Питър Рабиновиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Питър Рабиновиц
Peter Rabinowitz
американски литературен теоретик, наратолог, музикален критик
Роден
1944 г. (80 г.)

Националност САЩ
Учил вЧикагски университет
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Работил вЧикагски университет
ПубликацииBefore Reading (1987)

Питър Рабиновиц (на английски: Peter Rabinowitz) е Сидни Уертайм професор по сравнително литературознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рабиновиц, който получава бакалавърска (1965, по руска литература), магистърска (1967, по руска литература) и докторска степен (1972, по сравнително литературознание – с дисертация на тема „Комедията на насилието: Владимир Набоков като философски романист“) в Чикагския университет, започва преподавателката си кариера също в Чикаго. Първоначално е асистент по Liberal Arts в Чикагския университет (1966-1968), а след това – доцент по хуманитаристика в колежа Саутуест (1969-1974). Постъпва в колежа Къркланд през 1974 г., а от 1978 г. вече е част от преподавателите на колежа Хамилтън, след като двата колежа се сливат. От 1987 г. Рабиновиц вече е професор по сравнително литературознание в колежа Хамилтън.

Когато е принуден да си направи академична визитка, той описва себе си като теоретик на повествованието със силен интерес към музиката. В действителност, обаче, извън пристрастията си към XIX, XX и XXI век, той предпочита да мисли за себе си като ангажиран дилетант. Той рядко пише за един и същ автор или композитор два пъти и дори няколкото изключения от това правило (Реймънд Чандлър, Дмитрий Шостакович, Достоевски) са доказателство за неследването на някакъв твърд модел. Интересите му са широки и варират от Пруст до черния роман, от рагтайма до операта, от Чехов до почти забравената Е. Д. Е. Н. Саутуърт.

Рабиновиц е един от редакторите на поредиците за теория и интерпретация на наратива на издателството на Държавния университет на Охайо. Като музикален критик той публикува свои есета и рецензии и в много неакадемични издания. Името му присъства в редакционната колегия на Fanfare и е редовен сътрудник на International Record Review.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Before Reading: Narrative Conventions and the Politics of Interpretation (Преди самото четене: Повествователните конвенции и политиката на интерпретирането). Cornell UniversityPress, 1987.
  • Understanding Narrative (Вниквайки в повествованието). Ohio State University Press, 1994. (съсъставител заедно с Джеймс Фелан)
  • Authorizing Readers: Resistance and Respect in the Teaching of Literature (Авторициращите читатели: Съпротивата и почитанието в преподаването на литература). Teachers College Press/NCTE, 1998. (съавтор заедно с Майкъл У. Смит)
  • A Companion to Narrative Theory (Наръчник по теория на наратива). Blackwell, 2005. (съсъставител заедно с Джеймс Фелан)
  • Narrative Theory: Core Concepts and Critical Debates (Теория на наратива: Основни понятия и литературоведски дебати). Ohio State University Press, 2012, 353 pp. (съавтор заедно с Дейвид Хърман, Джеймс Фелан, Брайън Ричардсън и Робин Уорхъл) [1]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Завъртането на стъкления ключ: популярната белетристика като стратегия на четене“ (превод от английски Данчо Господинов). – Литературна мисъл, год. XXXV, 1991, кн.5-6, с.243-259 (Ориг. „The Turn of the Glass Key: Popular Literature as a Reading Strategy“. – Critical Inquiry, 11, No. 3, Март 1985, p. 418-431).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Narrative Theory: Core Concepts and Critical Debates Архив на оригинала от 2014-08-09 в Wayback Machine., откъси на сайта на Ohio State University Press. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]