Опицвет

Опицвет
Сградата на кметството и читалище „Разум“
Опицвет 42.866177, 23.099064 Опицвет
Общи данни
Население	499 души (15 март 2024 г.) 31,9 души/km²
Землище	15,672 km²
Надм. височина	576 m
Пощ. код	2235
Тел. код	07110
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	53607
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Костинброд Трайко Младенов (ГЕРБ; 2015)
Опицвет в Общомедия

Опѝцвет е село в Западна България, община Костинброд, Софийска област.

География

Село Опицвет се намира на около 27 km северозападно от центъра на областния град София (от Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“), около 12 km запад-югозападно от общинския център град Костинброд и около 5 km изток-североизточно от град Сливница. Разположено е южно от рида Три уши в Западна Стара планина, покрай десния (южния) бряг на река Блато, ляв приток на река Искър, а на югозапад от селото по посока на Сливница се издига ридът Костело с възвишенията Градище (724,9 m) и Целовижда (703 m) (на Целовижда към 2013 г. е разработена кариера за добив на варовикови инертни материали). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 562 m, на юг нараства до около 580 m, а на север край реката намалява до около 547 m. Климатът е умереноконтинентален.

Източно край Опицвет минава в направление югозапад – североизток третокласният републикански път III-811, водещ на югозапад към връзка с първокласния републикански път I-8 (автомагистрала Европа) и нататък през град Сливница към град Брезник, а на североизток през село Богьовци към селището Беледие хан и връзка там с второкласния републикански път II-81. От републиканския път III-811 се отклонява на запад за Опицвет около 350 m общински път, който след Опицвет води на север до „Първи възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания“ и по-нататък през село Безден до село Богьовци.

Землището на село Опицвет граничи със землищата на: село Безден на север; село Богьовци на изток; село Петърч на югоизток; село Храбърско на юг; град Сливница на югозапад и запад.

Населението на село Опицвет, наброявало 901 души при преброяването към 1934 г., намалява до 431 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 412 лица, за 397 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 12 – към „ромска“ и за 3 – „не отговорили“.

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Опицвет в окръг София, околия Искрец, община Петрич (Петърч) и има население 455 души.

Името на селото

Според преданията първото име на селото е Омайцвет. Самото предание гласи, че най-хубавото момиче в селото се е казвало Цвета. Действието се развива по време на османската власт, когато агата, който е управлявал района, я е поискал за жена и тя, за да не му пристане, се упоила с някаква билка, но агата не се отказал от ОМАЙНАТА ЦВЕТА и я убил в района на днешното село.

Друга версия за името тръгва от събития през последните години на село Портарево. След поредна оргия на турски заптиета в селото и опит да посегнат на хубавата мома Цвета, братята ѝ убиват заптиетата и ги закопават в тръстиките край реката. Тръгва слух, че Цвета е напоила турците и те изчезнали. Оттам идва и версията за развитието на името – от „Опой Цвета“ до Опицвет. Историята с убийството се разкрила и турците започнали гонения и разправа с цялото население.

Според друго предание, някога по-сетнешните жители на гр. Сливница и с. Опицвет са живеели в едно селище край извора на река Блато. Понеже хората са страдали от набезите на турците по времето на османската власт, те решили да се преселят, като по-голяма част от жителите се заселили в района на днешния град Сливница, а по-малката – останали по-близо до река Блато. Поради това първите нарекли вторите „о̀паки“ хора (о̀пак свет), а мястото, където живеят долината (дола) на о̀паките и оттам Опицвет.

Поминък

До 80-те години на 20 век

Основен поминък на населението още от далечни времена традиционно са били земеделието и животновъдството.

От зърнено-житните култури преобладаващо се е сеело жито и по-малко ръж, царевица, ечемик и овес. От останалите култури се е сеел слънчоглед, кръмно и захарно цвекло, картофи, фий, грах и люцерна за фураж, тикви, коноп, фасул. Почти всяко семейство е садяло зеленчуци в малки градини покрай околните водни течения и басейни.

Отглежданите животни са били предимно овце, свине и кокошки, а също и крави, волове и коне. Наличието на вода и обширни пасища е благоприятствало овцевъдството още от времето на някогашното село Портарево. Още оттогава почти всяко семейство е строило извън селището поя̀ти, използвани целогодишно и просъществували до 60-те години на 20 век.

Политическите промени в България след 9 септември 1944 г. оставят поминъка на населението на село Опицвет в рамките на традиционния, но той вече се осъществява много по-малко самостоятелно от семействата, а е съсредоточен основно в кооперативните форми на организация, доминирали в селското стопанство до края на 80-те години на 20 век.

През втората половина на 20 век село Опицвет е известно с една от най-добрите мандри за производство на бяло саламурено сирене в България.

След това

Поминъкът на населението на село Опицвет продължава да бъде в духа на традициите.

Обществени институции

Село Опицвет към 2024 г. е център на кметство Опицвет.

В село Опицвет към 2024 г. има:

• действащо читалище „Разум – 1922“;
• православна църква „Света Неделя“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

Около 1835 г. е започнала подготовка за построяване на нова черква в селото – идея, избиране на място, подготовка на материали, средства, намиране на майстори, строеж с прекъсвания – повече от 20 години. Черквата е изградена изцяло от дялан камък на варов разтвор. Построена е като еднокорабна базилика. Тържественото ѝ освещаване става през 1861 г. Наречена е „Света великомъченица Неделя“.

До главния вход на църковния двор е построена така наричаната Магерницата – паянтова сграда за подпомагане на църковните ритуали, а по-късно ползвана и за училище, читалище, клуб.

Първите училищни занимания, организирани от Геко Соколов, са започнали през последното десетилетие на 19 век и са провеждани в двете стаи на магерницата до черквата при твърде примитивни условия. Сграда за училището е построена и открита през 1923 г. и училището е само основно – до четвърто отделение (тогава отделения са наричани класовете от първи до четвърти), а след построяването няколко години по-късно и на източното му крило са добавени три класа и то вече функционира като прогимназия. Училището носи името на Св. Климент Охридски.

В началото на 20-те години на 20 век е основано Народното читалище „Разум“, използвало първоначално една от стаите на магерницата, по-късно през 40-те и 50-те години – и една стая в частна къща, ползвана дотогава за бакалия, а в края на 60-те години получава съвременна материална база в новопостроения Културен дом.

Селото е електрифицирано през 1945 г.

В началото на 60-те години е изградена водоснабдителна система за питейна вода на селищата западно от столицата с водоизточник изворите на река Блато и с това е решен проблемът с водоснабдяването и на село Опицвет.

Редовни събития

Събор на селото, седмица след Великден (Томина неделя).

В селото се изгражда рехабилитационен център за деца с онкохематологични заболявания. За целта на 15 февруари 2012 г. на благотворителен концерт в зала 1 на НДК танцьорите от трупата на Нешка Робева събраха 40 000 лева.

Галерия

• 
  Военният паметник в село Опицвет

Източници

• „Село Опицвет през вековете“, Павел Трендафилов Мишев, 1994 г., нетърговско издание.

Външни препратки

• Западна Стара планина. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-047
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-34-047-1. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.