divisumma 33 1976 Марио Белини Настолен, печатащ
Logos 41PD 1977 Марио Белини Настолен, електронен, с дисплей
Logos 7PD 1977 Марио Белини Преносим, печатащ, електронен, с дисплей
Logos 3 1978 Марио Белини Преносим, печатащ, електронен, с дисплей
Logos 80 1978 Марио Белини Настолен, електронен. Изложен в MoMA в Ню Йорк
Logos 9 1980 Марио Белини

Антонио Маки Касия

Джобен, печатащ, електронен, с дисплей
EC 121PD/122PD 1982 Марио Белини Настолен, печатащ, електронен, с дисплей
Divisumma 31 1984 Марио Белини Настолен, печатащ, електронен, с дисплей
Logos 584 1999 Марио Белини Настолен, печатащ, електронен, с дисплей
Silent Dry сред. на 1990-те Серията вкл. електронните Divisumma 232 Pd, Logos 262 Pd и Logos 264 Pd
Divisumma 12 1999 Микеле Де Луки
Сезгин Аксу
Gioconda 2001 Микеле Де Луки

Сезгин Аксу

Електронен
Logos 86A
Logos 20/30/40/50 2002 Микеле Де Луки
Сезгин Аксу
Summa 60 2006 електронен, със слънчева батерия
Summa 301 полупрофесионален, принтиращ
Summa 302 полупрофесионален, принтиращ
Summa 303 полупрофесионален, принтиращ
Logos 902 професионален, принтиращ
Logos 904T 2010 професионален, принтиращ
Logos 912 2010 професионален, принтиращ
Logos 914T 2010 професионален, принтиращ

Компютри[редактиране | редактиране на кода]

С напредъка на микроелектрониката мечтата за компютъра става реалност. Оливети прави първа важна стъпка през 1965 г. с P101 – програмируем компютър с магнитни карти, побиращ се на бюро. Излезлите впоследствие микрокомпютри P6060 (1976) и P6040 (1977) обаче не са в състояние да се конкурират с новите компютри за масовия пазар на Епъл и Комодор, така че Оливети решава да развие напълно нов проект.

През 1982 г. е представен първият персонален компютър на Оливети и първият европейски професионален персонален компютър – М20. Операционната система PICOS и 16-битовият микропроцесор Z8001, предоставени от Zilog, са отлични характеристики, но машината не отговаря на стандартите (Интел и Майкрософт). За да отстрани това, M20 се предлага с емулатори и съпроцесор за MS-DOS. M20 е добре приет и поради красивия си дизайн, но въпреки това годишните продажби остават от порядъка на няколко десетки хиляди бройки.

През март 1984 г. на Панаира в Хановер е представен моделът M24, съвместим с IBM и с подобрени параметри. В продължение на 3 г. той има голям успех, особено в САЩ благодарение на сключеното през април споразумение с американския гигант Ей Ти енд Ти за обмен на продукти.

През 1986 г. Оливети произвежда и продава почти половин милион компютри на световния пазар, 220 хил. от които в Европа и почти толкова в САЩ. Компанията става третият по големина производител в света и първият в Европа. В завода в село Скарманьо, Северна Италия се произвеждат компютри като PC 6300 (подобен на М24), комерсиализиран в САЩ с марката на Ей Ти енд Ти.

Оливети пуска на пазара нови модели, които обаче не могат да повторят успеха на М24 поради силната конкуренция и от страна на нови производители като Компак (1982) и Дел (1984), и поради отслабването на сътрудничеството с Ей Ти енд Ти. Най-голямото затруднение произтича от прогресивното изместване на добавената стойност на компютъра (и маржовете на рентабилност) нагоре към доставчиците на стратегически компоненти (Майкрософт и Интел) и надолу по веригата към дистрибуторската мрежа. Към това през 90-те г. се добавя и известна банализация на проектирането и производството, което благоприятства производителите с ниски разходи от Далечния Изток.

До 1997 г. Оливети продължава да функционира в сферата на персоналните компютри, разработвайки редица модели с високо качество и дизайн. Проблемите с печалбата обаче я карат да се откаже от този бизнес, а от 1997 г. в продължение на доста години поддържа търговско присъствие в този сектора, разчитайки на продуктите на трети страни.

През 2010 г. Оливети се завръща в сферата на персоналните компютри с разработката на нов род преносими компютри и нетбуци (Olipad), които, използвайки дизайна, иновациите и партньорството с Майкрософт и Интел, целят да се превърнат в канал за широк спектър от продукти, софтуерни и сервизни решения. С тази си нова стратегия компанията се опитва да се завърне във важен за нея бизнес, но след няколко години тя отново трябва да се откаже от компютърния сектор.[66]

Наименование Снимка Година Вид Процесор Проектант Дизайн на RAM ROM Цвят Забележки
Olivetti Elea (серия) 1957 Мейнфрейм Транзисторен Марио Джу и др. Еторе Зотзас Изцяло от транзистори.
Elea 9003 (на снимката) е 1-вият модел на пазара. Награда „Compasso d'oro“ за Elea 9003 (9002).
Olivetti P101 (Programma 101) 1964 Персонален компютър Транзисторен Пиер Джорджо Перото Марио Белини 1-ви персонален компютър. Изложен в MoMA в Ню Йорк. Награда Compasso d'oro (Италия)
Olivetti P102 (Programma 102) Персонален компютър Пиер Джорджо Перото Вариант на P101 със серийна връзка
Olivetti P203 1967 Персонален микрокомпютър Транзисторен Пиер Джорджо Перото Марио Белини[64] Магнитостриктивна линия на забавяне (1920 bit) бял P101 с Tekne 3 и впоследствие с Editor 4. За комерсиални приложения; принтер за фактури на работното място; набор от 16 инструкции. В MoMA в Ню Йорк. НаOlivetti Underwood
Olivetti P602 1971 Микрокомпютър с интегрални схеми За научно-технически приложения. Замества P101
Olivetti P603 1972? Микрокомпютър с интегрални схеми Магнитостриктивна линия на забавяне P602 с Editor 4. За търговски приложения
Olivetti P652 1973 Микрокомпютър Пиер Джорджо Перото Марио Белини Магнитостриктивна линия на забавяне (1920 bit) бял Модулна система за обработка на научно-технически данни; изп. логиката на P101; набор от 16 „инструкции“
Olivetti P6060 1976 Персонален компютър стандартни интегрални схеми Пиер Джорджо Перото Еторе Зотзас
Джордж Соудън
32 kbyte 48 kbyte светлокафяв За научно- технически приложения и за комплексни управленчески приложения. OS BASIC
Olivetti P6040 1977 Персонален миникомпютър Intel 8080 Пиер Джорджо Перото Марио Белини 2 KB разширяема до 4 KB 16 KB светлокафяв Пръв компютър на Оливети с микропроцесор. В 3 варианта. За научно-технически приложения. OS Mini BASIC
Olivetti P6066 1980 Персонален компютър стандартни интегрални схеми Пиер Джорджо Перото бял Замества P6060
Olivetti L1 1978 Персонален компютър Zilog Z8001 4 MHz
Olivetti M20 1982 Персонален компютър Zilog Z8001 4 MHz Енрико Пезатори, Енцо Торези и проектантска група Еторе Зотзас
Антонио Маки Касия
Джордж Соудън
128 KB разширяема до 512 KB 8 KB светлобежов Първият компютър, произведен от Оливети, и първият професионален компютър, проектиран и конструиран от европейска компания.

Със собствена OS: PCOS. Търговски неуспех, т.к. не съответства на стандарта MS-DOS

Olivetti M10

Варианти:

- с 300 baud интегриран MoDem (и американска клавиатура)

- без MoDem

1983 Преносим компютър Intel 80C85 CMOS 3 Mhz Антонио Маки Касия
Пери А. Кинг
8k разширяема до 32k вътрешна + 32k допълнителна тъмносив Пръв преносим компютър на Оливети.
Развит от Kyocera и произведен с марките

Kiotronic Kc-85, Tandy Trs-80, NEC PC-8201 и Olivetti M10. Награда SMAU Industrial design за 1983 г.

Olivetti M30 1983 Миникомпютър Zilog Z8001 Серия L1. OS COSMOS IV (MOS)
Olivetti M40 1983 Миникомпютър Zilog Z8001 Серия L1. OS COSMOS IV (MOS)
Olivetti M44 1983 Миникомпютър Zilog Z8001 Серия L1
Olivetti M60 1984 Миникомпютър Zilog Z8001 Серия L1. OS COSMOS IV (MOS)
Olivetti M24 1984 Персонален компютър Intel 8086 (16 bit) 4 Mhz – по желание 2-ри съпроцесор 8087 Луиджи Меркурио
Сандро Грачоти
Еторе Зотзас 128 KB разширяема до 640 KB 16 KB сив, черен Пръв компютър на Оливети съвместим с MS-DOS. Голям търговски успех. В САЩ е PC 6300 с марката AT&T.
Olivetti M21 1984 Преносим персонален компютър Intel 8086 (16 bit) 4 Mhz – по желание 2-ри съпроцесор 8087 128 KB разширяема a 640 KB 16 KB антрацит Преносима версия на M24 с интегриран монитор. Пръв и единствен преносим PC на Оливети.
Olivetti M19 1986 Персонален компютър AMD 8088 4,77MHz Икономичен модел. IBM compatible
Olivetti M28 1986 Персонален компютър Intel 80286 8MHz
Olivetti M70 1986 Миникомпютър Zilog Z8001 Серия L1. OS COSMOS IV (MOS)
Olivetti Prodest PC 128 1986 Home Computer Motorola 6809E 1 MHz Това е Thomson MO6 с друга марка; 1-ви от серията Olivetti Prodest. Върви със серия игри на Infogrames
Olivetti M15 1987 Преносим персонален компютър Intel 80c88 4,77MHz 265/512 KB 16 KB Светлосив С подвижна клавиатура. Първият преносим персонален компютър на Оливети.
Olivetti Prodest PC 128s 1987 Home Computer MOS 6512 2 MHz 128 KB 64 KB 2-ри от серията Olivetti Prodest. Версия за Италия на микрокомпютъра BBC Master на Acorn Computers
Olivetti Prodest PC1 1988 Home Computer NEC V40 4.77 – 8 MHz 512 KB 16 KB бежов 3-ти от серията Olivetti Prodest. IBM Compatible
Olivetti M200 1988 Персонален компютър NEC V40 8 MHz Паралелен проект на пишещата машина ETV 2700 (PC с приложен 'принтер')
Olivetti M240 1988 Персонален компютър Intel 8086 8 MHz
Olivetti M280 1988 Персонален компютър Intel 80286 12 MHz
Olivetti M290 1988 Персонален компютър Intel 80286dx 12 MHz
Olivetti M380 1988 Персонален компютър Siemens 80186? Модел 380/C
1988 Intel 80386dx 20 MHz Модел XP1 e XP5
1989 Intel 80386dx 25 MHz Модел XP7 (tower)
1990 Intel 80386sx 33 MHz Модел XP9 (tower) OS SCO Xenix
Olivetti M111 1988 Преносим персонален компютър NEC V30 10 MHz Марио Белини
Брус Файфилд[64]
640KB OS DOS 3.30
Olivetti M260s 1989 Персонален компютър Intel 80286

12 MHz (16 bit)

Паралелен проект на пишеща машина ETV 4000s
Olivetti M290s 1989 Персонален компютър Intel 80286 12 MHz 1MB OS MS-DOS, MS-OS/2
Olivetti PCS 86 1989 Персонален компютър NEC V30 10 MHz
Olivetti PCS 286 1989 Персонален компютър Intel 80286 12,5 MHz
Olivetti M211V 1989 Преносим компютър Intel 80286 OS Windows 3.0
Olivetti M250 1989 Персонален компютър Intel 80286 8 MHz Моделът 250-E има clock на 12 MHz. OS MS-DOS
Olivetti CP486 1989 Персонален компютър Intel 80486dx 25 MHz Tower, EISA, „Computing Platform“
Olivetti P800 1990 Персонален компютър Intel 80486dx 25 MHz Tower. Olivetti MS-DOS 5.00, MS Windows 3.1
Olivetti LSX-5010 1990 Персонален компютър Intel 80486dx 25 MHz Tower, EISA
Olivetti LSX-5020 1990 Персонален компютър Intel 80486dx 33 MHz Tower, EISA
Olivetti M480 1990 Персонален компютър Intel 80486sx 20 MHz Modello M480-10 (EISA)
Intel 80486sx 33 MHz M480-20 (EISA)
Intel 80486dx 33 MHz M480-40/60 (EISA)
Olivetti M316 1991 Преносим компютър Intel 80386sx 16 MHz
Olivetti M300 1990 Персонален компютър Intel 80386sx 20 MHz Модел M300-04
Intel 80386sx 20 MHz Модел M300-10
Intel 80486 25/50 MHz Модел M300-28
Olivetti LSX-5030 1992 Персонален компютър Intel 80486dx 33 MHz Tower, EISA
Olivetti Notebook S20 1991 Преносим компютър Intel 80386sx 16 MHz тъмносив Triumph Adler Walkstadtion 386SX
Olivetti D33 1991 Преносим компютър Intel 80386 33 MHz Triumph Adler Walkstation 386
Olivetti Quaderno (PT-XT-20) 1992 Преносим персонален компютър NEC V30HL 16MHz Уго Карена
Алесандро Санталучия
Марио Белини
Хагай Швадрон[64]
1MB (640KB + 360KB LIM разширена) до 4MB антрацит Предшественик на нетбука;[67] 25-а награда SMAU за индустриален дизайн (Италия) (1992) и IF Auszeichnung fur gutes Design (Германия) (1993)[64] Първият нотбук във формат A5.
Olivetti Quaderno 33 (PT-AT-60)
1993 idem Intel 80386 20MHz 4MB (разширяема с RAM card PCMCIA). Подобрена версия на Quaderno.
Olivetti AG 12 Quaderno 1993 idem Микеле Де Луки
Olivetti M6 770

Olivetti M6 6440

Olivetti M6 430

Olivetti M6 840

Olivetti M6 420/M6 440/M6 460

Версии:

- Olivetti M4

- Olivetti PCS

1993 Професионални персонални компютри Микеле Де Луки
Марио Тримарки
Аугустус Де Врее
Olivetti Philos 44

Philos Color 22

1993 Преносим персонален компютър Intel 386SL 20 Mhz Микеле Де Луки
Хагай Швадрон
4 MB до 32 MB антрацит В две версии: цветна и черно-бяла. IF Award for good Industrial Design (Хановер), 1994
Olivetti Echos P75 1994 Преносим компютър Intel Pentium I 75MHz Socket 5 от 4 до 24 MB (обновяема)+ вграден internet към usb
Olivetti Echos P100d 1994 idem Intel Pentium I 100 MHz Sockel 5 от 4 до 24 MB
Olivetti Echos 44 Colour 1994 idem Intel i486DX2, 40 MHz или 66 MHz Микеле Де Луки
Аугустус Де Врее
от 4 до 24 MB червен MS Dos 6.2 и Windows 3.1
Olivetti Echos 20 1995 idem Микеле Де Луки
Аугустус Де Врее
черен, син Прототипът и 5-те чертежа на лаптопа са част от Постоянната колекция на Център „Жорж Помпиду“ в Париж (18.11.2003 – 30.10.2004)
Olivetti Envision

Model P72

1995 Мултимедиен персонален компютър Intel Pentium I 75MHz Socket 5 Микеле Де Луки
Фелипе Аларкао
Алесандро Киарато
8 MB антрацит Търг. неуспех въпреки иновативните му характеристики и интересен дизайн
Olivetti Modulo M4[68]

Има 10 варианта

1995 Персонален компютър Intel 80486 sx 25 MHz 4 MB Модел M4-M40

Windows 3.1 и MS-DOS 6.20

1995 Intel Pentium 75 MHz Модел M4-P75
1996 Intel Pentium-S 75 MHz Микеле Де Луки
Фелипе Аларкао
Модел M4-P75S
1996 Intel Pentium 100 MHz Микеле Де Луки
Фелипе Аларкао
Модел M4-P100
Olivetti Xana 1996 Микеле Де Луки
Масахико Кубо
Фелипе Аларкао
CED M6 950

CED M6 6200

1996 Minotower компютри Микеле Де Луки
Алесандро Киарато
Еволюция на M6 от 1993 г.
Olivetti Echos P120 1996 Преносим компютър Микеле Де Луки
Olivetti Echos PRO 150X, 150T, 150S[69] 1997 idem 150MHz Intel Pentium Микеле Де Луки
Фелипе Аларкао
16 MB до 128 MB
Olivetti M700-10 1998 Персонален компютър MIPS R4000 50 MHz Микеле Де Луки
Масахико Кубо
Olivetti M5500[70] 1999 Персонален професионален компютър Intel Pentium III FC-PGA 64 MB DIMM SDRAM до 256 или 512 MB Пръв продукт с Pentium III
Olivetti M8500 1999 Персонален професионален компютър Intel Pentium III 500 MHz DT десктоп, MT minitower
Olivetti M3500 2000 Персонален професионален компютър Intel® Celeron™ – PPGA 64 MB DIMM SDRAM до 256 o 512 MB Windows® NT 4.0 Workstation, Windows® 98 precaricati (нац. версии).
Olivetti M9500 2000 Персонален професионален компютър Intel Pentium III
Olivetti MK500 Персонален професионален компютър AMD Duron
Olivetti MK800 2002 Персонален професионален компютър AMD Athlon
Olivetti PCM224W[71] ок. 2009 Персонален професионален компютър Intel® Pentium Dual core G630 или Intel® Core I3-2100 и I5-2400 4 GB DDR3 1066GHz (Max 16 GB) Интегрирана комп. система: LCD екран (21,5 инча Full HD), персонален компютър с архитектура Intel Pentium Dual Core или I-Core, колонки, микрофон и уеб камера.
Olivetti AD200K[72] 201X Настолен персонален компютър LGA775 Intel® Core™2 Quad / Core™2 Extreme / Core™2 Duo / Pentium® Extreme / Pentium® D / Pentium® 4 до 8GB DDR2-800/667
Olivetti AD 200 M[73] 201X midi tower персонален компютър Socket 775, Intel Pentium D, Prescott Support за Intel Hyper-Threading до 4 GB
Olivetti MS300[74] 201X Настолен персонален професионален компютър Intel® CoreTM i3-2100

CPU @ 3.10GHz

4 GB до max 8 GB
Olivetti AD 200 N 201X mini tower персонален компютър AMD Sempron / Athlon, Intel® Celeron D, Pentium 4 e 4D до 4 GB
Olivetti PCM224W 201X Персонален компютър Intel® Pentium Dual core G630 или Intel® Core I3-2100 и I5-2400 4 GB DDR3 1066GHz (Max 16 GB) Windows 7
OLI in 1 201X Персонален компютър Intel i3 или i5 Позволява на потребителя да управлява компютъра с просто докосване на пръста. Windows 8
Серия Olivetti Xana[75][76] Насочена към масовия потребител. Windows Millenium, разл. цветове на кутията.
  • Olivetti Xana 53 (120 – 166)
  • Olivetti Xana 100 – дериват на М 3500
  • Olivetti Xana 150
  • Olivetti Xana 200 – дериват на MK 500, AMD Duron 700 MHz i 64 megabyte RAM 133 MHz.
  • Olivetti Xana 210
  • Olivetti Xana 300 – дериват на M 5500
  • Olivetti Xana 310
  • Olivetti Xana 400
  • Olvetti Xana 410 (2001) – дизайн на Микеле Де Луки и Сезгин Аксу
  • Olivetti Xana 420
  • Olivetti Xana 510
  • Olivetti Xana 600 – дериват на M 8500, с Pentium 111, за home office
  • Olivetti Xana 610
  • Olivetti 800 DT
  • Olivetti 800 MT
  • Olivetti Xana 900
  • Olivetti Xana 910
  • Olivetti Xana DT 166X
  • Olivetti Xana MT 166X
  • Olivetti Xana MT 233

Таблети[редактиране | редактиране на кода]

Серията таблети на компанията се нарича Olipad и за пръв път е лансирана през 2011 г. Насочена е към бизнес потребителите.

  • Olipad 100 (7 март 2011) – проектиран и произведен в Китай от Malata (модел SMB-A1002)
  • OliPad Smart 70 (7 инча) (2011)
  • Olipad 110 (25 август 2011) – произведен от Quanta Computer, идентичен с Medion Lifetab P9514 и почти идентичен с ViewSonic G-Tablet (който обаче има 512 MB памет)
  • Olipad Graphos (2012)
  • Olipad 3 (2012) – идентичен с Fujitsu Stylistic M532 (заедно с Pegarton Chagall и Siragon 4N)
  • Olipad Graphos W811 (2013) – произведен от EA Excelsior с названието EA Excelsior C22
  • Olipad Graphos A10 (2014)

Нотбук и нетбук[редактиране | редактиране на кода]

  • Olivetti 1 (1991) – линия, включваща 2 лаптопа и 3 нотбука с тегло по-малко от 3 кг, интегрирана мишка, микропроцесори Intel 286 и 386, произведени в Нюрнберг (Германия)
  • Olivetti Philos (1993) – линия нотбук с дизайн на Микеле Де Луки
  • Olivetti Echos (1994) – линия нотбук с дизайн на Микеле Де Луки (като напр. моделите Echos PRO от 1997 и Echos P120 от 1996), които впоследствие заместват Philos
  • Olivetti Xtrema 4000 (1998) – линия нотбук „All-in-one“ с процесор Intel® Pentium® III – FC-PGA,[77] дизайн на Микеле Де Луки и Фелипе Аларкао
  • Olibook (2010) – линия нотбук, вклюваща моделите S1300, S1500, S1550 и нетбука M1025, разработена съвместно с Интел и Майкорсофт, насочена към масовия потребител и професионалистите.[78]
  • Olibook P series – линия нотбук, включваща моделите P15, P35, P55 e P75, насочена към професионалистите; с процесори Intel® Pentium® B950 (P15), Intel i3-2350M (P35), Intel i5-3210M (P55) и Intel i7-3610QM (P75), и графични карти Intel HD3000, NVIDIA® GeForce GT 630M и NVIDIA® VGA GT-635M.[79]
  • Olibook PX5B Series – включва моделите P15B, P35B, P55B и P75B, с процесори Intel® Pentium® 3550M, Intel® CoreTM i3, Intel® CoreTM i5 и Intel® CoreTM i7 (последните 3 са съвместими с технологията Intel® Wireless Display (WiDi)), и графични карти HD Intel® 3000, HD Intel® 4600 и NVIDIA® GeForce GT 840M.[80]

Палмари[редактиране | редактиране на кода]

Olivetti Da Vinci
  • Olivetti Da Vinci (2000)[81]
  • Olivetti XSmall (2001)[82]

Счетоводни изчислителни машини, фактуратори и системи[редактиране | редактиране на кода]

Механични счетоводни изчислителни машини и фактуратори[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те г. в Оливети се заражда идеята за интегриране на сметачна машина в пишеща машина. Така се поставя началото на производството на счетоводни машини, които пишат и позволяват изчисления във вертикална посока и две изчисления в хоризонтална посока. Първите счетоводни машини са Audit 41, 42, 51 и 52 от периода 1933 – 1934 г. Освен азбучна клавиатура те съдържат и поредица от клавиши за табулации и за елементарни аритметични изчисления.

През 50-те г. Оливети започва да проектира машини с два или повече суматора, с предварително определени работни програми, които намаляват нуждата от преписване на данни от един документ в друг и с различни автоматизми (таблици, обобщения и хоризонтални или вертикални записи и др.). Те се делят на цифрови (без буквена клавиатура) и на буквено-цифрови. През 1955 г. излиза първата цифрова счетоводна машина на Оливети – Audit 202, дериват на калкулатора Elettrosumma Duplex, а през 1956 г. – първата буквено-цифрова машина – Audit 302, приета с голям интерес на пазара; тя позволява да се пишат текстове като име на клиента, описание на операцията, търговски клаузи и др.

През 1959 г. са пуснати Audit 402 (цифров модел) и 502 (буквено-цифров), които заместват предишните модели, предлагайки по-голяма производителност и подобрени функции. Поради наличието на множество автоматизми маркетингът представя новите модели като „суперавтоматично счетоводство“. Същевременно излизат Audit 413 и 513, които са с 3 суматора и с възможност за извършване на статистически изследвания едновременно със счетоводната работа. През същата година Оливети представя различни модели счетоводни машини, с 2 или 3 суматора, интегрирани с цифрови или с буквено-цифрови лентови перфоратори: Audit 622, 623, 722, 723, 732 и 733.

През 1960 г. Оливети представя машината за фактуриране Mercator 5000, която включва „електронно умножително устройство“, благодарение на което тя е в състояние да извършва и умножение. Тя отговаря и на нуждите от общо и складово счетоводство, заплати, амортизационни планове, банкови операции; налични са и версии, които интегрират лентовия перфоратор в машината. Моделът е последван от цифровата версия Mercator 4000.

Въпреки високата цена на Audit и на Mercator, през 60-те г. продажбите им са високи и в нач. на 60-те г. осигуряват 20% от печалбата на Оливети. Излизат нови модели с различен дизайн и с подобрени характеристики.

През 70-те г. терминът „счетоводни изчислителни машини“ започва да излиза от употреба, т к. са проектирани машини, които имат характеристиките на малки компютърни системи.[83]

  • Audit 41 (1933)
  • Audit 42 (1933)
  • Audit 51 (1933)
  • Audit 52 (1934)
  • Audit 202 (1955)
  • Audit 302 (1956)
  • Audit 402 (1959)
  • Audit 412 (1959)
  • Audit 413 (1959)
  • Audit 502 (1959)
  • Audit 513 (1959)
  • Audit 621 (1959)
  • Audit 622 (1959)
  • Audit 623 (1959)
  • Audit 722 (1959)
  • Audit 723 (1959)
  • Audit 731 (1959)
  • Audit 732 (1959)
  • Audit 733 (1959)
  • Mercator 5000 (1960)
  • Mercator 4000 (1960)
  • Audit 1502 (1964)
  • Audit 1505 (1964)
  • Audit 1506 (1964)
  • Mercator 5100 (1964)
  • Mercator 4100 (1964)
  • Audit 1512 (1965)
  • Audit 1513 (1965)
  • Audit 1722 (1965)
  • Audit 1723 (1965)
  • Audit 1731 (1965)
  • Audit 1732 (1965)
  • Audit 1733 (1965)
  • Audit 1930 (1965)
  • Mercator 4022 (1965)
  • Mercator 4023 (1965)
  • Mercator 4103 (1965)
  • Mercator 5102 (1965)
  • Mercator 5103 (1965)
  • Mercator 5106 (1965)
  • Mercator 5123 (1965)
  • Mercator 5133 (1965)

Счетоводни системи[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на електрониката довежда до раждането на програмните системи. През 1969 г. Оливети пуска на пазара P203, дефиниран все още като „фактуратор“. Той е един от първите офисни (микро)компютри, използван предимно за търговски и административни дейности. Състои се от настолния програмен калкулатор P100, свързан с пишещата машина Tekne 3; дизайнер на продукта е Марио Белини.

През същата година излиза и Auditronic 770 – „система за информационна обработка в бизнес управлението“ с централна памет от 1 Kb. За разлика от механичните модели новата машина има по-голяма скорост на обработка на информацията и различни програми (за фактуриране, дневник, ведомост за заплати, склад, управление на ДДС и др.), разположени върху помощна отстраняема памет и касетки с магнитна лента от 36 Kb. Тя предлага бюро за работа и възможност за интегриран печат за едновременна обработка на 4 различни типа документи. Auditronic 770 може да се използва и като терминал real time.[84] Машината е добре приета на европейския пазар. През 1971 г. излиза по-икономичен вариант – Auditronic 730 с малка основна памет и програма, записана на сменяема касета.

Еволюция представлява излязлата през 1974 г. А7 – „модулна система за административни и управленски приложения“, изцяло проектирана от Оливети. Тя е структурирана като истински компютър – с централен блок (E900), RAM памет (от 16Kb до 64Kb), твърд диск (160 Kb), сменяеми дискове, лентови устройства, магнитни карти, управление на линията. За пръв път е използван дисплей, служещ за проверка на въведените данни и за комуникация на оператора с машината. Разполага със собствен основен софтуер[85] (операционна система и помощни програми), има възможност за стартиране на две програми едновременно и огромен набор от приложни програми за различните вертикални пазари.

През същата година излиза и А5, представена като „фактуратор със записана програма“ или като „система за административни приложения и събиране на данни“. Разполага с централен блок – Micro 8, с 256-байтова памет на магнитна карта, използвана за данни и за програми за управление; предлага се с голям набор от приложения за общо счетоводство, ведомост за заплати, фактуриране, склад и др. За разлика от А7 е настолна и е обърната към средно-ниския пазарен сегмент.

През 1975 г. е пусната А4 – „счетоводна машина с общо предназначение“, по-малко усъвършенстван от A5 и A7 модел, който замества моделите Audit 4000 и 6000. Тя не е истински компютър – има само цифрова клавиатура, програмиране с помощта на въртящ се барабан, печатащ блок и в състояние да използва заменяема касета, където се записват последователност инструкции, за да задоволят различните нужди. Централният блок не е разработен от Оливети, а е базиран на стандартен микропроцесор – Rockwell PPS4.

През 1975 г. на пазара е пуснат фактураторът A6 от нисък клас, с централен блок – Micro 8 и с флопи-дисково устройство. В каталозите за продажби за първи път се появяват софтуерни продукти: цената на операционна система FDOS и на системата за управление на данни DMS е включена в тази на машината.

През 1978 г. излиза A7 Mod.84 – еволюция на предишни продукти, която поставя акцент върху флопи-дисковите устройства.

  • Olivetti Auditronic 770 A770 (1969)
  • Olivetti Auditronic 730 A730 (1971)
  • A7 (1974)
  • A5 (1974)
  • A4 (1975) – дизайн Марио Белини, в MoMA в Ню Йорк
  • A6 (1975)
  • A7 Mod 84 (1978)

Business Computer Systems[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. излизат иновативните системи за управление на бизнеса от серията BCS Business Computer Systems.

Първата от тях е BCS 3030, функционално много близка до персоналния компютър, но част от специализираните машини за управление на бизнеса, чийто обемист аспект напомня на този на предходните модели на счетоводни системи. Има две пластини за централен блок, голямо разнообразие от модули и периферни устройства, твърд диск с капацитет до 10 Mb, 4 сменяеми 10 Mb диска, флопи-дисково устройство. Новост за системите на Оливети са 15-инчовият монитор и използването на микропроцесор Intel 8080 като централно устройство (започва да се утвърждава използването на стандартни компоненти). Печатащото устройство, интегрирано в предходните машини, става отделно. Освен операционната система се предлагат усъвършенствани програмни езици (Mini PL/1, RPG II, Assembler) и във версията за въвеждане на данни – специализирани езици, които правят възможно автономното програмиране за онези, които не желаят да използват богатия набор от приложни програми (наречени FAST, Стандартни функции на приложението).

През 1979 г. излизат различни модели от серията BCS 2000. BCS 2020 е по-малкият брат на 3030, но за разлика от него е базиран на микропроцесор Intel 8080, разполага с мини флопи-дисково устройство, разработено от Оливети, интегриран принтер, по-малко софтуер и е без монитор.

За счетоводните системи започва необратима еволюция след пускането на първите компютри от IBM (1981) и Olivetti – M20 (1982). Офертата на Оливети за системи за управление мигрира към Linia 1 (1983) – линия от системи с общо предназначение, интегрирани с персонални компютри, и към предлагането на специализирани персонални компютри като PB Personal Banking, ориентиран към банковия сектор.[86]

  • BCS 3030 (1978)
  • BCS 2020 (1979)
  • BCS 2035 ()

Телепринтери (телекс)[редактиране | редактиране на кода]

Телепринтер T2-CA

Оливети започва да произвежда телепринтери за снабдяване на пощенските станции с модерно оборудване за изпращане и получаване на телеграми. Първите модели печатат на хартиена лента, която е изрязана и сглобена отново, за да придобие формата на лист.

През 80-те г., в район с ограничен достъп, фабриките на Oливети в село Скарманьо в Северна Италия произвеждат телепринтери за НАТО.

Италианската обществена услуга за телекс е затворена през 2002 г.

  • Olivetti T1 (1938 – 1948) – първи телепринтер на Оливети, в два модела: предаващ/получаващ или само получаващ
  • Olivetti T2 (1948 – 1968) – еволюция на T1, по-лек и по-малък, с по-малко части
  • Olivetti Te300 (1968 – 1975) – дизайн на Еторе Зотзас; подходящ освен за пощенски станции, и за офиси, бърз и лесен за използване, с иновативен характер
  • Olivetti Te400 (1975 – 1991) – използва широко електроника
  • Olivetti TE 500 (1980) – електронен
  • Olivetti Te550 (1982) – напълно електронен и с видео.[87]

Принтери, скенери и факсове[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 70-те г. някои компании като HP и Канон започват да изследват възможностите за печат с мастиленоструйна технология. В средата на 1970-те г. тази технология е от интерес и за Оливети, което насочва проучванията си към полезни за калкулаторите си решения. През 1976 г. лабораторията му патентова печатаща глава, базирана на суха искрова мастиленоструйна технология (на англ. dry spark inkjet).[88] От 1981 г. тези глави се използват за принтера JP 101 (нар. още PR 2300) и за многобройни калкулатори от серията Divisumma и Logos.

През 1990 г. се ражда първата термична мастиленоструйна печатаща глава на Оливети (монохромна), монтирана на принтерите JP 350 и JP 150.

През 1993 г. излизат първите глави за многократно зареждане и мастиленоструйното решение е разширено до касовите апарати (ECR 4200) и факсовете (OFX 2100 и OFX 3100).

През 1994 г. са пуснати първият мастиленоструен принтер (JP 450C) и първият преносим монохромен принтер (JP 50) на Оливети.

През 1995 г. цялата дейност, свързана с мастиленоструйните принтери, е прехвърлена от лабораториите на град Ивреа в завода в село Арна в регион Вале д'Аоста – седалище на компанията Balteadisk, създадена през 1967 г. През октомври 1999 г. Balteadisk променя името си на Olivetti Techcenter S.p.A., а през април 2002 г. – на Olivetti I-Jet S.p.A. с капитал, изцяло собственост на компанията майка Оливети.

През 1996 г. излиза първият преносим цветен принтер – JP 90. През 1997 г. принтерът JP 790 има една глава за монохромен печат и една за цветен печат, с което размерът на капчиците мастило, изхвърлени от дюзите, е намален наполовина и така се подобряват качеството на печат и прецизността. През 1998 г. се достига до още по-малки микрокапки с модела JP 883, замислен за фотографски печат.

През 1999 г. качеството се повишава значително с производството на глави с 200 дюзи, които интегрират електронни устройства за сортиране на електрическите сигнали за пилотаж. Те са монтирани на принтерите ArtJet 10 и ArtJet 20, характеризиращи се с иновативен дизайн, дело на студио Де Луки (Микеле Де Луки), който през 2001 г. печели италианската награда „Compasso d'Oro“ за принтера ArtJet 10.

През 1999 г. Оливети представя и един от първите многофункционални продукти в света: StudioJet 300, който действа като принтер, скенер и копирна машина, последван през 2000 г. от JetLab 600, удостоен с наградата за продуктов дизайн IF на CeBIT в Хановер.

През 2005 г. качеството на печат нараства още повече с лансирането на първите глави с 400 дюзи на Оливети. С тях са оборудвани новите цветни принтери My_Way за фотографски печат и Any_Way, с двойна глава за монохромно и 6-цветно принтиране.[89]

През юли 2014 г. клонът Olivetti I-Jet е преотстъпен на швейцарското дружество SICPA (което от 1 декември 2013 г. притежава Клона за изследвания и развитие).[90]

Принтери[редактиране | редактиране на кода]

  • Olivetti PR 1230 (1975)
  • Olivetti PR 1370 (1978) – цветен фотографски принтер
  • Olivetti PR 2830 (1978)
  • Olivetti PR 2300 (JP 101) (1981)
  • Olivetti DM580 и DM590 (1985) – матрични принтери
  • Olivetti DM100 (1985)
  • Olivetti DM 200 (1985)
  • Olivetti DM290 (1986)
  • Olivetti DM296 (1986)
  • Olivetti DM600 (1986)
  • Olivetti DY450 (1986)
  • Olivetti DM400 (1986)
  • Olivetti DM424S (1986)
  • Olivetti PR 40 (1986)
  • Olivetti DM600S (1988) – матричен принтер
  • Olivetti PR2845 (198X)
  • Olivetti PR1480 (198X)
  • Olivetti PR15 (198X)
  • Olivetti PR17 (198X)
  • Olivetti JP 150 и Olivetti JP 350 (1990) – първи мастиленоструйни принтери
  • Olivetti PG 304 (1993) – лазерен принтер, дизайн на Микеле Де Луки, Алесандро Киарато и Аугустус де Врее
  • Olivetti JP 270 (ок. 1993) – мастиленоструен принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Алесандро Киарато
  • Olivetti JP 250 (1993) – bubble inkjet принтер на Оливети, първият със зареждаеми печатарски глави.
  • Olivetti JP 452 (1993) – мастиленоструен принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Саймън Морган
  • Olivetti PR 60 (1994) – матричен банков принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Алесандро Киарато
  • Olivetti DM109 и DM119 (1994) – дизайн на Микеле Де Луки и Алесандро Киарато
  • Olivetti JP 50 (1994) – пръв монохромен преносим принтер на Оливети, дизайн на Микеле Де Луки
  • Olivetti JP 450 (1994) – дизайн на Микеле Де Луки
  • Olivetti JP 450 C (1994) – пръв цветен мастиленоструен принтер на Оливети
  • Olivetti JP 450 SP
  • Olivetti PR 2 (1995) – банков принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Йоханес Кислер, награда SMAU Industrial Design Award (Италия) за 1996 г.
  • Olivetti PR 4 (1996) – принтер за супермаркети и магазини, дизайн на Микеле Де Луки и Йоханес Кислер
  • Olivetti JP 90 (1996) – пръв цветен преносим принтер на Оливети
  • Olivetti JP 170 (1996) – дизайн на Микеле Де Луки, награда IF Award for good Industrial Design (Германия) за 1996 г.
  • Olivetti JP 790 (1996) – мастиленоструен принтер с една глава за монохромен печат и една за цветен, дизайн на Микеле Де Луки и Йоханес Кислер
  • Olivetti JP 883 (1998) – фотографски принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо
  • Olivetti PR 6 (1998) – матричен банков и пощенски принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Йоханес Кислер
  • Olivetti Artjet10 (1998) – мастиленоструен принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо, награда за дизайн „Compasso D'Oro“ за 2001 г., в MoMA в Ню Йорк
  • Olivetti Artjet20 (1998) – мастиленоструен принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо, в MoMA в Ню Йорк
  • StudioJet 300 (1999) – един от първите многофункционални мастиленоструйни принтери в света (принтер, скенер и копирна машина), дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Куба
  • Olivetti Artjet12 (2000)
  • Olivetti Copia 9017 (2000)
  • Olivetti Artjet22 (2001)
  • Copy Lab 200 (2001) – многофункционален принтер, дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Куба
  • Olivetti DM95
  • Olivetti DM96
  • Olivetti DM105
  • Olivetti DM124
  • Olivetti DM124L
  • Olivetti DM250
  • Olivetti DM280
  • Olivetti DM282
  • Olivetti DM285
  • Olivetti DM292
  • Olivetti DM295
  • Olivetti DM309
  • Olivetti DM324L
  • Olivetti DM324S
  • Olivetti DM624
  • Olivetti PR2E
  • Olivetti PR19
  • Olivetti PR1350
  • PR2Plus и PR2Plus MB-2 (със скенер) – банков принтер
  • Olivetti PR4 SR и PR4 SL – матрични принтери за банки и пощенски офиси
  • Olivetti My Way, My Way Plus (2005) – фотографски принтери
  • Olivetti Any_Way (2005) – мултифункционален принтер, с двойна глава за монохромни и 6-цветно принтиране
  • d-Color MF 2500 (2007)
  • d-Copia 6500 MF (2011)
  • d-Copia 1801MF, 1801MFPlus, 2201MF и 2201 MF Plus (2014) – многофункционални професионални черно-бели лазерни А3 принтери
  • d-Copia 3014MF и 3013MF Plus (2014)
  • d-Color P3100 (2014)
  • d-Color MF3100 (2014)
  • d-Color MF254 (2015)
  • d-Color MF304 (2015)
  • d-Color MF364 (2015)
  • Olivetti 3D-S2 (2015) – първи италиански тримерен принтер
  • Olivetti 3d desk (2016) – тримерен принтер за университети, училища и офиси
  • PG L2535, 2540 и 2540Plus (2016) – професионални черно-бели А4 лазерни принтери
  • PG L2550
  • PG L2555 (2016)
  • d-Color MF223 и MF283 (2016) – многофункционални професионални цветни лазерни А3 принтери
  • d-Copia 5000MF (2016)
  • d-Copia 6000MF (2016)
  • d-Color MF454, MF554 и MF654 (2016) – многофункционални професионални цветни лазерни А3 принтери
  • PG L2540 и PG L2540plus
  • PG L2545 (2017)
  • d-Color P2230 – професионален дигитален цветен А4 принтер
  • d-Color MF2624 и MF2624Plus (2017) – многофункционални професионални цветни лазерни А4 принтери
  • d-Color P2226 (2017) и d-Color P2226plus (2017) – професионални дигитални цветни А4 принтери
  • d-Color MF2553 (2017)
  • d-Copia 255MF (2017) – многофункционален професионален черно-бял лазерен А3 принтер
  • d-Copia 3201MF и 4001MF (2017) – многофункционални професионални черно-бели лазерни А3 принтери
  • d-Copia 5001MF и 6001MF – многофункционални професионални черно-бели лазерни А3 принтери
  • d-Copia 3524MF, 3524MFplus, 4023MF, 4024MF и 4024MFplus (2017) – многофункционални професионални черно-бели лазерни А4 принтери
  • d-Color MF3253 (2017)
  • PG L2645, L2650 и L2655 – професионални черно-бели А4 лазерни принтери
  • d-Copia 7001MF и 8001MF (2017) – многофункционални професионални черно-бели лазерни А3 принтери
  • d-Color MF3301 (2018)
  • d-Color MF3801 (2018)
  • d-Copia 4513MFplus, 4514MF Plus, 5514MF и 6014MF (2018) – професионални черно-бели лазерни многофункционални А4 принтери
  • d-Copia 4513MF, 4514MF и 4514MFplus (2018) – многофункционални професионални черно-бели лазерни А4 принтери
  • d-Color MF3023 и MF3024 – многофункционален професионални цветни лазерни А4 принтери
  • d-Color MF 3302 (2019) – многофункционален професионален цветен лазерен А4 принтер
  • d-Color MF 3303 и MF 4003 (2019) – многофункционални професионални цветни лазерни А4 принтери
  • d-Color MF259, MF309 и MF369 (2019) – многофункционални професионални цветни лазерни А3 принтери
  • d-Color MF2554 и MF3254 – многофункционални професионални цветни лазерни А3/A4 принтери
  • d-Color MF459, MF559 и MF659 – многофункционални професионални цветни лазерни А3 принтери
  • d-Color MF759 – многофункционален професионален цветен A3 принтер
  • d-Color P3302 (2019) – професонален дигитален цветен А4 принтер
  • Olivetti PR2 Plus (201X) – банков и пощенски принтер в различни варианти: от entry-level до този със скенер от двете страни (модел MB-2)

Факсове[редактиране | редактиране на кода]

Телефакс на Оливети

През 1982 г. Оливети сключва споразумение с японската компания Шарп, благодарение на което с марката Оливети излизат два модела на Шарп: TLM 320 (Group 2) и TLM 332 (Group 3). Сътрудничеството обаче се отнася само до Италия. През 1987 г. е създаден консорциумът Olivetti Canon Industriale за производството на копирни машини в Алие и в него се включват и факс машините: така излизат два модела на Канон с марката Оливети – TLM 810 и TLM 910. Поради липсата на истинско индустриално партньорство Оливети е принудена да търси друг партньор, открит в японската Саньо благодарение на важната японска trading компания Matsui. През 1989 г. е създаден Консорциумът Olivetti Sanyo Industriale, просъществувал до 1992 г. Във фабриката в Поцуоли започва производството на факсове с термопечат, разпространявани и от двете компании. Първият модел, представен през март 1990 г., е OFX 530.

След 1992 г. Оливети и неговият Olivetti Office се съсредоточава върху разработката на факс машини с мастиленоструен печат и обикновена хартия. През 1993 г. проектът, начело с Уго Карена, представя на европейския пазар компактните модели с иновативен дизайн OFX 2100 и OFX 3100. Това са първите факс машини на европейска компания, използващи технология за мастиленоструен печат и обикновена хартия.

Следват модели с нарастващи технологични, функционални, качествени и дизайнерски подобрения. През 2006 г. Оливети е на второ място след френската Sagem на европейския пазар на факсове с обикновена хартия, използващи трите технологии: термичен пренос, мастиленоструен печат и лазерен печат, и на първо място в мастиленоструйните факс машини.

В помощ на успеха на Оливети идва и качественият дизайн на факс машините: OFX 3100 (1993) с дизайн на Джордж Соудън (бивш сътрудник на Еторе Зотзас), OFX 1000 (1995), OFX 500 (1998), FaxLab 300 (2000) и FaxLab 450 (2003) с дизайн на Микеле Де Луки, FaxLab 100 (2004), 95 (2005), 105 и 125 (2006) с дизайн на ученика на Де Луки – Масахико Кубо.

Развитието на факс машините дава път и на развитието на мултифункционалните периферни устройства (факс, принтер и копирна машина в едно). През 1999 г. излиза StudioJet 300 – един от първите многофункционални мастиленоструйни факс машини в света. Оттогава този сектор претърпява бурен растеж и за това допринасят няколко продукта на Оливети като напр. JetLab 600 от 2000 г. с дизайн на Микеле Де Луки и носител международни награди за индустриален дизайн.[91]

През 2000 г. Оливети предлага JetLab 600 – висококачествена многофункционална машина, предлагаща възможност за цветопечат, скенер, факс и копирна машина. Тя е с елегантен дизайн – дело на Микеле Де Луки и може да получава e-mail. През 2001 г. печели престижната награда IF product design award на CeBIT в Хановер. Въпреки това потребителите се ориентират предимно към еднофункционални факс машини или към по-пълни многофункционални продукти, особено във функциите за печат и копиране. FaxLab 490 (2005) е последният многофункционален факс на Оливети. Следвайки търсенето на пазара, Оливети се фокусира върху модели само с (или почти с) функцията за факс или върху многофункционалните продукти, получени от принтери или копирни машини.

  • TLM 320 и TLM 332 (1982) – първите факсове с термохартия, представени от италианска компания; модели, родени от сътрудничеството с Шарп
  • OFX 341 (1987) – печат върху термохартия; модел интегриран (все още не напълно) с телефон и тел. секретар; за професионалисти
  • TLM 710 (1987) – роден от сътрудничеството с Шарп, за секретарски офиси и малки документи
  • TLM 810 (1987) – роден от сътрудничеството с Канон, с тел. указател с максимум 66 номера, може да изпраща факсове в определено време; печат върху термочувствителни хартиени ролки
  • TLM 910 (1987) – роден от сътрудничеството с Канон, с 2 MByte памет, записва до 125 документа във формат A4, изпращаеми до 133 различни потребители; изпраща факсове в определено време; за големи организации със сложни нужди за разпространение на документи сред многобройни потребители; печат върху термочувствителни хартиени ролки.
  • TLM 720 (1989) – роден от сътрудничеството с Канон, замества модел TLM 710; предназначен за професионални среди или за малки секретарски офиси; елегантният му дизайн напомня този на електронните ПМ
  • OFX 530 (1990) – факс на термохартия, роден от сътрудничеството със Саньо
  • OXF 230, OFX 330, OFX 330 AC (auto-cut) (1991) – печат върху термохартия; родени от сътрудничество с Matsui, модели entry-level
  • OFX 300 (1991) – печат върху термочувствителна хартия, икономичен модел, насочен към пазара на малкия бизнес, с двуредов дисплей от 16 знака и може да бъде свързан към тел. секретар
  • OFX 420 (1991) – роден от сътрудничеството със Саньо, дизайн на Джордж Соудън и Саймън Морган, печели италианската награда за дизайн Compasso d'Oro (1991)
  • OFX 430 (1991) – роден от сътрудничеството със Саньо, факс от средно-нисък клас, с термочувствителна хартия, съхранява до 15 стр. А4, прави повече копия на оригинала, с памет за получаване на поверителни документи
  • OFX 530 (1991) – роден от сътрудничеството със Саньо
  • OFX 100 (1992) – с печат върху термохартия и с много малки размери: „персонален факс“ за малки нужди от изпращане и получаване на документи
  • OFX 200 (1994) – с печат върху термочувствителна хартия, интегриран с телефона и с тел. секретар, за малки бизнес предприятия, професионални офиси и битови потребители
  • OFX 2100, OFX 3100 (1993) – първите факс машини с обикновена хартия, използващи технологията за мастиленоструен печат, пуснати на пазара от европейска компания; разработени изцяло в Оливети. Ръководител на проекта е Уго Карена, а дизайнер – Джордж Соудън за модел 3100; 2100 e насочена към професионални клиенти със средни комуникационни нужди, а 3100 – към такива със средно високи комуникационни нужди, благодарение на голямата памет и възможността за управление на документи във формат A3
  • OFX LinkFax 3100/2100 (1994) – могат да се използват като скенер и да се свържат с персоналния компютър чрез специален софтуер, разработен от Оливети
  • OFX 1001 (1994) – дизайн на Микеле Де Луки и Аугустус Де Врее
  • OFX 3200 (1995) – с печат подобен на този на лазерен принтер, с памет от 70 стр., може да предава документи във формат А3; праща мейл за 7 сек. благодарение на 14 400 bps модем, с изискан дизайн и заоблени линии
  • OFX 2200 (1995) – с изискан дизайн и заоблени линии
  • OFX 1000 (1995) – дизайн на Микеле Де Луки и Аугустус Де Врее
  • OFX 1100 (1995) – еволюция на OFX 1000, със заоблен дизайн – дело на Микеле Де Луки, с качествен монохромен и цветен печат, добре приет на пазара; има и версия Linkfax за изпращане и получаване на факсове чрез PC
  • OFX 1200 () – от серията OFX 1000, дизайн на Микеле Де Луки и Аугустус Де Врее
  • OFX 500 (1998) – дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо; значително обновява офертата за факс машини, насочени към малки потребители и за домашна употреба; има и вариант Linkfax за цветопечат и изпращане и получаване на факсове чрез PC. Еволюция на семейството OFX 500 са моделите OFX 502, 540, 560, 650 и Fax Lab 250
  • OFX 502 (1998) – дизайн на Микеле Де Луки с Йоханес Кислер
  • OFX 560 и OFX 540 (1999) – дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо
  • OFX 3000 (2000) – многофункционален факс, дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо, печат върху термохартия, икономичен модел за малките предприятия
  • OFX 520P (2000) – дизайн на Микеле Де Луки, еволюция на OFX 500, за дома или за офиса, и може да се използва и като малка копирна машина
  • FaxLab 300 (2000) – дизайн на Микеле Де Луки
  • JetLab 600 (2000) – многофункционален факс (факс, принтер, копирна машина и скенер) с мастиленоструйна технология; с дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо; IF product design award на CeBIT в Хановер за 2001 г.
  • OFX 570 (2001) – дизайн на Микеле Де Луки и Масахико Кубо
  • FaxLab 300/350 (2001) – мастиленоструйна факс машина в резултат на сътрудничеството с Филипс в 2 версии, една от които е с марката на Оливети; с добра производителност благодарение на усъвършенстваните електронни решения, които подобряват скоростта на работа и капацитета на паметта
  • FaxLab 310 SMS и FaxLab 360 SMS (2001) – с възможност за изпращане и получаване на SMS, модел 360 е с тел. секретар; с дизайна на FaxLab 300/350
  • JetLab 500 (2001) – многофункционална факс машина (принтер, скенер, факс и копирна машина) от среден клас; с дизайна на моделите OFX 550/570, може да се свързва към PC
  • OFX 650 ()
  • FaxLab 250 ()
  • OFX 800 (2001) – факс, дериват на многофукционалната машина JetLab 500
  • JetLab 600 (2001) – по-икономичен модел на многофукционалната машина JetLab 500
  • FaxLab 450 (2003) – дизайн на Микеле Де Луки, замества моделите OFX 550 за факс от среден клас, за малки офиси; предава страница А4 за 7 сек., с памет 50 стр., автоматично подаващо устройство с до 20 листа, копира 2 стр. в мин.; телефонът е с високоговорител
  • FaxLab 95 (2004) – дизайн на Масахико Кубо, с мастиленоструен печат, с памет 19 стр., съхранява до 60 номера в тел. указател, може да праща SMS и множество фотокопия
  • FaxLab 100 (2005) – дизайн на Масахико Кубо, с мастиленоструен печат, с допълнителни функции на телефона и на копирната машина спрямо FaxLab 95
  • FaxLab 470 (2005) – с тел. секретар, с подобрения
  • FaxLab 490 (2005) – последен многофункционален факс на Оливети, със скенер и цветопечат
  • FaxLab 105 (2006) – дизайн на Масахико Кубо, с мастиленоструен печат, с допълнителни функции на телефона и на копирната машина спрямо FaxLab 95
  • FaxLab 125 (2006) – дизайн на Масахико Кубо, с тел. секретар и мастиленоструен печат, с тел. секретар, може да предава почасово за ок. 7 сек. на стр. формат А4 благодарение на 14 400 bps модем
  • FaxLab 480 (2006) – еволюция на модела FaxLab 470, с по-изискан дизайн и с подобрения: телефон с идентификация на повикванията, 60-цифрен тел. указател, хендсфри, лесно набиране на номера, тел. секретар с капацитет 15 мин., SMS функция с печат на получените съобщения, с мастиленоструен печат
  • FaxLab 460 (2006) – с мастиленоструен печат, подобрен вариант на предходния, но е без тел. секретар.

Телефони и смартфони[редактиране | редактиране на кода]

Ергономични безжични и кабелни слушалки с пълен набор от функции за всякакви бизнес и битови нужди. Оливети осигурява предоставянето на продукти като таблети и смартфони, печелейки търгове в Италия и в чужбина по отношение на публичната администрация:[92]

  • Olivetti Pronto (1994) – безжичен телефон, дизайн на Микеле Де Луки и Енрико Куел
  • Olivetti OCT100/200/300 – безжични телефони
  • Olivetti C100 – настолен телефон
  • Olivetti C320 – настолен телефон
  • Olivetti 370R – настолен телефон

През 2013 г. Оливети лансира серията смартфони Oliphone:

  • Olivetti Oliphone M8140
  • Olivetti Oliphone Q8145
  • Olivetti Oliphone Q8150
  • Olivetti Oliphone Q9047
  • Olivetti Oliphone WG451
  • Olivetti Oliphone WG501

Минимодеми[редактиране | редактиране на кода]

  • Olicard 160
  • Olicard 400
  • Olicard 500о
  • Olicard 600

Лични органайзери[редактиране | редактиране на кода]

  • Olivetti FL95 PC Organizer
  • Olivetti D635 ex
  • Olivetti D828ex
  • Olivetti D 1070 (1993), графичен дизайн на Микеле Де Луки, Алесандро Киарато и Аугустус Де Врее
  • Olivetti D 1000 (1993), idem
  • Olivetti D 2100 (1993), idem

Офисно обзавеждане[редактиране | редактиране на кода]

Оливети започва да произвежда офисни мебели през 1931 г., когато Адриано Оливети поверява на инж. Алдо Манели проект за създаване на модерна хоризонтална картотека, каквато е видял при пътуването си до САЩ, първоначално предназначена за употреба в рамките на компанията. Тя се нарича Synthesis и се радва на добър пазарен интерес, така че е стартирано серийно производство, достигайки до 600 бройки месечно. Започват да се произвеждат и други мебели като метални шкафове с вградени врати.[93][94]

През 1939 г. е създадена дъщерната компания Olivetti Synthesis sa, базирана в Маса, където през 1938 г. Оливети решава да построи фабрика в зараждащата се индустриална зона Apuan за производство на офис мебели, метални картотеки и класификатори. Индустриалният завод Olivetti Synthesis е проектиран от архитектите Пиеро Ботони и Марио Пучи. Първа част от заводите е завършена през 1942 г., но поради Втората световна война компанията не успява да произвежда нужните мебели от стомана. Фабриката освен това е частично унищожена от бомбардировки.

В края на Втората световна война сградите, повредени от бомбардировките, са възстановени. Производството се възобновява с голям успех и вече не е фокусирано само върху нови модели картотеки и шкафове, но и върху опори за офис машини, бюра, рафтове, библиотеки, столове, фотьойли и т.н.

Големият успех на Olivetti Syntesis се определя не само от високото механично качество на продуктите, но и от вниманието към дизайна с участието на известни архитекти и дизайнери като Еторе Зотзас, Пери А. Кинг, Албер Льоклер, Бруно Скальола, Тайгър Умеда, Джейн Янг и др.

От 60-те год. Olivetti Synthesis насочва производството си към обзавеждане с критерии за модулност като серията Spazio, проектирана през 1960 г. от Studio BBPR, предназначена да се адаптира към всеки офис, особено към тези с отворени пространства. През 1962 г. тя получава голямата италианска награда за дизайн Compasso d'Oro.[95]

През 1973 г. годишното производство достига до 89 000 шкафа, 56 000 класификатора и 22 000 картотеки.

Марката Olivetti Synthesis се използва до 90-те год., когато дружеството е продадено.

  • Картотека Synthesis (1931) – проектирана от Алдо Манели
  • Серия Olivetti Spazio (1960) – проектирана от Лодовико Барбиано ди Белджойозо, Енрико Пересути, Ернесто Натан Роджърс, италианска награда за дизайн „Compasso d'Oro“
  • Серия Synthesis 45 (1972) – състои се от над 100 компонента, дизайн на Еторе Зотзас и др.
  • Synthesis 80 (1980) – дизайн на Еторе Зотзас
  • Серия Icarus (1982) – дизайн на Еторе Зотзас и Микеле Де Луки.

Касови апарати[редактиране | редактиране на кода]

През 70-те год. Оливети продава касови апарати на Шарп, но с малък успех, не повече от 40 хил. бройки годишно.

През 1980 г. Оливети навлиза в сектора на касовите апарати с машини, разработени и произведени в нейните фабрики. Тя има опит в изчислителните машини, чиито характеристики са близки с тези на касовите апарати. Първите модели на Оливети – CR 1010 (дизайн на Марио Белини) и CR 1020, произведени в Поцуоли, както и тези от следващите линии CR 2000, CR 200 и CR 300, са от традиционния тип, неизползваеми за данъчни цели. През 1982 г. Оливети контролира 25% от пазара и предлага 8 различни модела.

През 1983 г. в Италия излиза закон (Legge n. 18 del 26 gennaio 1983), който прави задължително използването на специални касови апарати за всички обществени заведения от 1 юли.[96] С това се увеличава и производството на Оливети, излизат моделите от сериите CRF 2000 и 2500, които варират от преносими модели за улична търговия до по-сложни за по-големи комплекси. Като цяло преобладава матричната технология; някои модели обаче използват термопечат, докато мастиленоструйният печат има известно разпространение от 90-те год. (напр. в моделите ORS 6100, CRF 4000 и 4200 от 1992 г.).

Наред с офертата за италианския пазар се разработват и оферти за други пазари, като напр. моделите от серията Mercator (1983), ORP (1985) и др. Серията Mercator, проектирана от Марио Белини, получава престижната италианска награда Compasso d'Oro за дизайнерски постижения; състои се от 5 различни модела (Mercator 10, 20, 25, 40 e 50) и всички, с изключение на Mercator 10, имат двоен дисплей – един за касиера и един за клиента, и иглен печат.

През 1990-те год. обхватът на офертата на Оливети варира от най-простите модели (касови апарати в тесния смисъл на думата) до по-сложните такива, които придобиват някои от функциите на интелигентните терминали или на персоналните компютри.

В края на 2011 г. Оливети предлага 7 различни модела от серията Nettuna, отговарящи на най-простите дейности до най-сложните и разнообразните. Всички те, с незначителни модификации, се предлагат на пазара с марките Underwood, Royal и Yard.[97]

Репрография[редактиране | редактиране на кода]

Групата Оливети първоначално произвежда дубликатори чрез Sada – частна компания, създадена в Милано през 1927 г. През октомври 1957 г. в градчето Калузо недалеч от Ивреа е открит нов завод на Сада-Оливети, където около 100 работници, техници и служители произвеждат нови и по-модерни модели циклостил, при който обаче възпроизвеждането на вече отпечатан документ е невъзможно.

През 1966 г. Оливети навлиза в сектора на репрографията с първата си копирна машина – Copia II, разработена на базата на проект на Copia Manufacturing Corp. – дъщерно дружество на американската компания Underwood, придобита от Оливети през 1959 г., в сътрудничество със Sada. Произведена е във фабриките на Underwood в Хартдорф, Кънектикът и първо се продава в САЩ. Базира се на технологията за директен електростатичен процес и е по-проста и по-евтина от машините с ксерографска технология. Копието обаче може да бъде отпечатано само на фоточувствителна хартия, обработена с цинков оксид. През 1967 г. моделът започва да се продава и в Европа заедно с по-компактния Copia 105.

Интересът към копирните машини на Оливети е повишен, но групата трудно устоява на силната конкуренция на азиатските производители, а и нейният първостепенен интерес е насочен към преминаването към електронната технология. Затова Оливети насочва вниманието си към машини, закупени в чужбина или създадени в сътрудничество с други производители.

През 1970-те г. излизат различни модели копирни машини – еволюция на първите два модела. Те са предназначени за офисите и акцентират не върху скоростта на печата, а върху компактността, качеството, ниската цена на копията и различните формати. Моделите Copia 205 (1970), Copia 305 (1971), Copia 405 (1973) и Copia III (1971) са базирани на директния електростатичен процес и предлагат значителни подобрения спрямо първите два модела от 1960-те г. Други подобни модели с допълнителни подобрения са Copia 400 (1976), Copia 605 (1977) и др.

През 1975 г. излиза първата копирна машина, базирана на ксерографската система: настолната Copia 1500, закупена външно (от original equipment manufacturer), с 8 копия в минута. През 1978 г. тя е заменена от високопроизводителната Copia 1600.

През 1978 г. Оливети представя Copia 2000 – ксерографска копирна машина от среден и висок клас, с 30 копия в минута, която може да бъде свързана към колектор и към устройство за копиране на непрекъснати хартиени форми. През 1979 г. е пусната нейна опростена версия – Copia 1900, а през 1981 г. и по-усъвършенствана версия – Copia 3000.

През 1981 г. Оливети пуска на пазара Copia 1000, с 12 копия в минута, проектирана от самата нея. Тя предлага иновативни технологични решения с широко използване на електронни компоненти. Машината окончателно замества настолните модели върху обработена хартия.

През 1984 г. Copia 7010 е представена като „персонална копирна машина“, докато Copia 7030 е „компактна копирна машина“, която може да увеличава и намалява. През 1987 г. се създава Olivetti-Canon Industriale (OCI, първоначално Olivetti-Canon Италия) – консорциум с японската Канон, фокусирано само върху разработването и производството на фотокопирни машини. Заводът на консорциума е в градчето Алие, Северна Италия.[98]

  • Copia II (1966) – първа копирна машина на Оливети; базиран на директен електростатичен процес; в сътрудничество с Copia Manufacturing Corp. и Sada, продава се само в САЩ
  • Copia 105 (1967) – по-компактна; базирана на директен електростатичен процес
  • Copia 205 (1970) – базирана на директен електростатичен процес, предлага значителни, но не революционни подобрения
  • Copia 305 (1971) – idem
  • Copia 405 (1973) – idem
  • Copia III (1971) – idem
  • Copia 1500 (1975) – първа копирна машина на обикновена хартия, базиран на ксерографската система
  • Copia 400 (1976) – базирана на директен електростатичен процес
  • Copia 605 (1977) – idem
  • Copia 1600 (1978) – замества предходната
  • Copia 2000 (1978) – собствена ксерографска копирна машина на Оливети от среден и висок клас, дизайн Марио Белини
  • Copia 1900 (1979) – опростена версия на предходната
  • Copia 3000 (1980) – подобрена версия на Copia 2000
  • Copia 1000 (1981) – иновативен собствен модел на Оливети с широко използване на електронни компоненти; окончателно замества настолните модели върху обработена хартия
  • Copia 1800 (1982) – дизайн на Марио Белини
  • Copia 7010 (1984) – персонална копирна машина в сътрудничество с Канон
  • Copia 7030 (1984) – компактна копирна машина в сътрудничество с Канон, която увеличава и намалява

Компютърни сървъри[редактиране | редактиране на кода]

  • LSX 5000 (1991) – компютърен сървър, дизайн Микеле Де Луки и Джеймс Ървин
  • Silver – компютърен сървър, дизайн Микеле Де Луки и Марио Тримарки
  • OMAX 2000 (201X) – идеален за сървърни приложения, за ISP (Internet Server Platform) или където се изисква висока интеграция, с двоен процесор Intel Xeon: Pentium 4 и Pentium 4D, RAM до 16 GB
  • OXON (201X) – до два процесора Intel Xeon 3,06 GHz, RAM до 12 GB

Компютърни монитори[редактиране | редактиране на кода]

  • CM2001 (1996) – за мултимедиен настолен персонален компютър, дизайн Микеле де Луки и Масахико Кубо
  • Oliscreen 19” (201X) – 19-инчов LCD TFT цветен монитор
  • Oliscreen 22” (201X) – 22-инчов LCD TFT цветен монитор
  • Olivetti LCD L150M (201X) – 15-инчов TFT цветен компактен монитор

Терминали[редактиране | редактиране на кода]

  • TCV 250 (1967) – видеотерминал, дизайн на Марио Белини, един от най-интересните и особени дизайнерски експерименти на 1960-те г.
  • TCV 270 ()
  • TCV 800 ()
  • TCV 1800 ()
  • Olivetti TC800 (1975)
  • Olivetti TC800 – финансова терминална система
  • Olivetti TC800 – автоматична терминална система
  • Olivetti TC800 – модулна терминална система
  • Банков автоматичен терминал CD 6300 Lobby (1990), дизайн Микеле Де Луки
  • Пожарникарски терминал M 711 (1994, дизайн Микеле Де Луки и Енрико Куел)
  • Мултимедиен публичен терминал MK Sys (1995) – дизайн Микеле Де Луки и Аугустус Де Врее, IF Award for good Industrial Design (Хановер) за 1994 г.
  • Olivetti MAAF (291X) – цифров терминал за издаване на печалби, получени по електронен път от сервизен център.
  • Olivetti M06 (201X) – иновативен мултисервизен терминал за различни нужди (залагания, магазини, банки и обществени органи), позволява доставката на видео съдържание, бидейки с втори дисплей с HDMI интерфейс.
  • Olivetti M210 (201X) – плащане на комунални услуги, допълване на предплатени карти, събиране на залози за онлайн игри, подписване на договори и др.
  • Olivetti MB-2 (201X) – многофункционален терминал за банки и пощи

Други продукти[редактиране | редактиране на кода]

  • CMC 7 (1963) – автоматичен четец на писмени документи с магнитни символи, дизайн на Марио Белини, италианска награда за дизайн Compasso d'Oro за 1964 г.
  • Банкомат CAT6500 (1988) – дизайн Микеле Де Луки
  • Paper On-Paper (1991) – кутия за скоч, дизайн Микеле Де Луки и Джеймс Ървин
  • Офис куфарче „Льо Бюро“ (1992) – дизайн Микеле Де Луки и Алесандро Киарато
  • банковите self service MS 6050 (1995), дизайн Микеле Де Луки и Енрико Куел, и Minicad (ок. 1993), дизайн Микеле Де Луки и Марио Тримарки
  • Olivetti Lyra (1995) – четец за кредитни карти, дизайн на Джордж Дж. Соудън
  • Автоматична машина за билети Tecnotour Eltec (Olivetti) (1995) – в 2 варианта, дизайн Микеле Де Луки и Енрико Куел

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ai vertici di Olivetti // Archivio Storico Olivetti. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  2. а б в г д е Renzi, Emilio. L'avventura Olivetti // Il Contributo italiano alla storia del Pensiero – Tecnica. 2013. Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  3. а б в г Cronologia Olivetti 1908 – 1977 // Archivio Storico Olivetiùti. Посетен на 12 септември 2020.
  4. Hispano Olivetti, Barcellona 1930 // Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  5. Le altre fabbriche Italiane di macchine per scrivere // MUDITEC. 21 октомври 2014. Посетен на 9 септември 2020. (на италиански)
  6. Gallino. Italia industriale: cap. 1 Olivetti // Архивиран от оригинала на 2021-08-30. Посетен на 10 септември 2020. (на италиански)
  7. Pier Giorgio Perotto, P101. Quando l'Italia inventò il personal computer, Edizioni di Comunità, Roma, 2015, с. 18
  8. Franco Filippazzi. ELEA 9003: storia di una sfida industriale Gli elaboratori elettronici Olivetti negli anni 1950 – 1960 // Посетен на 10 септември 2020. (на италиански)
  9. La Storia siamo noi – Adriano Olivetti Архив на оригинала от 2010-10-13 в Wayback Machine.
  10. Olivetti Programma 101 // Посетен на 12 септември 2020. (на английски)
  11. David W. Whittle Interviewed by Sandra Johnson. NASA Johnson Space Center Oral History Project Edited Oral History Transcript // Посетен на 12 септември 2020. (на английски)
  12. Fincantieri, Fiat e la storia dell' Olivetti // Corriere della Sera. 29/05/2011. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2013. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  13. Olivetti Bull (1949 – 64) // Olivettiani.org. 1 август 2012. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  14. Chronology of Personal Computers // Посетен на 12 септември 2020. (на английски)
  15. Olivetti replica alla IBM, in NS: Nuovascienza, ottobre 1987, с. 9.
  16. а б Ai vertici della Olivetti: 1908 – 2003 // Archivio Storico Olivetti. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  17. а б в г д е Cronologia Olivetti 1978 – 2009 // Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  18. Un braccio di ferro durato tre giorni e poi le dimessioni // La Repubblica. 4 септември 1996. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  19. Olivetti, addio ai personal, ora sono di Gottesmann // La Repubblica. 21 януари 1997. Посетен на 12 септември 2020.
  20. I pc di Olivetti venduti a un finanziere americano // 01net.it. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  21. ICS Olivetti: inizia rinascita, accordo con Datamatic // Adnkronos. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  22. Beppe Gandolfo. Fallimento Oliit, lavoratori occupano autostrada // Un anno in Piemonte. 20.10.2004. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  23. Crac Oliit, condannato il Cda Pene complessive per 38 anni // 23 юли 2011. Посетен на 9 септември 2020.
  24. Un gruppo di imprenditori acquista Olivetti Synthesis // La Repubblica. 22 май 1997. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  25. Olivetti prevede perdita di 93 mld // Italia Oggi. 09.05.1997. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  26. Relazione degli Amministratori sull'andamento della gestione nel primo semestre dell’esercizio 1998 // с. 16. Архивиран от оригинала на 1 април 2017. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  27. Varrebbe 1600 miliardi l'alleanza Olsy-Wang // La Repubblica. 04.09.1997. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  28. Comunicato stampa – Microsoft – Wang global: alleanza a livello mondiale per lo sviluppo di Internet e del commercio elettronico // Archivio Digitale Olivetti. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)[неработеща препратка]
  29. Regolamento (CEE) n. 4064/89 sulle concentrazioni // ec.europa.eu. Архивиран от оригинала на 14 ноември 2013. Посетен на 12 септември 2020. (на италиански)
  30. Olivetti. Relazione degli Amministratori sull’andamento della gestione nel primo semestre dell’esercizio 1998 // Архивиран от оригинала на 1 април 2017. Посетен на 12 септември 2020.
  31. Olivetti: Getronics rileverà Olivetti Ricerca // AdnKronos. 29 юни 1999. Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  32. www.agcm.it
  33. а б в Olivetti, 30 milioni di perdite l’anno da 10 anni, poche idee e tanti esuberi // Il Fatto Quotidiano. 8 юни 2015. Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  34. Olivetti – Telecom Italia: Stipulato ogg l’atto di fusione e iscritto a registro imprese // Посетен на 15 септември 2020. (на италиански)
  35. OLIVETTI E BLM TECHNOLOGIES PROSEGUONO LA LORO PARTNERSHIP STRATEGICA NEGLI STATI UNITI // 1 юни 2015. Архивиран от оригинала на 2018-01-15. Посетен на 9 септември 2020.
  36. Olivetti: fornitore IT ufficiale all’Expo 2010 a Shanghai // 12 април 2010. Посетен на 13 септември 2020.
  37. Il Fai riapre a Venezia il Negozio Olivetti capolavoro di Carlo Scarpa // Il sole 24 ore. 17 април 2011. Посетен на 15 септември 2020. (на италиански)
  38. Olivetti addio, chiude anche l’ultima fabbrica // Linkiesta. 21 ноември 2012. Посетен на 9 септември 2020.
  39. Olivetti I-Jet: Ceduto ramo d'azienda // Архивиран от оригинала на 2020-10-30. Посетен на 9 септември 2020.
  40. OLIVETTI E TELECOM ITALIA DIGITAL SOLUTIONS: FIRMATO L’ATTO DI FUSIONE // 11 декември 2015. Архивиран от оригинала на 2020-08-09. Посетен на 9 септември 2020.
  41. OLIVETTI LANCIA LA STAMPANTE DIGITALE 3D TUTTA ITALIANA // 15 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 2020-08-09. Посетен на 9 септември 2020.
  42. Olivetti: Al via la Seconda Edizione del Design Contest // 13 декември 2016. Архивиран от оригинала на 2017-07-11. Посетен на 9 септември 2020.
  43. Olivetti sceglie Satispay per un innovativo sistema di pagamento per la cassa Nettun@ 7000 // 20 юли 2017. Архивиран от оригинала на 2017-08-26. Посетен на 9 септември 2020.
  44. Inaugurato il nuovo quartier generale Olivetti a Ivrea nello storico Centro Studi ed Esperienze // 15 ноември 2019. Посетен на 15 септември 2020. (на италиански)
  45. TIM: Roberto Tundo nominato Amministratore Delegato di Olivetti // Посетен на 15 септември 2020. (на италиански)
  46. Син на Ариго Оливети
  47. Giovanni Ferrario // Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  48. TELECOM: Francesco Forlenza nominato vice presidente esecutivo di Olivetti // AdnKronost. 4 юни 2008. Посетен на 13 септемвр 2020.
  49. Enel: Patrizia Grieco presidente // Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  50. Riccardo Delleani // Посетен на 13 септември 2020. (на италиански)
  51. а б в г д е Il design dei prodotti Olivetti // Посетен на 24 септември 2020. (на италиански)
  52. а б в г д MoMA Olivetti // Посетен на 6 септември 2020.
  53. а б Mario Bellini Architects Design: Selected works // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 23 септември 2020.
  54. Michele De Lucchi Archive // Посетен на 23 септември 2020.
  55. Massimiliano Musina, Giovanni Pintori, la severa tensione tra riserbo ed estro. Fausto Lupetti Editore, Bologna, 2013
  56. M1, M20, M40: quarant'anni di scrittura professionale Olivetti // Посетен на 18 септември 2020. (на италиански)
  57. Dalla MP1 alla Valentine, passando per la Lettera 22 e 32 // Посетен на 18 септември 2020. (на италиански)
  58. La Olivetti ET 101 e le macchine per scrivere elettroniche // Посетен на 18 септември 2020. (на италиански)
  59. Te прехвърлят на „струи“ специално сухо мастило върху ролки от обикновена хартия.
  60. Calcolatrici ~ Introduzione // Архивиран от оригинала на 03.07.2011. Посетен на 02.09.2020. Архив на оригинала от 2011-07-03 в Wayback Machine.
  61. Quando l'innovazione paga: le calcolatrici meccaniche Olivetti // Посетен на 02.09.2020.
  62. Le calcolatrici elettroniche // Посетен на 03.09.2020.
  63. Calcolatrici // Посетен на 7 септември 2020.
  64. а б в г д е Silmo, Giuseppe. M.D.C. Macchine da calcolo meccaniche, Olivetti e non solo; Natale Capellaro – Il genio della meccanica. Ivrea, Tecnologicamente Storie, 2008. ISBN 88-901991-5-6. с. 199+XVI.
  65. LOGOS 50/68 // Архивиран от оригинала на 2018-05-20. Посетен на 23 септември 2020.
  66. Un computer su ogni scrivania: la Olivetti e i primi PC // Посетен на 16 септември 2020. (на италиански)
  67. Quaderno vs EeePC Архив на оригинала от 2015-12-10 в Wayback Machine. Immagini dell'Olivetti Quaderno
  68. www.computer-specifications.com
  69. Olivetti Echos Pro 150X, 150T, 150S Specifications // Посетен на 24 септември 2020. (на английски)
  70. Olivetti M 5500 // Посетен на 24 септември 2020.
  71. PCM224W // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 23 септември 2020.
  72. AD200K // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 23 септември 2020.
  73. AD200M // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 23 септември 2020.
  74. MS300 // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 23 септември 2020.
  75. OLIVETTI XANA SERIES MEMORY // Архивиран от оригинала на 2020-09-21. Посетен на 7 септември 2020.
  76. Pierfrancesco Fravolini. Olivetti Xana // Посетен на 7 септември 2020.
  77. Olivetti Xtrema 4000 // Посетен на 8 септември 2020.
  78. Lavorare dovunque: i computer portatili Olivetti // Посетен на 8 септември 2020.
  79. Olibook P Series // Посетен на 8 септември 2020.
  80. Olibook PX5B Series // Посетен на 8 септември 2020.
  81. L’OLIVETTI DaVinci DV3 – Recensione // Посетен на 16 септември 2020. (на италиански)
  82. Olivetti XSmall, il palmare entry-level per tutti // Посетен на 16 септември 2020. (на италиански)
  83. Aspettando il computer: le prime macchine contabili // Посетен на 26 септември 2020. (на италиански)
  84. Това е благодарение на факта, че основната система може да се оборудва с единица за запис и за четене с магнитни „карти“, перфоратор и четец на ленти за карти, както и с устройство за управление на телефонна линия (Governo Linea telefonica, накратко GOL).
  85. Софтуерът е създаден чрез използване на собствения основен език за програмиране, наречен LIMO – Olivetti Interactive Machine Language, който по-късно е използван и за други системи, позволявайки съвместимост и преносимост на програмата.
  86. Dalle Audit ai BCS: le macchine contabili diventano sistemi // Посетен на 27 септември 2020. (на италиански)
  87. Tre generazioni di telescriventi // Посетен на 6 септември 2020. (на италиански)
  88. Искра, генерирана от електрически импулс при 3000 волта, причинява изпаряване на графита, съдържащ се в стъклена тръба и изтласкан от пружина към дюзата; изпареният графит излиза от дюзата и се утаява върху хартията. С последователни преминавания главата, която функционира като „писалка“, отпечатва точките, които образуват желания знак. Източник: Archivio Storico Olivetti
  89. Microgocce d'inchiostro: Olivetti e la stampa inkjet // Посетен на 7 септември 2020.
  90. Olivetti I-JET: Ceduto ramo d'azienda // Архивиран от оригинала на 2020-10-30. Посетен на 7 септември 2020. (на италиански)
  91. I facsimile Olivetti e l'innovazione nella comunicazione // Посетен на 25 септември 2020. (на италиански)
  92. Phone, smartphone // Посетен на 7 септември 2020.
  93. Olivetti Synthesis: come arredare un ufficio // Архивиран от оригинала на 13 декември 2013. Посетен на 9 декември 2013. Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine.
  94. Foto Gallery Olivetti Synthesis: come arredare un ufficio // Архивиран от оригинала на 13 декември 2013. Посетен на 9 декември 2013. Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine.
  95. Foto Gallery Olivetti Synthesis: come arredare un ufficio // Архивиран от оригинала на 13 декември 2013. Посетен на 9 декември 2013. Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine.
  96. Това са запечатани машини, които, докато записват сумата на транзакцията в касовата бележка, записват и операциите, извършени от магазинера на немодифицируема лента или диск, които могат да бъдат проверени от данъчните.
  97. Registratori di cassa, primo passo verso l'automazione dei punti di vendita // Посетен на 16 септември 2020. (на италиански)
  98. Dai duplicatori alle copiatrici: ingresso della Olivetti nella riprografia // Посетен на 19 септември 2020. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olivetti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​