Ото I (Брауншвайг-Гьотинген)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.
| Ото I | |
| княз на Гьотинген | |
 Гробът на Ото I в манастир Вибрехтсхаузен при Нортхайм | |
| Роден |
1340 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 декември 1394 г.
|
| Погребан | Нортхайм, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1367 – 1394 |
| Други титли | херцог на Брауншвайг-Люнебург |
| Семейство | |
| Род | Велфи |
| Баща | Ернст I (Брауншвайг-Гьотинген) |
| Майка | Елизабет фон Хесен |
| Братя/сестри | Агнес фон Брауншвайг-Гьотинген |
| Съпруга | Маргарета фон Берг (1379) |
| Деца | Ото II Анна фон Брауншвайг-Гьотинген Елизабет фон Брауншвайг-Гьотинген |
| Ото I в Общомедия | |
Ото I (на немски: Otto der Quade, „der Böse“; * ок. 1340; † 13 декември 1394, Хардегзен) от род Велфи (Стар Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1367 до 1394 г. княз на Гьотинген.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Син е на херцог Ернст I (1305 – 1367) и Елизабет фон Хесен († 7 март 1390), дъщеря на ландграф Хайнрих II фон Хесен „Железния“.
Ото I управлява през 1364 г. първо заедно с баща си и от 1367 г. сам. Той се съюзява с други рицари и воюва против князе и градове. Той е изгонен от Гьотинген и отива да живее в замък Бург Хардег в Хардегзен, който купил през 1379 г., и умира там през 1394 г. Понеже има църковна присъда, Ото I е погребан в несвята земя северно от манастирската църва на Вибрехтсхаузен при Нортхайм.
Ото I оставя на сина си Ото II политическо слабо и финансово задължено княжество.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 19 ноември 1357/14 януари 1358 г. с Мирослава фон Холщайн-Пльон († пр. 1379), дъщеря на граф Йохан III фон Холщайн-Кил и Холщайн-Пльон († 1359). Те имат един син:[1]
- Вилхелм (1370 – 1391)
Втори брак: преди 24 юни 1379 г. с Маргарета фон Берг (1364 – 1442), дъщеря на херцог Вилхем I фон Берг. Те имат три деца:[2][3]
- Ото II (ок. 1380 – 1463), женен ок. 1408 г. за Агнес фон Хесен (1391 – 1471), дъщеря на ландграф Херман II фон Хесен
- Анна (1387 – 1426), омъжена 1403 за маркграф Вилхелм I фон Майсен (1343 – 1407) и 1413 за граф граф Вилхелм I (II) фон Хенеберг-Шлойзинген (1384 – 1426)
- Елизабет († 1444), омъжена юли 1405 за херцог Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхаген (1383 – 1427)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Dietrich Denecke, Helga-Maria Kühn: Göttingen. Geschichte einer Universitätsstadt. Band 1; Göttingen 1987, ISBN 3-525-36196-3.
- Paul Ehrenpfordt: Otto der Quade, Herzog von Braunschweig zu Göttingen (1367 – 1394). Geibel, Hannover, 1913.
- Edgar Kalthof: Geschichte des südniedersächsischen Fürstentums Göttingen und des Landes Calenberg im Fürstentum Calenberg 1285 – 1584. Verlag Otto Zander, Herzberg (Harz)-Pöhlde 1982; ISBN 3-923336-03-9.
- Joachim Lehrmann: Raubritter zwischen Heide, Harz und Weser. Lehrte 2007, ISBN 978-3-9803642-6-3.
- Uwe Ohainski: Otto der Quade. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 680 f. (Digitalisat).
- Paul Zimmermann: Otto der Quade. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 677 – 682.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 22.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Otto II, Duke of Braunschweig-Gottingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ OTTO von Braunschweig-Göttingen, fmg.ac
- ↑ Otto I. (II) Herzog v. Braunschweig-Göttingen, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Die Welfen