Пийт Мондриан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пийт Мондриан
Pieter Cornelis (Piet) Mondriaan
нидерландски художник
Роден
Pieter Cornelis Mondriaan
Починал
1 февруари 1944 г. (71 г.)
ПогребанНю Йорк, САЩ
Националност Нидерландия
Кариера в изкуството
Стилабстракционизъм
Жанрабстракционизъм,[1] пейзажна живопис,[1] натюрморт,[1] портрет,[1] Автопортрет[1]
АкадемияКралска академия за изящни изкуства в Амстердам
Направлениеживопис
ПовлиянПабло Пикасо
Семейство
БащаПитер Корнелис
Съпруганяма
Пийт Мондриан в Общомедия

Питер Корнелис (Пийт) Мондриан (на нидерландски: Pieter Cornelis (Piet) Mondriaan, МФА: [ˈpit ˈmɔndrijaːn]) е холандски художник, който едновременно с Василий Кандински и Казимир Малевич поставя началото на абстракционизма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пийт Мондриан през 1899 г.

Роден е на 7 март 1872 г. в Амерсфорт, Нидерландия. Започва кариерата си като учител по рисуване в начално училище. Ранните му картини са пейзажи от Холандия в духа на импресионизма. Увлича се от теософията на Елена Блаватска. Дълбоко е впечатлен от творческите търсения на кубизма на изложбата на кубистите в Амстердам през 1911 г. През 1912 г. се преселва в Париж. За да ознаменува началото на новия си живот променя фамилното си име на Мондриан (Mondrian вм. Mondriaan). Първата световна война прекарва в родината си. През 1915 г. се сближава с художника Тео ван Дьосбург, заедно с когото основава движението „Де Стил“ (De Stijl) и художествено списание със същото име. Списанието става орган на неопластицизма – утопия на новата пластична култура като пределна съзнателност в предаването на обобщената красота и истина с помощта на най-аскетични средства, с основни, първични цветове, линии и форми. Това нефигуративно направление Мондриан последователно развива във Франция, където живее от 1919 до 1938 г., по-късно в Англия, а от 1940 г. – в САЩ. През американския период от своето творчество Мондриан прави опит да приспособи принципите на неопластицизма за предаване на динамични ефекти („Буги-вуги на Бродуей“). Умира от белодробно възпаление на 1 февруари 1944 г.[2]

Пийт Мондриан в ателието си в Париж с Нели ван Дуисбург.

Оформлението на нюйоркското ателие на Мондриан, в което той работи само няколко месеца, и което било щателно увековечено във фотографии и на кинолента от негови приятели, става сякаш последната творба на майстора. Тези „Стенописи“ са представяни на изложби в Ню Йорк, Лондон, Токио, Сао Пауло, Берлин. Парижкото жилище на Мондриан, неговата лула и очилата му са увековечени в минималистичните фотографии на Андре Кертес (1926), станали емблематични за съвременното фотоизкуство.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1906: награда „Вилинк ван Колен“, Амстердам

Изложби приживе[редактиране | редактиране на кода]

  • 1909: Изложба в музея „Stedelijk“, Амстердам; заедно с Корнелис Споор и Ян Слуйтерс
  • 1911: Изложба на Амстердамското сдружение на художници „Moderne Kunstkring“
  • 1912: Internationale Kunstausstellung des Sonderbundes westdeutscher Kunstfreunde und Künstler 1912, Кьолн
  • 1913: Първи немски есенен салон, Берлин
  • 1913: Салон на Обществото на независимите художници, Париж
  • 1914: Kunsthandel W. Walrecht, Хага (първа самостоятелна изложба)
  • 1922: Ретроспектива във връзка с 50-годишнината от създаването на музея „Stedelijk“, Амстердам
  • 1923: Изложба на „De Stijl“, галерия на търговеца Паул Розенберг, Париж
  • 1930: Изложба на Художническото обединение „Cercle et Carré“, Париж
  • 1932: Ретроспектива във връзка с 60-годишнината от създаването на музея „Stedelijk“, Амстердам
  • 1942: Изложба в галерия „Valentine Dudensing“, Ню Йорк (първа самостоятелна изложба в САЩ)
  • 1942: Изложба „Artists in Exile“, галерия „Пиер Матис“, Ню Йорк

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вечер: Червеното дърво“ (1908 – 10)
    „Вечер: Червеното дърво“ (1908 – 10)
  • „Изглед към дюните с плажа и вълнолома, Домбург“ (1909)
    „Изглед към дюните с плажа и вълнолома, Домбург“ (1909)
  • „Табло I“ (1921)
    „Табло I“ (1921)
  • „Композиция II в червено, синьо и жълто“ (1930)
    „Композиция II в червено, синьо и жълто“ (1930)
  • „Композиция № 10“ (1939 – 42)
    „Композиция № 10“ (1939 – 42)
  • „Victory Boogy Woogy“ (1942 – 44)
    „Victory Boogy Woogy“ (1942 – 44)

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Рокли „Мондриан“, Ив Сен Лоран, 1966 г.
  • През 30-те години френският моделиер Лола Прусак, работеща по това време за парижката модна къща „Hermes“, създава модна линия от куфари и дамски чанти, вдъхновена от късните творби на Мондриан.[3]
  • В колекцията си есен-зима 1965–1966 г. френският моделиер Ив Сен Лоран представя знаменитите рокли „Мондриан“ – прости трикотажни рокли без яки и ръкави, с цитати от картини на художника от абстракционисткия му период.
  • В САЩ откриват, че името му е анаграма на израза „I paint modern“ („Рисувам модерно“).
  • На негово име е кръстен езика за програмиране „Piet“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д biography/Piet-Mondrian
  2. ↑ Michel Seuphor, p. 188. ((en))
  3. ↑ Guerrand, Jean R. Souvenirs cousus sellier: un demi-siècle chez Hermès. Paris: Oliver Orban, 1988, p. 57 ISBN 2-85565-377-0.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Seuphor M. Piet Mondrian, life and work. New York: Harry N. Abrams, 1957.
  • Piet Mondrian, 1872 – 1944: centennial exhibition. New York: Guggenheim Museum, 1971.
  • Chandler A. The aesthetics of Piet Mondrian. New York: MSS Information Corp., 1972.
  • Threlfall T. Piet Mondrian: his life’s work and evolution, 1872 to 1944. New York: Garland Pub., 1988.
  • Deicher S. Piet Mondrian, 1872 – 1944: structures in space. Köln: Benedikt Taschen, 1995.
  • Mondrian: Great Modern Master/ Faerna José María, ed. New York: Harry N.Abrams, 1995.
  • Schapiro M. Mondrian: On the Humanity of Abstract Painting. New York: George Braziller, 1995.
  • Joosten J.J., Welsh R.P. Piet Mondrian: Catalogue Raisonné. New York: Harry N. Abrams, 1998.
  • Bax M. Complete Mondrian. Hampshire: Lund Humphries, 2001.
  • Rembert V. Piet Mondrian in the USA: the artist’s life and work. Dulles: Parkstone Press, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пийт_Мондриан&oldid=12108855“.