Петър Анастасов
| Петър Анастасов | |
| български писател и политик | |
| Роден |
27 октомври 1942 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, пиеса, сценарий |
| Известни творби | химна на град Пловдив |
| Награди | Награда „Пловдив“ за цялостно творчество „Пеньо Пенев“ (1986) „Орфеев венец“ (2010) Почетен гражданин на Пловдив (2017) „Валери Петров“ (2020) |
| Семейство | |
| Съпруга | Светла Анастасова |
| Деца | Георги Анастасов Кирил Анастасов |
Петър Кирилов Анастасов е български поет и драматург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в Софийския държавен университет. От 1970 г. е член на БКП.
Известен период от време е главен редактор на вестник „Комсомолска искра“, както и директор на издателство „Христо Г. Данов“. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“.
Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.[1] През 2007 година БНТ излъчва 12-серийният филм „Църква за вълци“, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.
По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“ и „Оттатък ставаш невидим“. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма“.
Автор е на текста на химна на Пловдив (2010).[2]
Собственик на издателство „Светулка 44 Атеней“ – София.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката „Както те обичам“
- Национална награда за поезия „Пеньо Пенев“ (1986)[3]
- Награда „Пловдив“ за цялостно творчество
- Награда „Изворът на белоногата“ на община Харманли и Съюза на българските писатели (2004)[4]
- Лавров „Орфеев венец“ за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“ (2010)[5]
- Национална награда „Акад. Николай Лилиев“ на Министерството на културата, община Стара Загора, Съюза на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов“ (2015)[6]
- Почетен гражданин на Пловдив (2017)[7]
- Награда „Валери Петров“ за цялостно творчество (2020)[8][9][10]
- Награда „Златен век – огърлие“ на Министерство на културата (2022)[11]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- „Зимна нежност“,
- „Тройно огледало“,
- „Площад на хълма“,
- „Както те обичам“,
- „Единствено безсмъртие любов“,
- „40 стихотворения“,
- „Този черен бял свят“,
- „Хубава и проклета си“,
- „Избрано“ – поезия и пиеси – два тома,
- „80 стихотворения“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър Анастасов, Литературен компас, архив на оригинала от 26 април 2016, https://web.archive.org/web/20160426151934/http://litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=49, посетен на 31 януари 2017
- ↑ „Петър Анастасов и Георги Славчев получиха наградата за химна на Пловдив“, plovdiv24.bg, 3 септември 2010 г.
- ↑ „Лауреати на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ Архив на оригинала от 2014-04-20 в Wayback Machine., сайт на Дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград.
- ↑ Анжела Димчева, „Георги Константинов – 18-ти лауреат на Националната литературна награда“, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 септември 2013 г.
- ↑ Евелина Здравкова, „Петър Анастасов с „Орфеев венец“ за поезия“, в. „Марица“, 8 юни 2010 г.
- ↑ „Петър Анастасов е първият носител на националната награда „Николай Лилиев“, kmeta.bg, 23 май 2015 г.
- ↑ Николай Спасов, „Авторът на химна на Пловдив стана почетен гражданин“, в. „Труд“, 13 септември 2017 г.
- ↑ „Петър Анастасов получи наградата Валери Петров“, в. „Дума“, бр. 241, 17 декември 2020 г.
- ↑ „Петър Анастасов - първи лауреат на наградата „Валери Петров“, sofiapress.com, 17 декември 2020 г.
- ↑ „Петър Анастасов - първи носител на националната награда за литература „Валери Петров“, novovreme.com, 6 март 2021 г.
- ↑ „Анжел Вагенщайн и проф. Казимир Попконстантинов сред рицарите на „Златен век“, 24chasa.bg, 1 ноември 2022 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Петър Анастасов в
Моята библиотека - Текстове от и за Петър Анастасов в Литературен свят
- Стихотворения от Петър Анастасов, в-к „Дума“, бр. 171, 2 септември 2022
- Владимир Янев, Петър Анастасов, LiterNet, 26 януари 2009
|
