Ругинце (община Старо Нагоричане)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ругинце.
| Ругинце Руѓинце | |
| — село — | |
 „Света Петка“ | |
  Ругинце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 535 m |
| Население | 75 души (2002) |
| Пощенски код | 1314 |
| Ругинце в Общомедия | |
Ругинце или Ругинци (на македонска литературна норма: Руѓинце; на албански: Rugjinci, Ругинци) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек на пътя Кюстендил - Куманово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Петка“ е от 1894 година.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ругинци има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 65 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]
По време на Първата световна война Ругинци има 437 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители, всички северномакедонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ругинце
Яне (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[7]
- Починали в Ругинце
- Кръстю Савов Яранов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[8]
- Тодор Стоянчов Тимев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски) Данните могат да се отнасят и за другото Ругинце.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 212
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 206
| ||||||||
