Сергей Вавилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Вавилов
Сергей Иванович Вавилов
съветски физик
Роден
Починал
25 януари 1951 г. (59 г.)
Москва, Русия
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил въвФизико-математически факултет на Московския университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вФизически институт Лебедев
Академия на науките на СССР
Московски държавен университет
Московски физико-технически институт
Семейство
Братя/сестриНиколай Вавилов
Сергей Вавилов в Общомедия

Сергей Иванович Вавилов (24 март 1891 - 25 януари 1951) - съветски физик, обществен деец, академик от 1932 г. Председател на Руската академия на науките от юли 1945 до смъртта си през 1951 г. Бил е ръководител на Физическия институт Лебедев. Работи главно в областта на физическата оптика и полага основите на нова насока - микрооптиката. Развива теорията на луминисцентното светене. Под негово ръководство е открит ефектът на Черенков, откритие, за което Павел Черенков е награден с Нобелова награда за физика през 1958 г. Има значителни приноси в естествознанието, философията и историята на науките. Бил е главен редактор на Голяма съветска енциклопедия и член на Върховния съвет на СССР. Той пише за живота и творчеството на велики мислители, като например Тит Лукреций Кар, Галилео Галилей, Исак Нютон, Михаил Ломоносов, Майкъл Фарадей и Пьотър Лебедев. Носител на Държавна награда на СССР през 1943, 1946 и 1951 г. (посм.). Неговият брат Николай Вавилов е известен руски генетик.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. М. Борисов, „Изследванията на С. И. Вавилов върху физиката на луминесцентните явления“, Научно-популярна сесия в памет на акад. Сергей Иванович Вавилов (17 – 18.10.1951), София, Изд. БАН, с. 39–77 (1954)
  2. Н. Ахабабян, Сергей Иванович Вавилов (по случай 100 години от рождението му), Светът на физиката, кн. 1, с. 30–35 (1991)
  3. Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“ (2008) с. 183