Ото Свердруп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Свердруп
Otto Sverdrup
норвежки полярен изследовател
Фотография на Ото Свердруп от 1898 г.
Фотография на Ото Свердруп от 1898 г.

Роден
Починал
26 ноември 1930 г. (76 г.)
Осло, Норвегия
ПогребанНорвегия

Националност Норвегия
Ото Свердруп в Общомедия

Ото Нойман Кноф Свердруп (на норвежки: Otto Neumann Knoph Sverdrup) е норвежки полярен изследовател, кавалер на ордена „Св. Олаф“ за изследването на Канадския арктичен архипелаг.

Ранни години (1854 – 1888)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 октомври 1854 година в Биндал, Норвегия, второ от десетте деца в семейството на селянин. Пръв негов учител е баща му. На 10-годишна възраст Ото става ловец, а на 14 години убива първата си мечка.

На 17 години постъпва в китоловния флот, плава в Северния ледовит океан и на 25 години получава диплома за капитан на кораб. Плава на презокеанските параходи до САЩ и свободно владее английски език.

Експедиционна дейност (1888 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

Експедиция в Гренландия (1888)[редактиране | редактиране на кода]

Своята експедиционна дейност Свердруп започва късно, едва на 34-годишна възраст. С Фритьоф Нансен Свердруп се запознава през 1887 и през 1888 участва в неговата експедиция. През август-септември 1888 Нансен, заедно с Ото Свердруп и още четирима души, първи в историята пресичат Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на протежение от 560 км. Събират богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите.

Командир на „Фрам“ (1893 – 1896)[редактиране | редактиране на кода]

Когато Нансен предприема знаменитото си плаване към Северния полюс на кораба „Фрам“, поканва за капитан на кораба Свердруп, който с чест изпълнява поставената му задача. От 14 март 1895 до 20 август 1896, по време на отсъствието на Нансен при похода му към полюса, Свердруп е началник вместо него на цялата експедиция[1].

Плаване в Канадския арктичен архипелаг (1898 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

Следващи години (1902 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1907 Свердруп пристига в Куба, където закупува захарна плантация, но не успява да се справи със земеделието и след няколко години се връща в Норвегия.

През 1914 Свердруп с кораба „Еклипс“ е поканен от руското правителство да участва в операции по търсенето и спасението на експедициите на Георгий Седов, Владимир Русанов и Георгий Брусилов, които изчезват в продължение на една година. След като зимува на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир „Еклипс“ се придвижва на север и в края на август Свердруп вторично открива остров Уединение (77°30′ с. ш. 82°20′ и. д. / 77.5° с. ш. 82.333333° и. д., 20 км2).

През 1920 на ледоразбивача „Красин“ отново плава в Карско море за спасяване на замръзналия в ледовете параход „Малигин“, а през 1921 възглавява конвой от пет кораба, които доставят храни и стоки на гладуващото население в устията на Об и Енисей.

Умира на 26 ноември 1930 година в градчето Сандвик близо до Осло, на 76-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

На името на Едвард Бай е наречен Бей фиорд (78°55′ с. ш. 83°30′ з. д. / 78.916667° с. ш. 83.5° з. д.), на западното крайбрежие на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „New land; four years in the Arctic regions“ (v. 1 – 2, 1904);
  • „Under russisk flag“ (1928).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 421 – 423.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 394 – 401, 413.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. & Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 78, 217 – 218.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 132, 160, 167, 216 – 217, 228.