Суха баня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
'''Суха баня''' ({{lang|el|Αγία Παρασκευή}}, ''Агия Параскеви'') или старо име '''Ксилотрос''' ({{lang|el|Ξυλότρος}}, ''Ксилотрос'', [[катаревуса]]: ''Ξυλότρον'', ''Ксилотрон'', до 1950 година ''Ξυλότρον'', ''Ксилотрон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/172308 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή]</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], дем [[Висалтия]] в област [[Централна Македония]] с 986 жители (2001). |
'''Суха баня''' ({{lang|el|Αγία Παρασκευή}}, ''Агия Параскеви'') или старо име '''Ксилотрос''' ({{lang|el|Ξυλότρος}}, ''Ксилотрос'', [[катаревуса]]: ''Ξυλότρον'', ''Ксилотрон'', до 1950 година ''Ξυλότρον'', ''Ксилотрон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/172308 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή]</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], дем [[Висалтия]] в област [[Централна Македония]] с 986 жители (2001). |
||
==География== |
== География == |
||
Селото е разположено в [[Серско поле|Серското поле]] на около 6 километра източно от [[Димитрич]] (Димитрици), югозападно от град [[Сяр]] (Серес). |
Селото е разположено в [[Серско поле|Серското поле]] на около 6 километра източно от [[Димитрич]] (Димитрици), югозападно от град [[Сяр]] (Серес). |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
{{цитат|Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от [[Нигослав|Негослав]], на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от [[Черпища|Чуприща]]. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.]</ref>}} |
{{цитат|Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от [[Нигослав|Негослав]], на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от [[Черпища|Чуприща]]. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.]</ref>}} |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 [[черкези]] и 260 [[гърци]] [[християни]].<ref>{{МЕС|179}}</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 [[черкези]] и 260 [[гърци]] [[християни]].<ref>{{МЕС|179}}</ref> |
||
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Суха-Баня'' (Souha-Bania) живеят 240 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]].<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198 - 199.]</ref> |
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Суха-Баня'' (Souha-Bania) живеят 240 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]].<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198 - 199.]</ref> |
||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
В 1894 година е построена църквата „[[Света Параскева (Суха баня)|Света Параскева]]“.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.imsn.gr/imsn.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=124&Itemid=371 | заглавие =Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Αγία Παρασκευή | достъп_дата = 31 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | цитат = | език =}}</ref> |
В 1894 година е построена църквата „[[Света Параскева (Суха баня)|Света Параскева]]“.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.imsn.gr/imsn.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=124&Itemid=371 | заглавие =Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Αγία Παρασκευή | достъп_дата = 31 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | цитат = | език =}}</ref> |
||
===В Гърция=== |
=== В Гърция === |
||
Селото е освободено по време на [[Балканска война|Балканската война]] от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
Селото е освободено по време на [[Балканска война|Балканската война]] от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{Дем Висалтия}} |
{{Дем Висалтия}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Села в дем Висалтия]] |
[[Категория:Села в дем Висалтия]] |
||
Версия от 20:19, 25 март 2020
| Суха баня Αγία Παρασκευή | |
  Суха баня  Суха баня | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 48 m |
| Население | 986 души (2001) |
Суха баня (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) или старо име Ксилотрос (на гръцки: Ξυλότρος, Ксилотрос, катаревуса: Ξυλότρον, Ксилотрон, до 1950 година Ξυλότρον, Ксилотрон[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 986 жители (2001).
География
Селото е разположено в Серското поле на около 6 километра източно от Димитрич (Димитрици), югозападно от град Сяр (Серес).
История
В Османската империя
През XIX век и началото на XX век Суха баня е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Серска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Суха баня:
| „ | Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от Негослав, на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 черкези и 260 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суха-Баня (Souha-Bania) живеят 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1894 година е построена църквата „Света Параскева“.[7]
В Гърция
Селото е освободено по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.[8]
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198 - 199.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Αγία Παρασκευή // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||
