Рюген
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рюген (пояснение).
| Рюген Rügen | |
 Карта на острова. | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Адм. единица | Мекленбург-Предна Померания |
| Акватория | Балтийско море |
| Площ | 926,4 km² |
| Население | 77 000 души (2006) 83,1 души/km² |
| Най-висока точка | Пикберг – 161 m н.в. |
  Местоположение в Германия | |
| Рюген в Общомедия | |
Рюген (на немски: Rügen; на полски: Rugia) е най-големият германски остров. Разположен е в Балтийско море, край брега на провинция Мекленбург-Западна Померания. Заедно със съседните по-малки острови Хидензе и Уманц, той формира административен окръг Рюген. Отделен е от континента посредством протока Дер Боден. Площта му е 926 km2. Развито е земеделието, риболова, животновъдството и туризма. Чрез фериботи е свързан с Швеция и Германия. Главно пристанище – Засниц.
География[редактиране | редактиране на кода]
_03.JPG)
Основното тяло на острова, известно като Мутланд, е оградено от няколко полуострова. На север се намират полуостровите Витов и Ясмунд, свързвани помежду си от пясъчната коса Шаабе и с Мутланд чрез Шмале Хайде, насип при Лицов. Северните полуострови са разделени от Мутланд чрез няколко лагуни или бодден, най-големите от които са Голям ясмундски бодден и Малък ясмундски бодден. Големи полуострови на юг са Цудар и Мьонхгут, като и двата са с лице към Грайфсвалдския залив.
Рюген има обща площ от 926,4 km2, ако не се включват съседните малки острови.[1] Максималният му диаметър е 51,4 km от север на юг и 42,8 km от изток на запад.[1] От 574 km дълга брегова линия, 56 km са пясъчни балтийски плажове, а 2,8 km са пясъчни бодден.[1] Най-високата точка е Пикберг (161 m).[1]
Северната част на Грайфсвалдския залив, Рюгишер бодден, е голям залив в южната част на остров Рюген, като близо до брега е разположен остров Вилм. В западната част на залива полуостров Цудат достига най-южната точка на Рюген (Палмер Орт), а в източната част се намира силно вдадения в морето полуостров Мьонхгут.
Североизточната част на Рюген е образувана от полуостров Ясмунд, който е свързан със сърцето на острова, Мутланд, чрез косата Шмале Хайде. Тази коса отделя външния залив Прорек Виек от лагуната Малък ясмундски бодден. На Ясмунд се намира най-високата точка, Пикберг, и Кьонигсщул, 118-метрова тебеширова скала в националния парк Ясмунд, което е най-известната забележителност на острова. Друга коса, Шаабе, свързва Ясмунд с Витов на север. Тази коса, на свой ред, отделя външния залив Тромпер Виек от лагуната Голям ясмундски бодден.
Северозападните и западните страни на Рюген са силно назъбени, но равни. Близо до брега се намират островите Хидензе и Уманц. Премахването и преместването пясък от Балтийско море трябва постоянно да бъде контрирано чрез драгиране на север и на юг от Хидензе. В противен случай, Хидензе ще се слее с Рюген за няколко години. На Рюген са разположени много ератични валуни.
Развито е селското стопанство. Почвата на Рюген е много плодородна, особено при Витов, житницата на острова.
Климатът е умерен. Зимите не са особено студени, като средните температури през януари и февруари са около 0 °C. Летата са меки и умерени, със средни температури през август около 16 °C. Годишните валежи са от порядъка на 520 – 560 mm, а средногодишното количество слънчеви часове е около 1800 – 1870 часа.
История[редактиране | редактиране на кода]
Остров Рюген е населяван още от 4000 г. пр.н.е. По-късно бил заселен от германското племе руги, откъдето идва и днешното име на острова. През 6 и 7 век там се населили славянските племена рани и руяни, от чието присъствие и до днес са останали множество следи. Те създали свое княжество със столица средновековния град Аркона, който се превърнал в религиозен център за околните славянски племена. През 1168 г. градът бил разрушен от нахлулите датски кръстоносци и островът бил подложен на християнизация. Последвали изтощителни междуособни войни и в резултат през 1325 г. той бил завладян от херцога на Померания.
В южната част на острова се намирал друг славянски свещен град – Кореница.
Рюген бил част от Шведска Померания в периода 1648 – 1815 г., след което влязъл в територията на Прусия.
Историята и археологията на остров Рюген са особено важни за изследванията на славянската религия, тъй като там се намирали храмове на множество славянски богове, например Световит, Ругевит, Поревит и прочее.
Нацистите започват да строят голям курорт – Прора, който цели да запълва свободното време на хората. Въпреки това, Прора така и не бива завършен. През 1936 г. е построен първият мост между Рюген и континенталната част (Рюгендам), замествайки старите фериботи.
След Втората световна война, островът е присъединен към провинция Мекленбург-Предна Померания в рамките на Източна Германия.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
_2.JPG)
Рюген е една от най-популярните ваканционни дестинации в Германия. Тук отсядат около една четвърт от всички туристи в Мекленбург-Предна Померания. Повечето туристи посещават острова между април и октомври, като пиковият сезон е от юни до август.
Първото съоръжение за къпане на Рюген отваря през 1794 г. при минералния извор на Загард.[2] През 1818 г. селото Путбус става първият курорт на острова.[3]
Островът предлага голямо разнообразие от различни плажове. Често бива посещаван от уиндсърфисти и кайтсърфисти, предлагайки над 15 различни места за сърфиране.
Родени на Рюген[редактиране | редактиране на кода]
- Ернст Мориц Арнт – немски писател;
- Теодор Билрот – немски лекар;
- Ханс Делбрюк – немски историк.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Wurlitzer, Bernd. Rügen. 11. Mair Dumont Marco Polo, 2006. ISBN 3-8297-0171-3. S. 15. (на немски)
- ↑ Jendricke, Bernhard, Gockel, Gabriele. Rügen, Hiddensee. 3. DuMont, 2008. ISBN 3-7701-6058-4. с. 36.
- ↑ Küster, Hansjörg. Die Ostsee: eine Natur und Kulturgeschichte. 2. C.H.Beck, 2004. ISBN 3-406-52366-8. с. 300.