Орфизъм

Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в древните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя Орфей, който е тракиец според старогръцката митология, и на когото се приписва създаването на учението и авторството на свещени текстове.^[1] Последователите му се наричат орфици.^[2] Основната орфическа вяра е вярата в безсмъртието – в живот отвъд или в прераждане.

Орфически вярвания и практики са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики. Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането ѝ в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги.

Гръцки орфизъм[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност – Олимпийските култове.

Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм – най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр.

Основно божество, почитано от гръцките орфици е Дионис (Вакх) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий.

Тракийски орфизъм[редактиране | редактиране на кода]

Вотивни ръце на Сабазий, II-III в., Исторически музей Плевен

„Тракийски орфизъм“ е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Ал. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи „тракийски орфизъм“, сравнявайки го с подобното учение в Елада.

Според хипотезата на проф. Ал. Фол, оформянето на тракийския орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр. Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността – VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. – обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериалното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили – орфическите божества са едновременно соларни и хтонични – такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл:

1. Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята).

2. Раждане на Сина (Слънцето).

3. Възмъжаване на Сина.

4. Свещен брак на сина с Богинята-майка.

5. Раждане на сина на Сина (царя).

6. Възмъжаване на царя.

7. Свещен брак на царя с Богинята-майка.

Според тази концепция, възпроизвеждането на космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до бога-Слънце (Аполон), както се вярва, че е правил Орфей, в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Богданов, Б., Орфей и древната митология на Балканите. София, 1989.
Йорданова-Алексиева, М., Елински орфически свидетелства. София, 2004.
Фол, Ал., Тракийският орфизъм, София, 1986.
Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга първа. Загрей. София, 1991.
Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга втора. Сабазий. София, 1994.
Фол, Ал., Химните на Орфей. София, 1995.
Фол, Ал., Orphica Magica (pdf – пълен текст на монографията), УИ, София, 2004
Burkert, W., Greek Religion, Harvard-Cambridge-Massachusetts, 1985.
Fritz Graff, S.I. Jonston, Ritual Texts for the Afterlife. Orpheus and the Bacchic Gold Tablets. Routledge, London New York, 2007.
Guthrie, W. K. C., Orpheus and Greek Religion. A Study of the Orphic Movement. London, 1935.
Harrison, J.E., Prolegomena to the Study of Greek Religion, Cambridge, 1903.
Nilsson, M., „Early Orphism and kindred Religious Movements“. In: Opuscula Selecta, vol. II, 1952p. 628 – 683,
Rohde, E., Psyche: the Cult of Souls and Belief in Immortality among the Greeks, превод на английски от W. B. Hillis, London, 1925.
West, M., The Orphic Poems, Oxford, 1983.
West, 1994, „Ab Ovo“. in: CQ, 44(ii), p. 289 – 307, 1994.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[1] РБЕ, орфизъм

[2] РБЕ

[1]

[2]