Пело Пеловски

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пело Пеловски
Секретар на ЦК на БКП
Мандат18 юли 1949 – 4 март 1954
Назначен отЦентралния комитет на БКП
Генерален/първи секретар на ЦК на БКП
1948 – 1949Георги Димитров
1950 – 1954Вълко Червенков
1954 – 1957Тодор Живков
ПредшественикГеорги Димитров
НаследникДимитър Димов
Лична информация
Роден
Починал
25 юли 1957 г. (53 г.)
Полит. партияБКП (1923 – 1957)
Професияпартизанин • политик
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   [1][2]
Портал Портална икона Политика

Пело Иванов Пеловски (Алекси, Христов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен. Командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Пело Пеловски е роден на 26 септември 1903 г. в с. Махалата, Плевенско. Член е на БКМС от 1919 г. и БРП (к.) от 1923 г. Командир е на отряд в Юнското (1923) и Септемврийското въстание (1923). След поражението емигрира първоначално в Югославия, а после и в СССР. През 1929 г. се завръща тайно в България, но е арестуван и осъден на 12,5-годишен затвор. През 1939 г. е амнистиран, а две години по-късно излиза в нелегалност.

Съпротивително движение[редактиране | редактиране на кода]

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. От 1942 г. е секретар на ОК на БРП (к.) в Плевен. Партизанин е в Партизански отряд „Васил Левски“ – Плевен и командир на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА.[3]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е секретар на Областното ръководство на БРП (к.) (1944 – 1948) и посланик на България в Югославия (1948 – 1949). Член е на ЦК на БКП от 27 декември 1948 до 25 юли 1957 г. Работи в стопанския отдел при ЦК на БКП между 1949 – 1950 г. Заедно с Пеко Таков става инициатор на предизвикалото особено недоволство облагане от 1950 година с наряд за мляко на яловите крави и воловете.[4] От 20 януари 1950 до 1 февруари 1957 г. е министър на вътрешната търговия[5] и секретар на ЦК на БКП от 18 юли 1949 до 4 март 1954 г.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Стенограма от първото заседание на 6 ВНС
  2. ↑ Протокол № 53 Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), с. 11.
  3. ↑ „Пътят на суровата борба“, Сборник документи, Пл., 1968 г., с. 425
  4. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 146.
  5. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 260, ISBN 954-528-790-X
  6. ↑ Протокол от юлския пленум на ЦК на БКП, състоял се на 18 юли 1949 г., с. 3.
Кръстю Добрев → министър на вътрешната търговия (20 януари 1950 – 1 февруари 1957) → Райко Дамянов
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пело_Пеловски&oldid=11752649“.