Сайръл Риджис
| Сайръл Риджис | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | 9 февруари 1958 г. | ||||||||
| Починал | 14 януари 2018 г. | ||||||||
| Второ гражданство |  Англия Франция | ||||||||
| Ръст | 183 | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Сайръл Риджис (на английски: Cyrille Regis; 9 февруари 1958 г. – 14 януари 2018 г.) е английски футболист, играл като нападател. Професионалната му кариера трае 19 години, в които играе в 614 мача и вкарва в тях 158 гола в националните шампионати, по-голямата част от които за Уест Бромич Албиън и Ковънтри Сити. Играе и в пет срещи на Англия. Той влиза в историята и като едва третия тъмнокож национал на Англия.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Риджис се ражда на 9 февруари 1958 година в Марипасула, Френска Гвиана. Баща му, Робърт Риджис, е работник родом от държавата Сейнт Лусия, а майката, Матилда Риджис – шивачка[1][2][3]. Баща му се мести във Великобритания през 1962 году и след година взема и семейството си[4]. Отначало семейството живее в района на Портобело Роуд в Лондон, а след това се мести в Стоунбридж. По-младият брат на Сайръл, Дейвид Риджис, също става футболист[5].
Бъдещият римо-католик, учи в началното училище Кенсъл Райз, а по-късно – в средното училище на кардинал Хинсли в Харлсдън. Там Риджис се занимава с лека атлетика, игре крикет и футбол, канят го да играе във футболния момчешки отбор от Брент. Канят го и на проби в „Челси“, но не успява да се възползва от тази възможност заради травма на сухожилието под коляното. Риджис започва да играе в неделната футболна лига за „Райдър Брент Вали“. След това преминава в „Оксфорд енд Килбърн Бойс“, и отново се завръща в „Райдър“.
Началото на кариерата му е трудно, защото често е жертва на расистки обиди. Следващата стъпка след училище е да вземе диплома като електротехник, но също получава и диплома City&Guilds[3]. До началото на професионалната си футболна кариера той се занимава с търговия[6].
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Любителски отбори[редактиране | редактиране на кода]
През сезон 1975/76 Риджис преминава в клуб от Атинската лига „Молзи“, за който вкарва около 25 гола. След това постъпва предложение да премине в „Боръм Ууд“, но трансферът не става, тъй като треньорът на „Молзи“ Джон Съливан не желае да пусне играча, който е имал действащ договор. Впоследствие Риджис, че е още млад за професионален договор, и се маха от „Молзи“. На 7 юли 1976 година се присъединява към полупрофесионалния „Хейс“ от Истмиън лига[7]. Там бързо прави впечатление със скоростта и техниката си. Риджис вкарва 24 гола през 1976/77. На мачовете на тима започват да идват куп скаути и в крайна сметка най-бързо действат от „Уест Бромич Албиън“, който го привлича през лятото на 1977 година[8]. Според легендата скаутът на „дроздовете“ Рони Алън плаща от собствения си джобчаст от трансфера, защото е бил напълно убеден в качествата на Риджис за разлика от мениджъра Джони Джайлс.
„Уест Бромич Албиън“[редактиране | редактиране на кода]
Малко след преминаването на Риджис в „Уест Бромич“ Рони Алън поема ръководството на „Уест Бромич“, след оставката на Джайлс и това трасира пътя на Риджис към първия тим. Риджис отбелязва още в дебютия си мач за „Уест Бромич“ срещу „Шефилд Уензди“ в рамките на Централната лига. На 31 август 1977 изиграва и первия си мач за основния отбор в Купата на Лигата срещу „Родъръм Юнайтед“, Риджис прави дубъл и помага на отбора си да поеди с резултат 4:0[9]. След три дни дебютира и в висшата лига в мача с „Мидълзбро“, а отборът му бие с 2:1[10]. В тази среща той отново вкарва след като прави рейд от центъра на игрището до наказателното поле. Дейвид Милс от „Мидълзбро“, който по-късно се присъединява към Риджис в „Уест Бромич“, нарича този гол „чисто великолепен гол“[9].
В края на декември Рони Алън подава оставка, за да застане начело на Саудитска Арабия, а капитанът на клуба, Джон Уайл, става треньор[11]. През януари 1978 година Риджис вкарва в първия си мач за купата на Англия и помага на отбора си да победи „Блякпул“ с резултат 4:1[9]. Няколко дни след това клубът назначава нов треньор, Рон Аткинсън. Скоро на поста застава Рон Аткинсън, който прави от Сайръл истинска звезда.
Риджис играе с други двама чернокожи играчи, Лори Кънингам и Брендън Батсън. Започват да ги наричат „Трите степени“ – по името на женското вокално трио The Three Degrees. Те стават първото изцяло тъмнокожо нападение, което е прецедент за времето си. На 30 декември 1978 година „Уест Бромич“ побеждава с 5:3 „Манчестър Юнайтед“, на него Риджис оформя окончателния резултат. През 1978 година Риджис е бил признант за най-добър млад играч на годината. А в сезон 1981/82 получава премия от BBC за „Гол на сезона“, отбелязан след силен далечен удар в мач за купата на Англия срещу „Норич Сити“.
През 1979 Риджис играе прощална си мач за „Уест Бромич“ Лена Кантело, в него отборът на белите играе против отборът на черните, в който черните побеждават 3:2[12].
По време на пребиваването си в „Уест Бромич“ вкарва 112 гола в 301 мача във всички турнири, но така и не успява да спечели нито един престижен трофей. През 1978 „Уест Бромич“ губи от „Ипсуич Таун“ в полуфинала за купата на Англия, четири години по-късно на същия етап губят от „Куинс Парк Рейнджърс“. Губи и финала в Купата на Лигата от „Тотнъм Хотспър“ през 1982 година. „Уест Бромич“ заема трето място в Перва дивизия през 1979 година и четвърто през 1981 година. „Големия Рон“ напуска в посока Манчестър Юнайтед през 1981 година.
„Ковънтри Сити“[редактиране | редактиране на кода]
През 1984 година Риджис преминава в „Ковънтри Сити“ за 250 000 фунта[13] и играе за него в седем сезона. За това време играе с такива футболисти, като Дейвид Бенет, Дейвид Спиди, Кит Хоухън и Тери Гибсън, с последните двама Риджис прави супер атакуващ екип. Той вкарва първия в историята на отбора победен гол във висшата лига, срещу „Астън Вила“ (2:1)[14]. В средата на 1980-те години клубът се бори за запазване на мястото си във висшата лига. Въпреки това, през 1985 „Ковънтри“ побеждава бъдещия шампион „Евертън“ с 4:1. През сезон 1986/87 под ръководството на Джордж Къртис и Джон Силет клубът финишира в средата на турнирната таблица, заемащ десето място. Въпреки трудните мигове, Риджис дочаква своя звезден сезон – 1987. Той става най-добрия от времето на разцвета му в „Уест Бромич“. Той бива признат за играч на годината на „Ковънтри Сити“. Отборът започва да използва грамотно своите силни страни, по-често играе по крилото чрез Бенет, а не чрез длинные балонни дълги подавания напред, както при предишните треньори.
„Небесносините“ печелят сензационно Купата на Англия, а Риджис и Хоухен дават своя значителен принос за купата на Англия през 1987 година. Риджис вкарва един от най-красивите си голове за „Ковънтри“ в четвъртфинала във вратата на „Шефилд Уензди“; заедно с Дейвид Бенет преминава защитата и вкарва близо до тялото на вратаря Мартин Ходж. „Ковънтри“ печели с 3:1. Освен това, Риджис вкарва и удома в третия кръг срещу „Болтън Уондърърс“ и отбелязва и на „Тотнъм“ във финала на „Уембли“, но голът не е признат. В решаващия мач „Ковънтри“ побеждава с резултат 3:2 след продължения[13]. По това време в „Тотнъм“ играят такива играчи като Глен Ходъл, Крис Уодъл, Рей Клемънс, Клайв Алън и Ози Ардилес.
През октомври 1987 Риджис получава покана за националния тим на Англия за своя последен мач срещу Турция. В същото време след 1987 година ниската му резултатност дава храна на критиците, но головете му за „Ковънтри“ се разпределят равномерно между Риджис и другите четирима нападатели на клуба. Въпреки че Риджис вкарва по-малко от периода си в „Уест Бромич“, той се ползва с популярност сред запалянковците. В същото това време само Дион Дъблин го превъзхожда в головете. Риджис става първия играч на „небесносините“, който вкарва победния гол срещу „Ливърпул“ в началото на 1989 година, като този гол остава и единствения в този мач[15]. След напускането на Джон Силет през ноември 1990 година новия треньор Тери Бътчър прави промени в отбора през 1990 – 1991 години, в резултат на което Риджис преминава в „Астън Вила“. За „Ковънтри Сити“ изиграва 274 мача, в които вкарва 62 гола, а така също получава медал като победител в купата на Англия, а най-доброто представяе в Купата на Лигата е полуфинала от 1990 година, където отбора отстъпва на „Нотингам Форест“.
„Астън Вила“[редактиране | редактиране на кода]
После напускането си от „Ковънтри“ през 1991 година Риджис в статуса си на свободен агент преминава в „Астън Вила“, където играе под ръководството на бившия си треньор в „Уест Бромич“ Рон Аткинсън[16]. В нападението той сформирова впечатляващ дует с Дейлиън Аткинсън. Той е един от шестте играчи на „Вила“, дебютирали за клуба в деня на откриването на сезона, а отбора му побеждава с 3:2 „Шефилд Уензди“, а Риджис вкарва гол. Завършва сезона с 11 гола, и разделя титлата за най-добър голмайстор на отбора с Дуайт Йорк. Все пак възрастта си казва думата и той остава на Вила Парк само 2 години, и през сезон 1992/93 мястото му полека се заема от новия в отбора Дин Сондърс.
„Уулвърхямптън Уондърърс“[редактиране | редактиране на кода]
Риджис преминава в друг клуб от Уест-Мидлъндс, „Уулвърхямптън Уондърърс“[16], където го кани треньора Греъм Търнър. На Реджис му се налага да се конкурира за място в отбора със Стив Бул и Дейвид Кели, в края на краищата Риджис само осем пъти успява да е в стартовия състав. Играе в клуба само един сезон, в който играе в 22 срещи и вкарва два гола[17]. Търнър заменя бившия треньор на националния отбор на Англия Греъм Тейлър, който почва промяна в отбора.
Късна кариера[редактиране | редактиране на кода]
През август 1994 година подписва договор с „Уикъмб Уондърърс“ от Втора дивизия[17]. Сформира атакуващ тандем със Саймън Гарнър, той вкарва десет гола за сезона[18]. След един сезон, сменя клуба, но този път преминава в Честър Сити. Въпреки че е много популярен сред феновете на „Честър“, през февруари 1996 играе последния си мач на възраст 38 години, като отбора му бие с 2:1 Донкястър Роувърс. Обявява края на футболната си кариера през октомври 1996 година, след като не успява да се възстанови напълно от получената в последния мач с „Честър“ травма.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Обявяват за смъртта му на 15 януари 2018 годинаа; на 59 години, оставя вдовица втората си жена Джулия. Двойката има и две деца (Робърт и Мишел) и три внука (Джейд, Рене и Райли)[19][20]. Неговата смърт става в резултат на сърдечен пристъп, който футболистът получава в неделя през нощта[21].
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Ковънтри Сити
- Купа на Англия
Носител (1): 1987
- Зала на славата Ковънтри Сити[22]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Matthews, Tony. Smokin' Joe: Cyrille Regis – 25 Years in Football. Britespot, 2002. ISBN 1-904103-09-X.
- Matthews, Tony. West Bromwich Albion: The Complete Record. Breedon Books, 2007. ISBN 978-1-85983-565-4.
- Bowler, D & Bains, J. Samba in the Smethwick End: Regis, Cunningham, Batson and the Football Revolution. 2000. ISBN 1-84018-188-5.
- Brown, Jim. Coventry City: An Illustrated History. 2000. ISBN 978-1-874287-36-0.
- Cashmore, E. Black Sportsmen (Routledge Revivals). Illustrated, Reprint. Routledge, 2013. ISBN 0-41581-223-2.
- Rees, Paul. The Three Degrees The Men Who Changed British Football Forever. 2014. ISBN 978-1-4721-1926-1.
- Regis, Cyrille. Cyrille Regis: My Story. 2010. ISBN 978-0-233-00311-5.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cashmore, E. Black Sportsmen (Routledge Revivals). Illustrated, Reprint. Routledge, 2013. ISBN 0-41581-223-2. с. 151.
- ↑ Regis, Cyrille // Encyclopedia.com.
- ↑ а б Murphy, Ronan. WHO WAS CYRILLE REGIS? THE FRENCH GUIANA-BORN STRIKER WHO PLAYED FOR ENGLAND // Goal, 14 януари 2018.
- ↑ Matthews (2002) p13.
- ↑ Paul Fletcher. Football's last-chance saloon // BBC.
- ↑ Matthews (2002) pp. 13, 19
- ↑ Matthews (2002) p15.
- ↑ Cyrille Regis obituary // The Guardian. Посетен на 15 януари 2018.
- ↑ а б в Matthews (2002) p25.
- ↑ Matthews, Tony. West Bromwich Albion: The Complete Record. Breedon Books, 2007. ISBN 978-1-85983-565-4. с. 332.
- ↑ Howell, Bill. West Bromwich Albion nostalgia: Bill Howell takes a look back at the start and end of Ron Atkinson's Hawthorns career // Birmingham Mail, 18 март 2015. Посетен на 15 януари 2018.
- ↑ Adrian Chiles. The match that pitted white players against black players // BBC, 17 ноември 2016. Посетен на 18 ноември 2016.
- ↑ а б Cyrille Regis: Ex-West Brom and England forward dies aged 59 // BBC Sport. 2018. Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
- ↑ Jim Brown (2000) Coventry City: An Illustrated History.
- ↑ Why Cyrille Regis will always have a place in history at Anfield // Liverpool Echo. Посетен на 15 януари 2018.
- ↑ а б RIP Cyrille Regis // www.avfc.co.uk. Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
- ↑ а б Cyrille Regis | 1958 – 2018 // Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
- ↑ R.I.P. Cyrille Regis // Архивиран от оригинала на 2018-07-24. Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
- ↑ Cyrille Regis: Ex-West Brom and England forward dies aged 59 BBC Sport, 15 януари 2015.
- ↑ Terrell, Alex. RIP CYRILLE Cyrille Regis dead: Ex-England, West Brom and Coventry star passes away aged just 59 of suspected heart attack // The Sun, 15 януари 2018.
- ↑ Press Association. Cyrille Regis, former West Brom and England striker, dies aged 59 // The Guardian, 15 януари 2018. Посетен на 15 януари 2018.
- ↑ Coventry City | Club | History | History | Hall of Fame // 22 юли 2012. Архивиран от оригинала на 22 юли 2012. Посетен на 22 август 2015.