Продан Христов
| Продан Христов | |
| български революционер | |
| Роден |
26 декември 1888 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1956 г.
|
Продан Христов Попадиин или Попадиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Продан Христов е роден на 26 декември 1888 година в Гумендже в семейството на преселници от село Геркарци,[1][2] тогава в Османската империя. Завършва третокласно училище в Гумендже, а от 1904 година е куриер на четата на Апостол Петков в района на Геркарци, а сетне терорист в града. От 1905 година е четник в четата на Апостол войвода в Ениджевардарското езеро.[1] До 1908 година е секретар на ениджевардарската районна чета на ВМОРО. За него си спомня Коста Попгеоргиев от Геркарци:
| „ | От Геркарци имало и друг четник, Продан Христов. Той не бил от простите комити като баща ми, а за известно време станал секретар на четата. Като начетен мъж, вземал участие в преговори с некои големци - нещо като парламентьор.[3] | “ |
В края на 1908 година се преселва за кратко в София, а после във Варна.[1] На 29 юни 1910 година заедно с дейците на Българската народна македоно-одринска революционна организация Апостол Петков и Тане Николов преминава нелегално с чета в Македония[4].
При избухването на Балканската война Продан Христов е доброволец в четата на Павел Христов от Македоно-одринското опълчение. След това и в Първа отделна партизанска рота, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина и Първа отделна партизанска рота, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборната партизанска рота на МОО[5].
След Първата световна война се установява за постоянно в София и работи като чиновник в дирекция на трамваите, участва в стачните действия през 1919-1920 година. След юни 1923 година е член на БЗНС, а по-късно и на Отечествения фронт.[6]
Деец е на Илинденската организация.[7]
През 1956 година пише спомени за революционната дейност в Ениджевардарско, които се съхраняват в Държавна агенция „Архиви“.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ЦДА, 1932к, оп.2, а.е. 181, л.52
- ↑ Или през 1890 година в гумендженското село Геркарци
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.510
- ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 253.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
- ↑ а б ЦДА, 1932к, оп.2, а.е. 181
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 432.
