Петър Караангов
| Петър Караангов | |
| български поет | |
| Роден |
11 ноември 1931 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 ноември 2020 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Вазова награда (1999) „Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010) Годишната награда на СБП за поезия (2011) |
Петър Киров Караангов е български поет, главен секретар на Съюза на българските писатели между 1989 и 1991 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт (1952) и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1957). Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански (1952-53), като коректор в издателство „Български писател“ (1958), като редактор на сп. „Пламък“ (1963-64), като главен редактор на издателство „Български писател“ (1964-68) и в Студията за игрални филми „Бояна“ (1968-71). Той е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).[1]
Умира на 16 ноември 2020 г.[2]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на Националната Вазова награда (1999)[3], Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010),[4] на Годишната награда на СБП за поезия (2011).[5]
През 2011 г. е удостоен с орден „Стара планина“.[6]
Почетен гражданин е на родния си град Сандански.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
По-важни негови книги са:
- Сезоните и нашата улица. Лирика (1960)
- Участие. Стихотворения (1964)
- Годишни кръгове. Стихотворения (1965)
- Зимни недели. Стихотворения (1967)
- Внезапно лято. Стихове (1970)
- Приближаващи снегове. Стихове (1971)
- Както музиката вечер. Стихове (1973)
- Стихотворения (1974)
- Дъждът, преди да стане сняг. Стихове (1976)
- Континент. Стихове (1980)
- В средата на сезона. Избрани стихотворения (1981)
- Зимни недели. Стихове (1984)[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 160.
- ↑ Почина Петър Караангов // Българско национално радио. Радио Благоевград, 16 ноември 2020 г. Посетен на 16 ноември 2020 г.
- ↑ Лауреати на Вазова награда, сайт на Община Сопот.
- ↑ „Петър Караангов с Националната литературна награда „Изворът на белоногата“, Bulgaria-news.bg, 1 октомври 2010.
- ↑ „СБП връчи Годишните литературни награди“, в-к „Дума“, 20 май 2011.
- ↑ Указ № 105 Обн. ДВ. бр.40 от 27 май 2011 г.
- ↑ „Почетни граждани: Петър Караангов“, сайт на община Сандански.
- ↑ Кратка биография на Петър Караангов в Литернет.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Петър Караангов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Стихотворения на Петър Караангов в сп. „Пламък“, брой 1&2/ 2002 г.
- Интервю с Петър Караангов на сайта Литературен свят
- Александра Антонова, „Петър Караангов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Петър Караангов в предаването на Васа Ганчева по Канал 1 на БНТ, 4 юли 2008 г., видео
- „Петър Караангов: Езикът не търпи насилие“, интервю на Тодор Коруев, в-к „Дума“, 11 ноември 2006
- Калин Донков, „И нежна плоча се върти върху железни грамофони...“, в-к „Сега“, 26 ноември 2020
|
- Български поети
- Български писатели от Македония
- Български библиотекари
- Директори на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Български комунисти
- Носители на орден „Стара планина“
- Почетни граждани на Сандански
- Родени в Сандански