Пирне: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град [[Айтос]]. Разположено е в [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.<ref>[https://www.bsbd.org/registri/BSBD.reservoirs.xls Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: ''Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.)'', XLS файл, Пирне]</ref><ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта (към март 2020 г.); Пирне: поземлен имот 56438.153.3, стар номер 000124 и поземлен имот 56438.48.37, стар номер 000295]</ref> |
|||
Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref> и наносни почви.<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 9, стр. 3424, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref> |
|||
Общински път от Пирне ''на север'' пресича минаващия през Айтос първокласен [[Републикански път I-6|Подбалкански път]] и продължава към [[Поляново (област Бургас)|Поляново]] и [[Карагеоргиево]], а ''на изток'' прави връзка с водещия на североизток до Айтос, а на югозапад – към село [[Караново (Област Бургас)|Караново]] третокласен [[републикански път III-539]]. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m. |
|||
Населението на село Пирне<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3628&ezik=bul Справка за населението на с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас]</ref> наброява 761 души към [[1934]] г., в периода до [[1992]] г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към [[1965]] г. – 1205 души, а към [[2018]] г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души. |
|||
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 622 лица, за 480 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 13 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 104 – към [[цигани|ромска]] и за останалите не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Пирне, община Айтос]</ref> |
|||
== История == |
== История == |
||
| ⚫ | |||
След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] село Пирне остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 213.</ref> |
След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] село Пирне остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 213.</ref> |
||
| Ред 18: | Ред 29: | ||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
== Природни и културни забележителности == |
== Природни и културни забележителности == |
||
| ⚫ | |||
== Личности == |
== Личности == |
||
* проф. [[Иван Маразов]] – Проф. Иван Маразов, един от водещите български културолози и траколози и Министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г., е роден на 3 април 1942 г. в село Пирне, Айтоско. През 1967 г. завършва „История и теория на изкуството“ в Института „Репин“ в Санкт Петербург. Същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на Института). От 1969 до 1989 г. е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. |
* проф. [[Иван Маразов]] – Проф. Иван Маразов, един от водещите български културолози и траколози и Министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г., е роден на 3 април 1942 г. в село Пирне, Айтоско. През 1967 г. завършва „История и теория на изкуството“ в Института „Репин“ в Санкт Петербург. Същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на Института). От 1969 до 1989 г. е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. |
||
Версия от 20:02, 27 март 2020
| Пирне | |
  Пирне  Пирне | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 765 души[1] (15 март 2024 г.) 30,6 души/km² |
| Землище | 25,047 km² |
| Надм. височина | 110 m |
| Пощ. код | 8528 |
| Тел. код | 05533 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 56438 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Айтос Васил Едрев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Пирне Манчо Железов (БСП) |
Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
География
Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.[2][3]
Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани[4] и наносни почви.[5]
Общински път от Пирне на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към Поляново и Карагеоргиево, а на изток прави връзка с водещия на североизток до Айтос, а на югозапад – към село Караново третокласен републикански път III-539. Надморската височина в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.
Населението на село Пирне[6] наброява 761 души към 1934 г., в периода до 1992 г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към 1965 г. – 1205 души, а към 2018 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 622 лица, за 480 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 13 – към „турска“, за 104 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[7]
История
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[8]
Религии
Обществени институции
Природни и културни забележителности
Личности
- проф. Иван Маразов – Проф. Иван Маразов, един от водещите български културолози и траколози и Министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г., е роден на 3 април 1942 г. в село Пирне, Айтоско. През 1967 г. завършва „История и теория на изкуството“ в Института „Репин“ в Санкт Петербург. Същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на Института). От 1969 до 1989 г. е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“.
- генерал-майор Стоян Куцаров
- Дянко Правчев (1889 – 1944), бивш кмет на Бургас
- инженер Иван Шивачев (1930 – 2015), един от създателите на Радиотелевизионен център Пловдив (РТВЦ – Пловдив)
Спорт
Футболният отбор на село Пирне се нарича ФК Левски. В Пирне домакинства ФК „Бяла река“ (Тополица), заради липсата на спортна база в Тополица. Надеждите са, че скоро ще бъде възстановен и ФК „Левски“ (Пирне).
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл, Пирне
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта (към март 2020 г.); Пирне: поземлен имот 56438.153.3, стар номер 000124 и поземлен имот 56438.48.37, стар номер 000295
- ↑ ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
- ↑ Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3424, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Справка за населението на с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Пирне, община Айтос
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 213.
Външни препратки
| ||||||||