Рави Шанкар

Тази статия е за индийския музикант. За индийския духовник вижте Шри Шри Рави Шанкар.

---

Рави Шанкар रवि शंकर
индийски музикант
1969 г.
Роден	7 април 1920 г. Варанаси, Британска Индия
Починал	11 декември 2012 г. Сан Диего, САЩ
Религия	индуизъм
Награди	Грами за цялостен принос (2013) Албум на годината (1972)
Музикална кариера
Стил	индустанска класическа музика
Активност	1930 – 2012
Лейбъл	His Master's Voice, Private Music, „Епъл Рекърдс“, Dark Horse Records, „Дойче Грамофон“, Pacific Jazz Records, Manticore Records
Участник в	American Academy of Arts and Letters
Семейство
Деца	Нора Джоунс
Уебсайт	www.ravishankar.org Страница в IMDb
Рави Шанкар в Общомедия

Рави Шанкар (на английски: Ravi Shankar) е индийски музикант, изпълнител на ситар и композитор, получил световна известност след 60-те години на ХХ век.

Първият му албум Три раги е записан и издаден в Лондон през 1956 г. Членовете на групата Бийтълс, когато са на върха на славата в средата на 1960-те години, се срещат с него и допринасят за популяризирането на звука от ситар. Рави Шанкар участва на рок фестивала в Монтерей през 1967 г. и е показан зрелищно във финала на заснетия там пълнометражен документален филм. В следващата година участва на фестивала в Удсток и по-късно в концерта за Бангладеш.

През следващите три десетилетия Рави Шанкар живее предимно в САЩ, където преподава, но често пътува за международни турнета. Работи с различни музиканти – както джазмени, така и класически композитори и изпълнители.

Негови дъщери са Анушка Шанкар и Нора Джоунс.

Биография

Бащата на Рави Шанкар е от браминската каста, адвокат с международна кариера, който живее в Европа до смъртта си през 1935 г. Още на десет години Рави заминава в Париж, където е базирана изпълнителска трупа, водена от неговия по-голям брат Удай (Uday). Той участва като танцьор в нейни представления и се запознава с рудиментите на традиционната индийска музика. През 1938 г. Рави се завръща в Индия, където за 7 години е ученик на Алаудин Кан (Allaudin Khan), основна фигура на школата Майхар (Maihar gharana). След края на Втората световна война работи за индийското радио, композира и записва музика за местни издателски къщи, а също и за киното.

Шанкар се жени за дъщерята на своя гуру Анапурна Деви (Annapurna Devi) през 1941 г., а на следващата година се ражда синът му Субендра (Shubhendra Shankar). Той също е музикант, свири на ситар и участва в някои от турнетата на баща си до 1992 г., когато умира. Музикантът Ананада Шанкар (1942 – 1999) е племенник на Рави, син на неговия брат Удай.

От края на 1940-те в течение на трийсетина години Рави поддържа интимна връзка с танцьорката Камала Шастри. През 1981 г. от връзката му със Суканя Раджан (Sukanya Rajan) се ражда Анушка Шанкар, а през 1989 г. родителите ѝ сключват брак. Две години по-рано от друга връзка (с американката Сю Джоунс) се ражда Нора Джоунс.

След операция на сърцето и усложнения, Рави Шанкар умира в калифорнийска болница, близо до дома му, на 11 декември 2012 г.

Музикално творчество и кариера

Рави Шанкар в Удсток, 1969 г.

Рави Шанкар е свързан основно със северноиндийската, „индустанска“ музикална традиция. Подобно на своя гуру Алаудин Кан, който е реформатор, макар и само в рамките на собствената си школа, той също иновира, като опростява, но и обогатява своите изпълнения. Музиката, която Рави Шанкар свири, по начало е предназначена за подготвена, образована публика; тя е класическа, доколкото се подчинява на множество правила и условности, при все че изпълнителят разполага с много свобода при интерпретирането ѝ.

Скоро след като завършва школовката при своя гуру, Рави Шанкар започва да работи за индийското радио. Композира разнообразна музика, в която смесва западно оркестриране и традиционни индийски инструменти. Талантът му скоро бива оценен и той няколко пъти получава поръчки за филмова музика, включително и от Сатяджит Рей.

Изпълнение на „Медуванти“ от Рави Шанкар в Шираз, Иран през 1970-те години

От средата на 50-те години започва да концертира в Европа и СAЩ, където също бива оценен. От средата на 60-те години добива популярност сред младежката публика. Важна роля в кариерата му изиграват Бийтълс и особено техният китарист Джордж Харисън. Участието му – и успехът – в музикалните събития със световен отзвук пораждат интерес, довел до заснемането на документалния филм „Pага“. Лондонският симфоничен оркестър го кани да напише концерт за ситар и оркестър, който е изпълнен и записан под диригентството на Андре Превен.

От началото на 70-те години Рави Шанкар се установява в Калифорния и през следващите десетилетия преподава в различни университети. Успоредно с това редовно изнася концерти, пише своя музика и сътрудничи с други музиканти. В началото на 80-те години се появява вторият му концерт, през 1990 г. участва в проект с Филип Глас.

По-нататък задълбочаващи се здравословни проблеми го карат да ограничи изявите си, но музиката му е вече общопризната, за което свидетелства присъждането на многобройни награди.

В 2010 г., при кръглата му годишнина, Лондонският симфоничен оркестър изпълнява негова симфония, като партията на ситар е поверена на дъщеря му Анушка.

Дискография

Джордж Харисън, президентът на САЩ Джералд Форд и Рави Шанкар в Овалния кабинет на 13 декември 1974 г.

• Three Ragas (1956)
• Anuradha (1960)
• Music of India (1962)
• Improvisations (1962)
• India's Most Distinguished Musician in Concert (1962)
• Ragas & Talas (1964)
• The Master Musicians of India (with Ali Akbar Khan) (1964)
• West Meets East (3 Albums) with Yehudi Menuhin (с Йехуди Менухин) (1966 – 7, 1976)
• At the Monterey Pop Festival (1967)
• A Morning Raga / An Evening Raga (1968)
• At the Woodstock Festival (1969)
• Six Ragas (1970)
• Concerto for Sitar & Orchestra with London Symphony Orchestra (с Лондонски симфоничен оркестър) and André Previn (1971)
• The Masters of Indian Music (1972) (double album with Ali Albar Khan)
• Shankar in Japan (1979)
• Tana Mana (1987)
• Inside the Kremlin (1988)
• Passages (Ravi Shankar and Philip Glass) (с Филип Глас) (1990)
• Towards the Rising Sun (1996)
• Full Circle: Carnegie Hall 2000 (2001)
• Ravi Shankar, George Harrison (Джордж Харисън) – Collaborations (2010)
• Symphony with London Philharmonic Orchestra and David Murphy (conductor) (2012)