Седма кумановска дружина
Облик
Седма кумановска дружина | |
Кокарда на македоно-одринските опълченци | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1912 - 1913 г. |
Държава | България |
В състава на | 2-ра македоно-одринска опълченска бригада |
Битки/войни | Междусъюзническа война: Султан тепе |
Командири | |
Командир | Иван Михайлов |
Адютант | Минко Минков |
Седма кумановска дружина в Общомедия |
Седма кумановска дружина, известна още и като Кюстендилска дружина,[1] е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 1 октомври 1912 година[1] в Кюстендил, в разположението на 13-ти пехотен рилски полк, а на 9 октомври се прехвърля в София, където получава името си и ново знаме. Съставена е от македоно-одрински доброволци от Лом, Оряхово и Плевен, а по това време неин командир е подпоручик Георги Светогорски – загинал в боевете при Султан тепе със сърбите на 22 юни 1913 година.[2] Дружината е разформирана на 20 септември 1913 г.[1]
Команден състав
[редактиране | редактиране на кода]- Командир на дружината: Капитан Иван Михайлов
- Адютант: Офицерски кандидат Минко Минков
- 1-ва рота: Подпоручик Димо Аянов
- 2-ра рота: Подпоручик Сава Георгиев
- 3-та рота: Подпоручик Драган Драгошинов†
- Нестроева рота: Подпоручик Илия Богданов
- Завеждащ прехраната: Крум Ризов
- Свещеник: Георги Искренов
- Ковчежник: Станислав Чакъров[2]
Известни доброволци
[редактиране | редактиране на кода]- Атанас Раздолов
- Коте Голчев
- Марко Секулички
- Михаил Марков
- Николай Петрини
- Обретен Евстатиев
- Панчо Михайлов
- Панталей Делев
- Станислав Чакъров
- Стоян Спасов
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.
- ↑ а б Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 15.5.2022.
|