Правителство на Стефан Софиянски
| Правителство на Стефан Софиянски | ||||
 86-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Петър Стоянов | |||
| Председател | Стефан Софиянски | |||
| Сформиране | 12 февруари 1997 г. | |||
| Разпускане | 21 май 1997 г. | |||
| Продължителност | 97 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Министри | 16 | |||
| ~ мъже | 15 | |||
| ~ жени | 1 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | Петър Стоянов | |||
| ||||
Правителството на Стефан Софиянски е осемдесет и шестото правителство на Република България (второто служебно), назначено с Указ № 100 на президента Петър Стоянов от 12 февруари 1997 г.[1] Управлява страната до 21 май 1997 г., след което е наследено от правителството на Иван Костов[2].
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Основната задача на служебното правителство на Стефан Софиянски е да се успокои политическата обстановка в страната и да подготви предсрочни парламентарни избори. Едновременно с това да се стабилизират спешно финансовата система и българският лев. На 13 февруари 1997 г. официалният курс на щатския долар достига 3000 лева‚ а месечната инфлация – 243%[2].
Три месеца по-късно обстановката в страната е по-спокойна, инфлацията е 0,7%‚ а доларът се котира за около 1550 лева. На 19 април същата година са проведени парламентарни избори, признати за честни от всички политически сили. Обединените демократични сили печелят убедително и образуват второто правителство на СДС[2].
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Служебният кабинет, оглавен от Стефан Софиянски, е образуван от политически дейци на СДС и безпартийни експерти. Разпределението на министрите е в съотношение 10:6.
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 16 министри и един председател[2].
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| министър-председател | Стефан Софиянски | СДС | |
| заместник министър-председател, промишленост |
Александър Божков | СДС | |
| заместник министър-председател, правосъдие |
Хараламби Анчев1 | безпартиен | |
| външни работи | Стоян Сталев | безпартиен | |
| финанси | Светослав Гаврийски | безпартиен | |
| вътрешни работи | Богомил Бонев | СДС | |
| отбрана | Георги Ананиев | СДС | |
| здравеопазване | Емил Таков | безпартиен | |
| култура | Емил Табаков | безпартиен | |
| териториално развитие и строителство | Никола Карадимов | безпартиен | |
| образование, наука и технологии | Иван Лалов | безпартиен | |
| земеделие и хранителна промишленост | Румен Христов | СДС | |
| околна среда | Иван Филипов | безпартиен | |
| труд и социални грижи | Иван Нейков | СДС | |
| търговия и външноикономически връзки | Даниела Бобева | безпартиен | |
| енергетика | Георги Стоилов | безпартиен | |
| транспорт | Вилхелм Краус | СДС | |
- 1: – по организацията и провеждането на парламентарните избори.
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 24 март 1997[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| икономическа политика | Красимир Ангарски | безпартиен | |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}
