Паралово (община Новаци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Паралово.

Паралово
Паралово
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
41.0417° с. ш. 21.5528° и. д.
Паралово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областСелечка планина
Надм. височина1046 m
Население2 души (2007)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Паралово в Общомедия

Паралово (на македонска литературна норма: Паралово) е село в община Новаци, в южната част на Северна Македония. Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[1] Към 2007 година в Паралово живеят двама души.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на 20 километра източно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

Параловският манастир в началото на XX век
Църквата „Успение на Пресвета Богородица

Според проучванията на академик Йордан Иванов името на село Паралово идва от гръцките думи παρά, при и λόφος, хълм.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Паралоо живеят 195 българи-християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Папапово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Паралово има 172 българи екзархисти.[6]

Край село Паралово през 1906 година в сражение с турците загива Георги Сугарев – войвода на ВМОРО, който е погребан под Параловския манастир „Свети Георги“.

Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители.

Националност Всичко
македонци 58
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Паралово
  • Атанас Ангелов Колев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  • Васил Георгиев Богдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Георги Сугарев (1876 – 1906), български революционер
  • Димитър Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  • Димитър Динов Величков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Панайотис Фьотакис (? – 1907), гръцки революционер
  • Христо Несторов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 октомври 2007 
  2. Нетпрес. Село со двајца жители Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine..
  3. Академик Йордан Иванов – Живот и научно дело[неработеща препратка]
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 1 а
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 5; а.е. 530, л. 8
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 10
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 5
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 29