Петрич (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.

Петрич (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Благоевград
Площ650.13 km²
Население55 714 души
Адм. центърПетрич
Брой селища55
Управление
КметДимитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет33 съветници
  • ГЕРБ (7)
  • Глас народен (4)
  • Народен съюз (4)
  • Заедно за промяната (4)
  • Роден край (4)
  • Движение 21 (3)
  • За коректно управление на община Петрич (2)
  • ВМРО (2)
  • Земеделци за Петрич (1)
  • БСП (1)
Петрич (община) в Общомедия

Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km2 заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, туристически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и един ляв, събиращ водите си от Пирин – река Пиринска Бистрица.

Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Поречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.

Туристически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните туристически обекти в общината са:

В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 54 006 100.00
Българи 46 337 85.80
Турци 270 0.50
Цигани 2 769 5.13
Други 247 0.46
Не се самоопределят 137 0.25
Не отговорили 4 246 7.87

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 55 населени места с общо население 47 939 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Петрич, население и площ на землищата им
Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Баскалци 45 27,007 Кукурахцево 35 8,942 Кукурахцово
Беласица 1015 26,066 Елешница Кулата 694 8,270
Богородица 13 13,517 Сестрино Кърналово 1522 15,342
Боровичене 38 6,220 Марикостиново 1038 13,936
Вишлене 43 12,660 Вишнени Марино поле 240 5,515
Волно 3 7,821 Робово Мендово 63 4,065
Габрене 540 14,754 Митино 309 6,055
Гега 159 15,772 Михнево 990 18,839 Михново
Генерал Тодоров 629 9,134 Припечене Ново Кономлади 138 4,965 Ени чифлик, Нови чифлик
Горчево 4 - в з-щето на с. Долене Петрич 26435 80,421
Долене 12 12,067 Право бърдо 36 9,335
Долна Крушица 129 14,590 Първомай 3195 6,763
Долна Рибница 276 24,449 Рибник 133 3,907
Долно Спанчево 89 6,591 Рупите 897 9,257 Ширбаново, Мулетарово
Драгуш 30 16,490 Ръждак 235 - в з-щето на гр. Петрич
Дрангово 462 8,622 Покровник, Свобода Самуилова крепост - - в з-щето на с. Ключ
Дреновица 8 - Дреновца, в з-щето на с. Вишлене Самуилово 704 11,979 Димидово
Дреново 63 9,116 Скрът 813 12,165
Зойчене 25 5,749 Старчево 461 12,179
Иваново 1 - в з-щето на с. Крънджилица Струмешница 278 3,815
Кавракирово 1482 31,155 Орман Тонско дабе 4 - в з-щето на с. Яково
Камена 224 12,408 Тополница 631 9,342 Нова Тополница
Капатово 170 6,607 Чурилово 28 5,928
Кладенци 25 5,481 Масли чифлик Чуричени 111 23,297
Ключ 740 17,883 Чучулигово 162 3,839
Коларово 1648 30,299 Коларево Яворница 727 13,626
Кромидово 123 4,797 Яково 57 24,406
Крънджилица 7 18,075 Кранджилица ОБЩО 47939 650,132 6 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 765/обн. 09.11.1921 г. – признава н.м. Чучулигово (от с. Кулата) за м. Чучулигово;
  • Писмо № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Чешма 5-и полк за м. Покровник;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Чучулигово за с. Чучулигово;
  • през 1932 г. – м. Покровник е преименувана без административен акт на м. Дрангово
  • Писмо № 7366/обн. 15.06.1932 г. – признава н.м. Рибник за с. Рибник;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ени чифлик (Нови чифлик) на с. Ново Кономлади;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Димидово на с. Самуилово;
  • МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Дрангово за с. Дрангово;
  • през периода 1946 – 1956 г. м. Водениците е изселена и заличена без административен акт;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Богородица на с. Сестрино;
– преименува с. Робово на с. Волно;
– преименува с. Дрангово на с. Свобода;
– преименува с. Орман на с. Кавракирово;
– преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци;
– преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай;
  • 1956 г. – с. Вишнени е преименувано без административен акт на с. Вишлене;
– с. Дреновца е преименувано без административен акт на с. Дреновица;
– уточнява името на с. Кукурахцово без административен акт на с. Кукурахцево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Долни край и я слива като квартал на с. Гега;
– заличава к. Мечково и ги слива като квартал на с. Баскалци;
– заличава с. Рибник и го слива като квартал на с. Старчево;
– заличава м. Учкунци и я слива като квартал на с. Гега;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица;
  • Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене;
– признава м. Гега за с. Гега;
– признава м. Чурилово за с. Чурилово;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – отделя кв. Рибник от с. Старчево и го признава за с. Рибник;
– признава н.м. Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за с. Струмешница;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
– осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица;
– осъвременява името на с. Михново на с. Михнево;
– преименува с. Нова Тополница на с. Тополница;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода – с. Дрангово;
  • Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 – закрива община Коларово и община Първомай и включените в състава им населени места и техните землища се присъединяват към община Петрич;
  • Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите;
  • Указ № 186/обн. ДВ бр.59/21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино – с. Богородица;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  • Реш. МС № 755/24.09.2015, обн. ДВ бр.76/02.10.2015 г. – заличава с.Гюргево;
– заличава с. Занога;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.

През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]