Смарагд
| Смарагд | |
 Парче нешлифован смарагд | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | берили |
| Формула (повтаряща се единица) | Be3Al2Si6O18 |
| Характеристики | |
| Цвят | наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен |
| Цепителност | несъвършена |
| Лом | мидест |
| Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
| Блясък | стъклен |
| Цвят на чертата | бял |
| Специфично тегло | 2,68 – 2,9 |
| Оптични свойства | силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен |
| Ултравиолетова флуоресценция | силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина |
| Основни разновидности | |
| Находища | Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. |
| Смарагд в Общомедия | |
Смарагдът (познат и като изумруд) Be3Al2(SiO3)6 е много рядка разновидност на минерала берил, оцветена в наситено зелено от примеси на хром, ванадий и желязо. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с гръцката дума σμάραγδος – „зелен скъпоценен камък“. Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът.
Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в Древен Египет. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея "Топкапъ" в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк.
Символика, поверия и митове[редактиране | редактиране на кода]
Според преданията Савската царица ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в Лондон. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.[1]
Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват паметта, помагат при безсъние, прогонват лошите сънища, спасяват от зли духове и укрепват сърцето. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Scientists break emerald myths“, BBC News, 28 януари 2000
- Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
