Сава Филаретов
| Сава Филаретов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
20 октомври 1825 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1863 г.
Кайро, Османска империя |
| Учил във | Велика народна школа Ришельовски лицей Императорски Московски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Семейство | |
| Подпис |  |
Сава Вълчев Филаретов е изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 октомври 1825 година в будното котленско село Жеравна.
От 1843 до 1848 година учителства в Шумен, като в архива на Димитраки Хаджипанев е съхранен договора му за учителстване.[1] Получава по-високо образование в гръцкото училище в Куручешме, Цариград, а след това в Одеската гимназия (1849 – 1852) и завършва Московския университет.
Завръща се в България и започва работа като учител в София, където отваря първото девическо училище. Филаретов развива активна обществена дейност, участва в църковно-националната борба, сътрудничи на български и руски списания и вестници.
Привлякъл с активността си вниманието на османските власти през 1861 година Филаретов е принуден да напусне София и заминава за Русия. Още същата година успява да се върне в България като секретар на руското консулство в Одрин.
Умира от туберкулоза в Кайро.[2]
Разни[редактиране | редактиране на кода]
- Негов най-краен и последователен противник е софийският първенец и член на Общината – хаджи Мано Стоянов.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Сава Филаретов е наречена улица в квартал „Надежда I“ в София (Карта).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станимира Ангелова. Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен. Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017. стр. 173
- ↑ Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ – 3“, ДИ Народна просвета, С., 1983.
