Петър Чухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Чухов
български поет и музикант
Роден
23 юни 1961 г. (62 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Университет по библиотекознание и информационни технологии
Работилбиблиотекар
Музикална кариера
Стилсофт рок, арт рок, алтернативен рок, фолк рок
Инструментикитара
Активност1985 –
Свързани изпълнителиСубдибула, Стенли, Тутакси, Гологан, Кокарда, LaText, Par Avion
Литература
ПсевдонимЧешо Пухов
Период1995 –
Жанровестихотворение, роман
Дебютни творби„Градината на слабата реалност“ (1995)
Награди„Южна пролет“ (1996)
„Иван Николов“ (2002)
Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004)
Славейкова награда (2005, 2016)
„Иван Пейчев“ (2017)
Петър Чухов в Общомедия

Петър Чухов е съвременен български поет, писател и музикант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Чухов на литературното четене „2 години „Отвъд кориците“, 2017 г.

Петър Чухов е роден на 23 юни 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки на Държавния библиотекарски институт и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Работил е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а понастоящем работи в Столична библиотека.

Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина – двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-más csönd / Различна тишина“ (Napkut Kiado, Budapest, 2012).

Съавтор (с Александър Мануилов) на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015.

Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на над 20 езика и публикувани в над 25 държави.

Превежда от английски и няколко години води страницата „Муха в аптечката“ във в-к „Литературен вестник“ за хайку и свързаните с него кратки форми.

Участник в литературни пърформънси (като „Литература в действие“, проект на Британския съвет в България, съвместно с британски автори, 2002), на фестивали и четения в Словакия, Северна Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Албания, Словения, Швеция, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои“ на клуб „Бялата ръкавица“ към Арт център Алтера, които след това продължава като модератор сам.

Съавтор (с Марица Колчева) на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко“ на в-к „Труд“.

Преподавал е писане на поезия в МОНТФИЗ, в Творческа академия „Валери Петров“, в Академия „Юнити“, а в последните години – в СУ "Св. Кл. Охридски" и в Творческа академия "Заешка дупка".

Член на Управителния съвет на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2007, 2008[1] [2] и 2015 г.[3]и председател на журито за 2009 г., многократно – на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови („Славейкова награда“) за 2007 г., на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за 2017 и 2023 г., на Националния конкурс за лирика „Иван Пейчев“ за 2019 и 2021 г., на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2021 и 2022 г., както и на много национални конкурси за хайку.

Регионален редактор за България в Балкански литературен вестник (Балкански књижевни гласник).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор на 19 книги:

  • „Градината на слабата реалност“ (1995) – награда „Иван Николов“ за дебют на конкурса „Южна пролет“
  • „Руни“ (1998)
  • „Мулето на Педро“ (1999) – книга на годината на сп. „Егоист“
  • „Провинции“ (2000)[1]
  • „Малки дни“ (2002) – Национална награда за поезия „Иван Николов“
  • „Снежни човеци“ (2003) – Специална награда на конкурса за нов български роман „Развитие“[2]
  • „По-скоро никога“ (2004) – по книгата е реализиран спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер, играе се до 2010 г.
  • „Безопасни игли / Safety pins“ (2008; 2010) – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, която излезе и в Ирландия – „Bioráin Dhúnta“ (Dublin, 2012) на гейлик и български.
    Под заглавието „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン“ актрисата Мая Кисьова поставя и играе на 3 езика мултимедиен спектакъл от 105 хайку и музика на Петър Чухов под патронажа на Посолството на Япония в България (2011 –).
  • „Три“ (2010)[3]
  • „Когато се завръщат еднорозите“ (2011)
  • „Игри без играчки“ (2012) – детска книга в три части
  • „Камуфлаж“ (2014) – разкази и роман
  • „Сбогуване с нарцисизма“ (2015) – номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“, както и за наградата „Памет“[4]
  • „АДdicted“ (2017) – Национална награда за лирика „Иван Пейчев“, номинирана за Национална награда за поезия „Христо Фотев[5]
  • „Достатъчно дълго“ (2019) – кратки и по-дълги разкази, пиесказ и разказеса
  • „Есенен Великден“ (2021) – номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов“, съпътстваща награда от Националния поетичен конкурс "Христо Фотев"
  • „Запокитеност“ (2021) – сборник с поезия 1995 – 2000
  • "Тишината е спяща красавица" (2023)
  • "Taming Space" (2023) – selected poetry in English

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „Пешо и алкохолиците“, „Кокарда“, Par Avion Band), съосновател на етнорок група „Гологан“. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Със „Субдибула“
  • „Бавно“, 1991
  • „Жълто“, 1993
  • „Жесток купон“, 1994
  • Абсолютно“, 1996
  • „Вярно с оригинала“, 2005
  • „Personal Things“, 2015
С „Тутакси“
  • „Нейсе“, 1992
  • „Бива“, 1993
  • „Туй цък, онуй цък“, 1994
Със „Стенли“
  • „Пътят към храма“, 1992
С „ЛаТекст“
  • „Само“, 2014
С „Par Avion Band“
  • „Photograph“, 2014
  • „Home“, 2015
  • „Better Days“, 2017
С „Гологан“
  • „Гологан“, записан 2007, издаден 2019

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда в конкурса „Южна пролет“ за дебют (1996);
  • Втора награда в конкурса на „Литературен вестник“ за криминален разказ „Агата“ (2000);
  • Книга на годината на сп. „Егоист“ (2000) за „Мулето на Педро“;
  • Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Малки дни“ (2002)[6];
  • Специална награда от конкурса на Корпорация „Развитие“ за ръкопис за роман на съвременна тема (2003) за „Снежни човеци“;
  • Награда в конкурса за кратка проза на E-runsmagazine & LiterNet (2004);
  • Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004);
  • Славейкова награда за лирично стихотворение (2005, 2016)[7][8];
  • Първа награда в конкурса „Златен ланец“ (2007)[9];
  • Голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007);
  • награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012);
  • Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов“ (2013)[10];
  • Втора награда на поетическия конкурс „В полите на Витоша“ (2014);
  • Национална награда за лирика „Иван Пейчев“ (2017)[11];
  • Номинация за литературната награда „Балканика“ за 2018 г.[12].
  • Съпътстваща награда от Националния поетичен конкурс "Христо Фотев" (2022)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Патриция Николова, „Запокитеност“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2176), 20 април 2001 г.
  2. ↑ Милена Кирова, „Снежни мъже“ Архив на оригинала от 2018-06-23 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 6, 13 февруари 2004 г.
  3. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
  4. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 39 (2831), 13 ноември 2015 г.
  5. ↑ Десислава Неделчева, „Чухов постлюбов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 10 септември 2017 г.
  6. ↑ Обявяват утре наградата „Иван Николов“ Архив на оригинала от 2018-06-23 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 28 декември 2003.
  7. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Петър Чухов със Славейковата награда за поезия“, електронен бюлетин „Културни новини“, 25.11.2005.
  8. ↑ „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2016 г.
  9. ↑ „Лиляна Михайлова и Гриша Трифонов с големите литературни награди на „Труд“ Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine., вестникарска група „България“, декември 2007 г.
  10. ↑ „Бардът Петър Чухов с Голямата награда на „Магията любов“, presstv.bg, 10 юни 2013 г.
  11. ↑ „Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ ще бъде връчена на Петър Чухов“ Архив на оригинала от 2019-12-06 в Wayback Machine., БТА, 12 декември 2017 г.
  12. ↑ „Балканика“ преди земетръса в Тирана, „Площад Славейков“, 10 декември 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Чухов&oldid=11860431“.