Направо към съдържанието

Ради Мазников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ради Мазников
Лична информация
Прякор„Мазнето“
Роден
Радослав Димитров Мазников
9 февруари 1912 г.
Починал19 септември 1944 г. (32 г.)
Поствратар
Юношески отбори
1922 – 1926 Левски
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1928 – 1934
1934
1935 – 1944
Левски (София)
Унгария III Керулет (Будапеща)
Левски (София)
54
1
56
(0)
(0)
(0)
Национален отбор²
?
1932 – 1943
България Б
България
?
20
(0)
(-43)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 12 февруари 2012.
2. Информацията е актуална към 12 февруари 2012.

Радослав (Ради) Мазников е български футболист, вратар. Един от тримата братя, посветили кариерите си във футбола на „Левски“. Роден е на 9 февруари 1912 г. в Дупница.[1] Има 20 мача за „А“ националния отбор (19321943). Разстрелян от комунистическата власт след 9 септември 1944 г.

Радослав Мазников е чиновник по професия. Завършва търговия. В годините на Втората световна война е служител в софийската община към Комисариата по еврейските въпроси [2]. След 9 септември 1944 г. е свален от влак на път за Горна Джумая за приятелски мач на Левски. Арестуван е по обвинение в подстрекателство към държавен преврат, както и в шпионаж срещу спортисти с комунистически убеждения. На 19 септември е изведен от ареста и откаран в местността „Фучева ливада“ до село Баланово и разстрелян с пистолет. Тъй като е известен спортист, тялото му е изгорено, а вратарят е обявен за безследно изчезнал.

Играе 18 сезона с екипа на „Левски“ (София) (1926 – 1944). Трикратен шампион на България и носител на купата на страната през 1933, 1937 и 1942 г., носител на Балканската купа през 1932 и 1935 г. Има 20 мача за националния отбор.

Напуска Левски единствено през сезон 1934/35 поради финансова криза. По препоръка на треньора Карой Фогъл заминава за Унгария и кара проби в „Уйпещ“ (Будапеща).[3] Пази в няколко приятелски мача, но през юли 1934 г. треньорът Ференц Лангфелдер не привлича вратаря.[4] След това Мазников преминава в тима на III Керулет[5], където остава впечатления с изявите си в приятелски мачове. Срещу чехословашкия ДГСУ спасява 3 дузпи в 1 мач.[1] Единствената си среща в шампионата записва в първия кръг срещу отбора на Сомоги, завършила 2:2.[6] През октомври 1934 г. интерес към него проявяват френските „Ред Стар“ и „Сет“, но до трансфер не се стига.[7]

Левски (София):

Унгария „Уйпещ“ (Будапеща):