Румена войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Румена войвода
българска хайдутка
Родена
1829 г.
Починала
1895 г. (66 г.)
Румена войвода в Общомедия
Книгата за Румена войвода на Ефрем Каранов е основен източник за биографията на хайдутката

Румена Георгиева Павлова е българска хайдутка от средата на XIX век, действала в Осогово.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в село Гюешево около 1829 година на Рамна нива, по пътя Кюстендил – Скопие. И татко ѝ Георги и дядо ѝ Павле са земеделци, но се занимават и с харамийство. Известно време са и дервентджии. Паланечкият каймакамин неуспешно се опитва да я отвлече и на 14 години Румена е оженена за Георги Шопо, с когото имат син Андон.[1] Румена се опитва да постъпи в четата на Ильо войвода, която отсяда в Гюешево. Заради това е заловена от турците и бесена с главата надолу.[2]

В 1858 година Румена убива един турчин, който я задиря и забягва в гората със Стоян от Кръкля, който ѝ става байрактар. Събира дружина от 15-ина души, които се заклеват в Осоговския манастир. Сред четниците ѝ са Цветко от Узем и Витко, който става талисман на четата. Румена създава широка мрежа от ятаци, между които дори и каракачани – Яно кехая и турци – Афуз ага, Абаз бей. За кратко време убива няколко зулумаджии, като Адем харамия и Дервиш цар. Името ѝ се прочува. Турците се опитват да я заловят с предателство чрез приятелката ѝ Дуда от Станци, но Румена разкрива плана и сама убива Дуда. В четата настъпва разделение, тъй като двама четници Спасе и Милко се опитват да я вземат за любовница, а самата Румена влиза в любовни отношения със Стоян Кръкленски. От него тя ражда син Карамфилко, даден за отглеждане на сестрата на Стоян в Грамаждано. Четата е обградена в Плачковица над Виница, но през нощта Румена успявада направи пробив.[2]

След като Витко напуска четата, за да се лекува, вярата у хайдутите се разколебава и след като Стоян не допуска Румена да замине с Ильо войвода за Белград, четата се разпада.[2]

Версиите за смъртта на Румена войвода са две. Според едната убита е в 1862 година заедно с байрактаря си след предателство от Спасе и Милко.[3][2] Според други сведения двамата оцеляват, заминават за Австро-Унгария, и се заселват в град Арад или Букурещ, в днешна Румъния, където остават до края на живота си.[4]

За нея е народната песен, в която се пее:

Румена мома войвода,

турнала пръстен във бука.
– Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде.

Румена пръстен удари.
– Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода![5]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В 1972 година е обявена за почетна гражданка на Кюстендил.[6]

Ледник Румяна войвода в Антарктика носи името на хайдутката.[7][8]

На 13 януари 2017 година е премиерата на филма „Воевода“, който ползва като сюжетна линия живота на Румена войвода.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 572.
  2. а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 573.
  3. Македонски возрожденци и револуционери. Албум. (Уредник: Ѓорѓи Абаџиев) Скопје, 1950, стр. 26
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 411-412.
  5. Ангелов, Божан, Христо Вакарелски. Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра, LiterNet, Варна, 2006, Песен за Румена войвода
  6. Почетни граждани // Община Кюстендил. Посетен на 18 юли 2023.
  7. Rumyana Glacier. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
  8. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования