Направо към съдържанието

Седма кумановска дружина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седма кумановска дружина
Кокарда на македоно-одринските опълченци
Информация
Активна1912 - 1913 г.
ДържаваБългария
В състава на2-ра македоно-одринска опълченска бригада
Битки/войниМеждусъюзническа война: Султан тепе
Командири
КомандирИван Михайлов
АдютантМинко Минков
Седма кумановска дружина в Общомедия

Седма кумановска дружина, известна още и като Кюстендилска дружина,[1] е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 1 октомври 1912 година[1] в Кюстендил, в разположението на 13-ти пехотен рилски полк, а на 9 октомври се прехвърля в София, където получава името си и ново знаме. Съставена е от македоно-одрински доброволци от Лом, Оряхово и Плевен, а по това време неин командир е подпоручик Георги Светогорски – загинал в боевете при Султан тепе със сърбите на 22 юни 1913 година.[2] Дружината е разформирана на 20 септември 1913 г.[1]

  • Командир на дружината: Капитан Иван Михайлов
  • Адютант: Офицерски кандидат Минко Минков
  • 1-ва рота: Подпоручик Димо Аянов
  • 2-ра рота: Подпоручик Сава Георгиев
  • 3-та рота: Подпоручик Драган Драгошинов†
  • Нестроева рота: Подпоручик Илия Богданов
  • Завеждащ прехраната: Крум Ризов
  • Свещеник: Георги Искренов
  • Ковчежник: Станислав Чакъров[2]

Известни доброволци

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 891.
  2. а б Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 15.5.2022.