Планинска жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Планинска жаба
Мъжка планинска жаба в защитена местност Мухалница, Ботевград
Мъжка планинска жаба в защитена местност Мухалница, Ботевград
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Водни жаби (Ranidae)
род:Същински водни жаби (Rana)
вид:Планинска жаба (R. temporaria)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Синоними
  • Rana temporaria var. acutirostris Fatio, 1872
  • Rana temporaria var. obtusirostris Fatio, 1872
Планинска жаба в Общомедия
[ редактиране ]

Планинската жаба (Rana temporaria) е вид водна жаба, разпространена в почти цяла Европа, включително и България. Цветът ѝ варира от зелено до кафяво, а на дължина достига до 10 cm, като женските са по-едри.[2]

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Планинската жаба е разпространена в Европа, с изключение на средната и южната част на Пиренейския полуостров, Апенинския полуостров, Южна Албания и Гърция, както и на степната зона в Южна Украйна и Южна Русия. На изток ареалът ѝ достига до долното течение на Иртиш.

В България се среща на надморска височина от 800 до 2500 m. Вероятно видът е реликт от последния ледников период и се среща само в относително високите планини – Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Същинска Средна гора, Голо бърдо, Лозенска планина и Плана.

Планинската жаба обитава всички влажни местности в планините – мочурища, потоци, езера и други. Среща се от пояса на широколистните гори до най-високите части на планините, почти лишени от растителност.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • R. t. temporaria
  • R. t. honnorati
  • R. t. parvipalmata

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Планинската жаба се храни главно с насекоми, по-рядко червеи и охлюви, които лови най-често на сушата с дългия си лепкав език. Зимата прекарва под водата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Планинската жаба снася между края на януари и началото на юни в плитки застояли водоеми от 5000 до 10 000 яйца, които са обвити в прозрачна пихтиеста обвивка, прикрепени към някое водно растение. Метаморфозата продължава от август до октомври.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Планинската жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложения II и IV на Закона за биологичното разнообразие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rana temporaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. S. Kuzmin. Rana temporaria // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 ноември 2010. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Common frog в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​