Петко Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Венедиков
български юрист
Роден
Починал
Семейство
БащаЙордан Венедиков
Братя/сестриИван Венедиков
ДецаАнгел Венедиков

Петко Йорданов Венедиков е изтъкнат български юрист, професор по римско и гражданско право.

Известен е с трудовете си по римско, вещно, облигационно, семейно, наследствено право, граждански процес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1905 година в София във видния български род Венедикови. Баща му е българският генерал и военен историк Йордан Венедиков. Брат му е археологът Иван Венедиков. Негов вуйчо е видният български политик и юрист д-р Никола Генадиев.

Кръстник на Петко е големият български политик Димитър Петков, който е кум на родителите му. Името Петко носят неговият баща и син – политикът Петко Петков. По-късно малкият син на Димитър Петков – земеделецът Никола Петков, става негов кум и кръстник на децата му.

Петко Венедиков завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1928 година.

От 1936 година е професор в СУ. Декан е на Юридическия факултет на СУ в периодите 1940 – 1941 г. и 1943 – 1944 г. През 1949 г. му е отнето правото да преподава по политически причини, но продължава да работи на научното поприще. Венедиков работи и като адвокат от 1949 до 1959 г., като е пенсиониран от адвокатурата отново по политически причини.

Петко Венедиков умира в София през 1995 година.

На негово име е наречена улица в квартал „Младост 4“ в София (Карта).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на редица научни трудове в областта на правото, между които:

  • „Система на българското вещно право“
  • „Увод в правото“
  • „Записки по римско право“
  • „Ново вещно право“ – редактирано и модернизирано издание от 1995 г. на „Система на българското вещно право“
  • „Съсобственост. Правни въпроси“,
  • „Ипотеки, залог, привилегии“
  • „Запазената част в наследството“
  • „Въпроси на съпружеската имуществена общност“
  • „Договор за гледане и издръжка“

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Раде Бояджията
(1750 – 1800)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Бояджиев
(1770 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Венедиков
(1815 – 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Венедиков
(1834 – 1916)
 
 
 
 
 
Тимотей Венедиков
(1836 – 1919)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Венедиков
(1871 – 1943)
 
Константин Венедиков
(1866 – 1933)
 
Йордан Венедиков
(1871 – 1957)
 
Екатерина Генадиева
 
Димитър Венедиков
(1866 – 1939)
 
Никола Венедиков
(1859 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Венедиков
(1905 – 1973)
 
Петко Венедиков
(1905 – 1995)
 
Вера Венедикова
(1916 – 1994)
 
Иван Венедиков
(1916 – 1997)
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
(1892 – 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Венедиков
(1933 – 2012)
 
Ангел Венедиков
(1936 – 2007)
 
Катерина Венедикова
(р. 1942)
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Издателство „Проф. Петко Венедиков“