Петър Дървингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Дървингов
български офицер и историк
като поручик
като поручик
Роден
Починал
8 март 1958 г. (82 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Научна дейност
ОбластИстория
Семейство
Подпис
Петър Дървингов в Общомедия

Петър Георгиев Дървингов е български офицер, полковник от генералщабното ведомство, революционер – войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година.[1] Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин,[2] а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Дървингов като млад

Петър Дървингов е роден на 25 май 1875 в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891 – 1892 година Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Зачислен е в кавалерийски дивизион в Шумен, който по-късно е преместен в Добрич.[4] Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 година е произведен в чин поручик и е преместен в 1-ви конен полк.

Революционна дейност и военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на Беласишкия отряд на Върховния комитет Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Фото: Димитър Карастоянов
Петър Дървингов като началник-щаб на Моравската военно-инспекционна област

Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[5] като член на въстаническия щаб[6] и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серския революционен окръг води боеве в Мелнишко.

След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в 3-ти конен полк. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия,[7] след което се завръща на служба в 3-ти конен полк. През 1910 г. е назначен за командир на ескадрон от 8-и конен полк в Добрич.[4] В годините 1910 – 1912 година Дървингов заедно с подполковник Александър Протогеров, подполковник Климент Кръстев и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет. През 1911 г. е преподавател във Военното училище и е зачислен към генералния щаб, като остава на служба в щаба на армията в разузнавателната секция.[4] На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, което се сражава на Тракийския военен театър.

След демобилизацията заема длъжността адютант в 1-ва военноинспекционна област, а от април 1914 г. е командир на дружина от 6-и пехотен търновски полк. През това време е назначен за помощник-председател на Военноисторическата комисия, а след това е началник на информационно-цензурната секция в Щаба на армията. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) е организатор и в периода (септември 1915 – май 1916) началник-щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на 1-ви пехотен македонски полк от 11-а дивизия, на която длъжност е до май 1917 година. На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник. По-късно получава назначение за началник-щаб на Моравската военно-инспекционна област – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година.[8] На 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година. Служи в 10-и пехотен родопски полк и като командир на 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След примирието е командир на 40-и пехотен беломорски полк и 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса.[4] Подведен е под съдебна отговорност от правителството на БЗНС като един от виновниците за войната.[9]

Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.

След Деветосептемврийския преврат, на 10 септември 1944 година племеникът на Петър Дървингов поручик Георги Дървингов (1915 - 1944), командир на батарея в 4-ти дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството в Долни Лозен с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник.[10][11]

В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов. Умира на 8 март 1958 година в София.[12][13]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Дървинговъ, П. Българинътъ доброволецъ отъ старо време до наши дни. София, Издание на Съюза на македоно-одринскитѣ опълченски дружества, Печатница „Художникъ“, 1934.
Дървинговъ, П. Дѣйствията на XI-а пѣхотна македонска дивизия отъ Криволакъ до Богданци 1915. София, Печатница „Новъ животъ“, 1920.
  • Петър Дървингов
    Петър Дървингов
  • Паметна плоча на дома на Петър Дървингов на булевард „Христо Ботев“ в София.
    Паметна плоча на дома на Петър Дървингов на булевард „Христо Ботев“ в София.
  • Къщата на Петър Дървингов и полковник Антон Кръстев, глава на тайната антикомунистическа организация „Цар Крум“.
    Къщата на Петър Дървингов и полковник Антон Кръстев, глава на тайната антикомунистическа организация „Цар Крум“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Петър Дървингов в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 78.
  3. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 75.
  4. ↑ а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  5. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  6. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 207.
  7. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  8. ↑ Национален Военноисторически Музей. Военен календар, архив на оригинала от 26 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121026014109/http://www.militarymuseum.bg/Voenen_kalendar/voenen_kalendar_Maj.html, посетен на 19 юли 2012 
  9. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 109.
  10. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 247 - 248.
  11. ↑ Янев, Кирил. Време да живеем. София, Профиздат, 1984. с. 219 - 222.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 154-155.
  13. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 295.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Дървингов&oldid=12175646“.