Рибарци (община Босилеград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Рибарци.

Рибарци
Рибарци/Ribarci
42.4228° с. ш. 22.53° и. д.
Рибарци
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаБосилеград
Надм. височина815 m
Население23 души (2011)
Пощенски код017
Рибарци в Общомедия

Рибарци (на сръбски: Рибарци или Ribarci) е село в Община Босилеград, Сърбия. Има население от 23 жители (по преброяване от септември 2011 г.).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Рибарци е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от XVI век е записано като Рибарци (1570) и Горно и Долно Рибарци (1570).

През 1866 г. са регистрирани 18 домакинства със 117 жители. Селото е разпръснато, съставено от махалите: Грамагье, Капинчанье, Пепеливчанье, Трънчанье, Крушовица, Мечин дол и Геловска.

В края на XIX век селото има 5718 декара землище, от които 3289 дка гори, 2261 дка ниви, 97 дка ливади, 49 дка овощни градини, 22 дка мера и се отглеждат 44 коня, 139 говеда, 382 овце и 378 кози. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти.

Къщи паянтови, покъщнина бедна.

Върху основи на по-стара църква е построена църквата „Света Петка“. В нея стенописът, изобразяващ Св. Иван Рилски, е бил многократно заличаван от недоброжелатели.[2] Има предание, че тази църква е чудотворна.

През 1919 година, след поражението на България в Първата световна война, малка част от селото остава в България, където съществува до 1956 година – вижте Рибарци (заличено село).

Демография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948 – 177
  • 1953 – 181
  • 1961 – 167
  • 1971 – 137
  • 1981 – 93
  • 1991 – 56
  • 2002 – 39
  • 2011 – 23

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(2002)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рибарци
  • Йоне Гогев Стоименов, български войник, ефрейтор, 13-и пехотен полк, картечна рота, награден с Войнишки кръст „За храброст“, ІV ст.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) ((de)) Ribarci, www.citypopulation.de
  2. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.74
  3. http://archives.bg/wars/SEARCH-f