Сирарпи Дер Нерсесян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сирарпи Дер Нерсесян
Սիրարփի Տէր Ներսէսեան
арменска изкуствоведка и академичка
Родена
Починала
6 юли 1989 г. (92 г.)

Учила вПарижки хуманитарен факултет[1]
Практическо училище за висши изследвания
Женевски университет

Сирарпи Дер Нерсесян (на арменски: Սիրարփի Տէր Ներսէսեան) е арменска историчка на изкуството, която специализира в сферата на арменски и византийски изследвания. Дер Нерсесян е известна академичка и пионерка в арменската история на изкуствата. Преподава в няколко институции в САЩ, включително в Харвардския университет. [2][3] Също така е членка на няколко международни институции като Британската академия (1975), Академията за надписи и художествена проза (1978) и Арменската академия на науките (1966).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Дер Нерсесян е родена в Константинопол през 1896 година. Тя е най-малката от три деца.[3] Рано остава без родители: майка ѝ Акаби, умира, когато Нерсесян е на девет, а баща ѝ Михран – когато е на осемнайсет.[4] Завършва енорийското училище Йесаян и английската гимназия в Константинопол, като още от ранна възраст владее свободно арменски, английски и френски език. През 1915 г., по време на разгара на Арменския геноцид, Дер Нерсесян и сестра ѝ Аракс са принудени да заминат за Европа, където живеят в Женева. Дер Нерсесян учи в Женевския университет няколко години, докато се установява в Париж през 1919 г. [5]

Дер Нерсесян е приета в университета в Сорбона, специалност – история. Учи при видните византинолози Шарл Дил и Габриел Милет и историка на изкуствата Анри Фоцилон.[5] През 1922 г. тя става помощник на Милет и с негова помощ публикува една от първите си статии през 1929 г. [3] Двете дисертации, които тя представя за своя докторат (по това време е трябвало да бъдат представяни две дисертации), „L'illustration du roman de Barlaam et Joasaph“ и документа за арменските илюстрирани ръкописи през късносредновековния период,[4] са добре посрещнати и наградени.

Професор и пионер[редактиране | редактиране на кода]

През 1930 г. Дер Нерсесян се премества в Съединените щати по предложение на тримата си наставници. Там тя става хонорувана преподавателка в колежа Уелсли в Масачузетс и преподава история на изкуството. Бързо става професор, а по-късно и председателка на катедрата по история на изкуствата и директор на Музея на Фарнсуърт.[5] Дер Нерсесян е първата жена, преподавала византийско изкуство в женски колеж, първата жена, която е била отличена с медала на Свети Григорий илюминаторът от Католикос Вазген I през 1960 г., първата жена, поканена да изнася лекции в Колежа на Франция в Париж, единствената жена в своето време, получила пълна професура в Думбартон Окс, и втората жена удостоена със златен медал от Дружеството на антикварите в Лондон през 1970 г.[6] През 1947 г. Дер Несесян получава наградата за постижения от Американската асоциация на университетските жени.

Дер Нарсесян остава в Думбартон Окс до 1978 г., когато се оттегля във Франция и живее със сестра си в Париж.[3] След като се пенсионира, цялата ѝ библиотека бива изпратена до Матенадаран в Ереван, за да помогне по-добре на арменските учени в обучението им. Малко след смъртта ѝ през 1989 г., в нейна чест е създаден фонд за дарения за бъдещи студенти по история на изкуството в Армения.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Работата на Дер Нерсесян засяга предимно арменската история на изкуствата, включително изучаването на църковната архитектура, илюстрираните ръкописи, миниатюри и скулптура. Книгата ѝ от 1945 г. „Армения и Византийската империя“ е възхвалявана от множество историци на изкуството.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Армения и Византийската империя. Кеймбридж, Масачузетс: Harvard University Press, 1945.
  • Aght'amar: Църква на Светия кръст. Кеймбридж, Масачузет: Harvard University Press, 1964.
  • Арменски ръкописи в художествената галерия на Уолтърс. Балтимор: Попечителите, 1973 г.
  • Арменски миниатюри от Исфахан. Брюксел: Les Editeurs d'Art Associés, 1986.
  • Арменците. Ню Йорк: Праегер, 1969.
  • Миниатюрна живопис в Арменското кралство Киликия от дванадесети до четиринадесети век. Washington DC: Dumbarton Oaks Studies, 1993.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Арменската хроника на констебския шмпад или „на кралския историк“. Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, 1959, с.   141 – 168.
  • „Арменско евангелие от петнадесети век“. Тримесечната публична библиотека в Бостън. 1950 г., стр.   3 – 20.
  • (in Armenian) „Общ изглед на ръкописите на Сан Лазаро.“ Базмавеп. Венеция, 1947, pp.   269 – 272.
  • „Езическо и християнско изкуство в Египет. Изложба в Бруклинския музей“. Художественият бюлетин. Vol. 33, 1941, с.   165 – 167.
  • „Две чудеса на Богородица в стихотворенията на Готие дьо Койнси.“ Dumbarton Oaks Papers, Vol. 41, 1987, с.   157 – 163.
  • „Кралството на Киликийската Армения“, „История на кръстоносните походи“, под редакцията на Кенет М. Сетън, 1969 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.sudoc.fr // Посетен на 13 август 2017 г.
  2. Kouymjian, Dickran. Sirarpie Der Nersessian (1896 – 1989): Pioneer of Armenian Art History // Medievalists and the Academy. Madison, University of Wisconsin Press, 2005. ISBN 0-299-20750-1. с. 483.
  3. а б в г Allen, Jelisaveta, Nina G. Garsoïan, Ihor Ševčenko, Robert W. Thomson. Sirarpie Der Nersessian: 1896 – 1989 // Dumbarton Oaks Papers 43. 1989. с. ix–xi.
  4. а б Der Nersessian, Sirarpie // Dictionary of Art Historians. Архивиран от оригинала на 2020-02-21. Посетен на 2020-04-11.
  5. а б в Chookaszian, Levon. Տեր-Ներսեսյան, Սիրարփի Միհրան [Ter Nersesyan, Sirarpi Mihrani] // Armenian Soviet Encyclopedia. Т. 11. Yerevan, Armenian Encyclopedia, 1985. с. 683.
  6. Kouymjian. „Sirarpie Der Nersessian“, pp. 482 – 493.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sirarpie Der Nersessian в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​