Расово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Расово.
| Расово | |
  Расово  Расово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1001 души[1] (15 март 2024 г.) 21,6 души/km² |
| Землище | 46,413 km² |
| Надм. височина | 133 m |
| Пощ. код | 3660 |
| Тел. код | 09729 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 62222 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Медковец Веромир Миланов (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Расово Петя Петрова (независим) |
Расово е село в Северозападна България. То се намира в Община Медковец, област Монтана.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Расово се намира на 30 км северно от град Монтана. Язовирът на селото е един от най-живописните водоеми в района. Със своите 630 декара водна площ и красива природа е подходящо място за риболов и почивка на открито.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на село Расово датира от 14 – 12 в. преди н.е., когато по тези земи се заселило тракийското племе мизи. Останки от това време са трите могили северозападно от селото, както и окопа около селото, граница между Римската империя и Тракия. В 4 в. пр. н.е. Филип Македонски покорява траките, а през 29 г. пр. н.е. тези земи са завладени от римляните. През 5 – 6 в. идват и се заселват славяните и уралските българи. Чак през 701 – 722 г. този край попада в територията на младата българска държава до падането под османско владичество. По време на османското владичество борбите за освобождение в този край са свързани с името на поп Вълчо Иванов, роден в Расово през 1768 г., известен още като поп Вълчо Расовски. Свещеник и бунтовник, хайдутин и помощник на Страхил войвода, поп Вълчо отдава целия си живот за освобождението на България и доживява освобождението – живее 110 г. При поп Вълчо в Расово е идвал и Софроний Врачански, като му оставил един ръкопис на отец Паисий да го преписва и разпространява. Един от тези ръкописи, написан от поп Вълчо, е запазен и до днес в Софийската народна библиотека.
В селото е имало стара гръцка църква наречена „Свети Георги“, която с течение на времето се е разпаднала и по молба на селяните им било разрешено с ферман от турския султан, издаден на 18 февруари 1858 г. да си построят нова църква със същото име. Оригиналът на този ферман, издаден на турски език, е запазен и се намира на съхранение в Ломския музей. През 1865 г. църквата е осветена.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Етническа група от общо 1105 самоопределили се (към 2011 година):[2]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор на селото на 6 май (Гергьовден)
- Пазарен ден – петък
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||