Маточина (село): Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\.\]\] +]].) |
правопис, без епитети |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
== География == |
== География == |
||
Разположено в най-южните склонове на [[Сакар]] планина, сред височинна местност, просечена от долините на река [[Тунджа]] от изток и река [[Фишера]] от запад. Отстои на 40 км от общинския център град [[Свиленград]] и на 110 км от областния център град [[Хасково]]. Селото е само на 450 м западно от [[граница]]та с [[Турция]] и до 1990 се е намирало зад старите телени ограждения тип [[кльон]], а |
Разположено в най-южните склонове на [[Сакар]] планина, сред височинна местност, просечена от долините на река [[Тунджа]] от изток и река [[Фишера]] от запад. Отстои на 40 км от общинския център град [[Свиленград]] и на 110 км от областния център град [[Хасково]]. Селото е само на 450 м западно от [[граница]]та с [[Турция]] и до 1990 се е намирало зад старите телени ограждения тип [[кльон]], а недалеч е минавала укререната българска [[Крали Марко (отбранителна линия)|отбранителна линия „Крали Марко“]]. Днес новоизграденото оградно препятстващо съоръжение минава по самата българска страна на границата източно от селото. На 2,3 км източно е старата гранична застава „Присадец“. До промените започнали в [[1989]] г. селото е било развиващо се и по-голямо. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 08:13, 25 март 2020
Тази статия е за селото. За растението вижте Маточина.
| Маточина | |
 Изглед на село Маточина | |
  Маточина  Маточина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) 0,611 души/km² |
| Землище | 26,011 km² |
| Надм. височина | 164 m |
| Пощ. код | 6535 |
| Тел. код | 037701 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 47468 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
| Маточина в Общомедия | |
Маточина е село в Югоизточна България, в община Свиленград, област Хасково. Днешното село стои непосредствено под Крепостта Букелон – един от най-добре запазените автентични средновековни замъци в България.[2][3]
География
Разположено в най-южните склонове на Сакар планина, сред височинна местност, просечена от долините на река Тунджа от изток и река Фишера от запад. Отстои на 40 км от общинския център град Свиленград и на 110 км от областния център град Хасково. Селото е само на 450 м западно от границата с Турция и до 1990 се е намирало зад старите телени ограждения тип кльон, а недалеч е минавала укререната българска отбранителна линия „Крали Марко“. Днес новоизграденото оградно препятстващо съоръжение минава по самата българска страна на границата източно от селото. На 2,3 км източно е старата гранична застава „Присадец“. До промените започнали в 1989 г. селото е било развиващо се и по-голямо.
История
Районът тук е заселен от дълбока древност. В античността това е централната част на Одриското царство на траките. Първите следи от поселение на днешната територия на селото засега не са открити поради липса на системни археологически проучвания.
В периода VII в. – ХIII в. селището е епископски център, подчинен на адрианополския митрополит, според някои епархийски списъци,[4][5] където се споменава с името Вукелу (гр. Βοκέλλου), което К. Иречек разчита като Букелонъ.[6] Крепостта Букелон е включена за пръв път в пределите на българската държава след превземането ѝ от Крум в 813 г. [7][8]
Скалната църква датирана е Х век – времената на Цар Симеон Велики, подобно на съседния при с. Михалич скален храм от същата епоха и изохронният им старобългарски манастир в Мурфаглар и др., тя е изсечена в скалисто възвишение на 2 km югозападно от село Маточина, в по-новата история носи името „Свети Дух“ и действа пълноценно като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци до построяването на новия храм на селото през 1934т., а на платото над църквата от незапомнани времана се е провеждал многолюден ежегоден събор..
На 14 април в битката при Одрин българският цар Калоян разгромява военната мощ на Латинската империя. Рицарите са разбити, императорът Балдуин IX Фландърски е пленен, а по-късно отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.[9][10]
Между България и Византия при Михаил III Шишман Асен цари дълбок мир, когато неочаквано византийският флот превзема Созопол, в отговор на на агресията българска войска завладява Букелон, който бил престижен на императора ловен замък сред личните му ловни полета, с цел след преговори да го обмени със Созопол[9]. Византийският историк и бъдещ император Йоан Кантакузин споменава няколко пъти това „градче“ (гр. πόλισμα) на име Вукелу (гр. род. падеж Βουκέλου), описвайки превземането на крепостта от цар Михаил Шишман в 1328 г.[11] При сключването на мира след това българския цар отказал да върне „градеца Вукелу и вместо него предложил да се даде многонаселения и голям град на Черно море Созопол“. Това обаче останало без резултат. Вместо това, заради изграждащия се между владетелите българо-византийски съюз за завоюване на Сърбия било постигнато споразумение и цар Михаил Шишман склонил да даде крепостта на младия император Андроник III, което, според Никита Хониат, станало срещу огромен откуп.[12]
През Отоманския период околността на селото е била обрасла с дъбови гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла. През османско време селото се е именувало на Фикел, с което име селото се именува до 1934 година,[13] когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.
За 1793 г. описание дават ген. Михаил Кутузов и Виктор Кочубей в техния пътепис „От Русчук до Константинопол“, представляващ доклад за пратеничеството им до Високата порта. Според тях в селото имало извор и ручей, подходящи за стан на войска, а „...Жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото.“[14]
През 1875 г. в с. Фикел е екзекутирана заловена от турците чета на участници в Старозагорското въстание. Сега на мегдана на селото е поставена паметна плоча за събитието.
На 4 юли 1901 година в околностите на Фикел е обградена от турска войска четата на Слави Мерджанов, съставена от българи и арменци, която е разгромена, убит е Петър Соколов. Пред очите на турската войска Сл. Мерджанов убива отвлеченият заложник Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа. Заловен е ранен, а впоследствие е екзекутиран в Одрин.[15]
През 1912 г. селото е превзето от българските войски в Балканската война, но отново е загубено в полза на турците при Междусъюзническата война в 1913 г.
През 1915 г. селото и районът е отстъпен от Турция към България по силата на Българо-турската конвенция от 1915 г. в навечерието на Първата световна война.[16]
През 1934 г. селото се преименува на Маточина.[13]
Религии
Всички жители и обитатели на селото изповядат източноправославна религия. В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век – паметник на културата. Богослужение в старата църква „Богоявление“ се е извършвало до средата на 20 век. В края на 1935 г. в селото започва да действува и новопостроена църква – приемник на старата, именована „Св. св. Константин и Елена“.
Културни и природни забележителности
- В североизточната част на селото, върху плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, се издига Маточинската крепост.
- Южно от селото в скален венец е вкопана скална църква с полуцилиндричен свод, с предполагаема датировка от Х в.
Редовни събития
Сбор на селото през месец май. За повече подробности посетете сайта на село Маточина.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ С. Маточина – крепост Букелон
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І – История на средновековна България VII-XIV век
- ↑ Asdracha, Catherine. La Thrace orientale et la Mer Noir: géographie ecclesiastique et prosopographie (VIIIe-XIIe s.). (на френски) – В: Géographie historique du monde Méditeranéen. Paris, Publication de la Sorbonne, 1988. p. 262. (на френски)
- ↑ Йорданов, Иван и Аладжов, Димчо „Непубликувани оловни византийски печати от Хасковско“, сп. „Археология“, София 1991, бр.1, стр. 49 – 50.
- ↑ Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974. с. 695. В своя пътепис К. Иречек разчита името като „Букелонъ“, а на гръцки като Βούκελλον, като цитира Notitiae episcopatuum, там обаче името е Βουκέλου, споменато в Notitia 3, или Βουκέλλου в Notitia 10, вж. Parthey, Gustav. Notitia 3, 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 124, 220. (на латински)
- ↑ ГИБИ т. 3 с.279 – 289, Златарски, Бешевлиев, История на българите под редакцията на Димитър Зафиров стр.75 – 87 и пр.
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І – История на средновековна България VII-XIV век
- ↑ а б проф. Божидар Димитров, НИМ започва разкопки край Букелон. Крепостта се смята за бивш команден пункт на българите срещу Византия., Труд – 6 юли 2017
- ↑ Проф. Божидар Димитров: Огромен замък открихме в ”Русокастро”. България днес, 23 юли 2017
- ↑ Йоан Кантакузин, „История“, II, 3.; в ГИБИ, София 1980, т. Х, стр. 259
- ↑ Никифор Григора „Византийска история“, IХ,8. в ГИБИ, София 1983, т.ХI, стр. 159
- ↑ а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ „От Русчука до Константинополя“, 1793 – Русская старина, СПб, 1878, т. 21, № 2, 105 – 124. ((ru)) Превод Даниела Жукова в „Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век“, съст. Маргарита Кожухарова, София 1986, стр. 65.
- ↑ Шатев, Павел. „Солунското съзаклятие (1903 г.), подготовка и изпълнение“. Трето издание, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 г., гл. 70.
- ↑ Българо-турска конвенция (1915)
Външни препратки
| ||||||||||