Самюъл Уолис

Самюъл Уолис
Samuel Wallis
	Самюъл Уолис Samuel Wallis
английски мореплавател и изследовател
	Портрет на Самюъл Уолис от Хенри Стъбъл, 1785 г.
Роден	23 април 1723 г. Кемълфорд, Корнуол, Англия
Починал	21 януари 1795 г. (71 г.) Лондон, Англия
Националност	Великобритания
Научна дейност
Известен с	откриването на о-в Уолис и Футуна
	Самюъл Уолис в Общомедия

Самюъл Уолис (на английски: Samuel Wallis) е английски военноморски офицер, мореплавател, пътешественик-изследовател.

Ранни години (1728 – 1766)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1728 година близо до Кемълфорд, графство Корнуол, Англия. Служи в Британския кралски флот и като капитан командва военни кораби край бреговете на Канада и в Ла Манш по време на Седемгодишната война (1756 – 1763).

Експедиционна дейност (1766 – 1768)[редактиране | редактиране на кода]

През 1766 в Тихия океан е изпратена английска експедиция начело със Самюъл Уолис с два кораба – „Делфин“ и „Суейлоу“, като командир на втория е Филип Картерет. Експедицията отплава от Англия през август 1766 и на 17 декември достига до Магелановия проток, но поради насрещните ветрове се задържа там до 11 април 1767. Край западния вход на протока двата кораба се разделят и всеки поема в различни посоки.

От 6 до 13 юни 1767 в архипелага Туамоту Уолис открива островите Пинаки (6 юни, 19°23′ ю. ш. 138°40′ з. д. / 19.383333° ю. ш. 138.666667° з. д.-19.383333, -138.666667, 1,3 км²), Нукутаваке (7 юни, 19°17′ ю. ш. 138°47′ з. д. / 19.283333° ю. ш. 138.783333° з. д.-19.283333, -138.783333, 5,5 км²), Ваираатеа (7 юни, 19°21′ ю. ш. 139°13′ з. д. / 19.35° ю. ш. 139.216667° з. д.-19.35, -139.216667, 3 км²), Параоа (9 юни, 19°08′ ю. ш. 140°40′ з. д. / 19.133333° ю. ш. 140.666667° з. д.-19.133333, -140.666667, 4 км²), Мануханги (10 юни, 19°12′ ю. ш. 141°15′ з. д. / 19.2° ю. ш. 141.25° з. д.-19.2, -141.25, 1 км²) и Ненгоненго (вторично, 13 юни).

На 17 юни в Дружествените о-ви открива остров Мехетиа (17°52′ ю. ш. 148°04′ з. д. / 17.866667° ю. ш. 148.066667° з. д.-17.866667, -148.066667, 2,3 км²), а на 18 юни – остров Таити (1042 км², 17°37′ ю. ш. 149°26′ з. д. / 17.616667° ю. ш. 149.433333° з. д.-17.616667, -149.433333). На 23 юни хвърля котва в залива Матаваи на северозападния бряг на острова и е посрещнат радушно от таитяните. На северозапад от Таити Уолис открива и островите Моореа (17°30′ ю. ш. 149°50′ з. д. / 17.5° ю. ш. 149.833333° з. д.-17.5, -149.833333, 134 км²), Маиао (18 юни, 17°39′ ю. ш. 150°38′ з. д. / 17.65° ю. ш. 150.633333° з. д.-17.65, -150.633333, 9 км²), Хуахине (16°44′ ю. ш. 151°00′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 151° з. д.-16.733333, -151, 74,8 км²), Мануае (Фенуа Ура, 16°31′ ю. ш. 154°42′ з. д. / 16.516667° ю. ш. 154.7° з. д.-16.516667, -154.7, 3,5 км²), Тупаи (Моту Ити, 16°17′ ю. ш. 151°49′ з. д. / 16.283333° ю. ш. 151.816667° з. д.-16.283333, -151.816667, 11 км²), Раиатеа (16°44′ ю. ш. 151°27′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 151.45° з. д.-16.733333, -151.45, 238 км²), Тахаа (16°37′ ю. ш. 151°30′ з. д. / 16.616667° ю. ш. 151.5° з. д.-16.616667, -151.5, 88 км²), Борабора (вторично) и атола Маупихаа (Мопелиа, 16°48′ ю. ш. 153°57′ з. д. / 16.8° ю. ш. 153.95° з. д.-16.8, -153.95, 2,6 км²).

На 16 август, на 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д.-13.266667, -176.2, открива остров Увеа (Уолис), а в Маршаловите о-ви – атолите Ронгерик (3 септември, 11°22′ с. ш. 167°26′ и. д. / 11.366667° с. ш. 167.433333° и. д.11.366667, 167.433333, 0,7 км²) и Ронгелап (вторично). След това през Батавия и Кейптаун на 20 май 1768 завършва околосветското си плаване в Англия.

Следващи години (1768 – 1795)[редактиране | редактиране на кода]

След експедицията Уолис продължава да е капитан на военни кораби. През 1780 е повишен като комисар на Адмиралтейството, която позиция заема до смъртта си на 21 януари 1795 година.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи остров Уолис (Увеа, 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д.-13.266667, -176.2), в Тихия океан, задморско владение на Франция (Уолис и Футуна).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 95, 104, 110, 114, 163, 180.
Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 152 – 154.