Парси (Кавказ): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|категории, препратки, енциклопедизиране}}
{{обработка|категории, препратки, енциклопедизиране}}
Етническа общност в [[Азърбайджан]] и [[Руската федерация]] ([[Дагестан]]). Първоначалните сведения за тяхното присъствие на [[Кавказ]] според хрониките датират от времето на [[Хазарския каганат]]. Говорят език от югозападната група на иранските езици, вариант на средноперсийския език. Традиционната религия на парсите е [[зороастризмът]]. Днес сред парсите се наблюдава религиозна пъстрота: част от тях изповядват [[иудаизма]] (според друга версия местната еврейска общност e възприела езика парси), част – [[исляма]]. Парсите-иудеи биват наричани от околните етноси «джугут», а парсите-мюсюлмани – «тати». Етнонимът «тати» се появява през 8. век сл.Хр. първоначално като социално обозначение на местното земеделско население от страна на завоевателите – [[тюрки]] [[номади]] (от същия произход е етнонимът «таджик», обозначаващ първоначално ираноезичното население на [[Централна Азия]]. Видни представители на този етнос са средновековните поети, учени и мислители [[Низами]], [[Физули]], [[Хагани Ширвани]], [[Мехсети Гянджеви]] (поетеса). Днес парсите обитават [[Абшеронския полуостров]] и областите [[Шемаха]] и [[Куба]]. Голяма част от съвременните парси в Азърбайджан по силата на определени обстоятелства от социален, политически и икономически характер са силно тюркизирани – процес, започнал през 20-те години на 20. век сл.Хр.; носителите на езика парси намаляват постоянно поради факта, че по-младите поколения говорят езика азери.
Етническа общност в [[Азърбайджан]] и [[Руската федерация]] ([[Дагестан]]). Първоначалните сведения за тяхното присъствие на [[Кавказ]] според хрониките датират от времето на [[Хазарския каганат]]. Говорят език от югозападната група на иранските езици, вариант на средноперсийския език. Традиционната религия на парсите е [[зороастризмът]]. Днес сред парсите се наблюдава религиозна пъстрота: част от тях изповядват [[иудаизма]] (според друга версия местната еврейска общност e възприела езика парси), част – [[исляма]]. Парсите-иудеи биват наричани от околните етноси «джугут», а парсите-мюсюлмани – «тати». Етнонимът «тати» се появява през 8. век сл.Хр. първоначално като социално обозначение на местното земеделско население от страна на завоевателите – [[тюрки]] [[номади]] (от същия произход е етнонимът «таджик», обозначаващ първоначално ираноезичното население на [[Централна Азия]]. Видни представители на този етнос са средновековните поети, учени и мислители [[Низами]], [[Физули]], [[Хагани Ширвани]], [[Мехсети Гянджеви]] (поетеса). Днес парсите обитават [[Абшеронския полуостров]] и областите [[Шемаха]] и Куба. Голяма част от съвременните парси в Азърбайджан по силата на определени обстоятелства от социален, политически и икономически характер са силно тюркизирани – процес, започнал през 20-те години на 20. век сл.Хр.; носителите на езика парси намаляват постоянно поради факта, че по-младите поколения говорят езика азери.

Версия от 12:41, 6 юни 2007

Етническа общност в Азърбайджан и Руската федерация (Дагестан). Първоначалните сведения за тяхното присъствие на Кавказ според хрониките датират от времето на Хазарския каганат. Говорят език от югозападната група на иранските езици, вариант на средноперсийския език. Традиционната религия на парсите е зороастризмът. Днес сред парсите се наблюдава религиозна пъстрота: част от тях изповядват иудаизма (според друга версия местната еврейска общност e възприела езика парси), част – исляма. Парсите-иудеи биват наричани от околните етноси «джугут», а парсите-мюсюлмани – «тати». Етнонимът «тати» се появява през 8. век сл.Хр. първоначално като социално обозначение на местното земеделско население от страна на завоевателите – тюрки номади (от същия произход е етнонимът «таджик», обозначаващ първоначално ираноезичното население на Централна Азия. Видни представители на този етнос са средновековните поети, учени и мислители Низами, Физули, Хагани Ширвани, Мехсети Гянджеви (поетеса). Днес парсите обитават Абшеронския полуостров и областите Шемаха и Куба. Голяма част от съвременните парси в Азърбайджан по силата на определени обстоятелства от социален, политически и икономически характер са силно тюркизирани – процес, започнал през 20-те години на 20. век сл.Хр.; носителите на езика парси намаляват постоянно поради факта, че по-младите поколения говорят езика азери.