Симон Берто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симон Берто
Родена29 май 1918 г.
Починала30 май 1975 г. (57 г.)
Франция
Професияписател
Националност Франция
Активен период1969
Жанрроман
Известни творбиЕдит Пиаф (1969)
Уебсайт

Симон Берто (на френски: Simone Berteaut)[1] е френска писателка, известна с прякора Момон (Momone), близка приятелка на Едит Пиаф през целия си живот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Лион на 25 юли 1916 г. Дъщеря е в семейството с 9 деца на Пиер Берто и Карол Ансор. Живее трудно детство. Когато среща Едит Пиаф, живее с майка си, която по онова време е чистачка.

Берто се определя като полусестра и спътничка на Едит Пиаф през целия ѝ живот. Стават неразделни в продължение на 30 години. След срещата си Симон и Едит започват да пеят в дует по улиците. Живеят с парите, които печелят от пеене, в обща стая, включително и в годините, когато с тях живее и дъщерята на Едит – Марсел, по прякор Сесил, която умира на двегодишна възраст от менингит. Запазват този си начин на бохемски живот с алкохол и наркотици до 1937 г. През 1942 г. живеят в пансион на улица „Паул-Валери“. Пансионът всъщност е публичен дом.

Симон умира от сърдечен удар на 30 май 1975 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Симон Берто публикува 2 книги след смъртта на Едит Пиаф:

  • „Пиаф, октомври 1993 г., разказва с изключителен ентусиазъм за целия живот на Едит Пиаф
  • „Момон“: разказ, „Робер Лафон“, Париж, 1972 г.

Филм за Едит Пиаф[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пиаф: Ранен живот“, филм, 1974 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]