Поморийско езеро
- Вижте пояснителната страница за други значения на Поморийско езеро.
| Поморийско езеро | |
| — крайморска лагуна — | |
 | |
 | |
| Местоположение | Поморие, България |
|---|---|
| Координати | |
| Дължина | 5 – 6 km |
| Ширина | 0,35 – 1,6 km |
| Площ | 7 – 8,5 km² |
| Дълбочина | 1,4 m |
| Надм. височина | -0,65 m |
| Населени места | Поморие |
| Поморийско езеро в Общомедия | |
Поморийското езеро е крайбрежна лагуна, разположена северно от град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса (томболо) и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал, чрез който се осъществява притока и оттока на морска вода.
Площта му е около 7 – 8,5 km2, дължината 5 – 6 km, ширината варира от 350 m на север до 1,6 km в средната част. Дълбочината му не надвишава 1,4 m, а солеността 60 – 80‰. Използва се за добив на сол (около 30000 т годишно) и лечебна кал.
Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. 269 различни вида птици са наблюдавани в района на влажната зона.
От 2010 г. на южния бряг на Поморийско езеро работи посетителски и природозащитен център. В близост до центъра е и единственият в страната Музей на солта.
С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийското езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по българското законодателство (2001), за Рамсарско място по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е един от 10-те български обекта в световния списък на Конвенцията, регистриран с № 1229. През 1998 г. Поморийско езеро е обявено за Орнитологично важно място за птиците, а от 2007 г. официално е включено от Министерския съвет в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт на Зелени Балкани за Поморийско езеро
- Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 382.
