Ерехтейон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:18, 29 март 2020

Ерехтейон (на старогръцки: Ἐρέχθειον) е древногръцки храм в йонийски стил, посветен на Атина Палада, Посейдон и Ерехтей, част от архитектурния ансамбъл на Атинския акропол. Построен е точно на мястото, където според легендата Атина и Посейдон спорят за покровителството над града (вж. Атина Палада).

Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е с 3 m по-висока от западната. Към светилището има три портика – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки – т. нар. кариатиди, станали емблематични. Според преданието за техен модел служи момиче от областта Кария, откъдето идва названието им. Светилището е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада – там се съхранява свещеният ксоанон (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира олтар за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, посветена на Посейдон, Хефест и Ерехтей. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното маслинено дърво, наречен Пандрозион по името на Пандроза – дъщерята на митичния основател на града Атина Кекропс, чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния портик, където е и олтарът на Кекропс – Кекропионът.

Строителят на Ерехтейона не е известен. Понякога проектът се приписва на Мнезикъл. През 1801 г. Томас Брюс, лорд Елджин, с разрешението на султана взема части от храма и ги закарва в Лондон като част от т.нар. Мрамори на Елджин (на английски: Elgin marbles). В началото на 20 век е извършена частична реставрация.^[1].

Източници

↑ Erechtheum // Енциклопедия Британика, 2 май 2016. Посетен на 18 март 2018. (на английски)

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ерехтейон.

Акропол (Атина)

[1] Erechtheum // Енциклопедия Британика, 2 май 2016. Посетен на 18 март 2018. (на английски)

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[File:Athen Erechtheum BW 2017-10-09 13-47-38.jpg|мини|300п|Ерехтейонът]]
+[[Файл:Athen Erechtheum BW 2017-10-09 13-47-38.jpg|мини|300п|Ерехтейонът]]
 [[Файл:Ерехтейон.jpg|мини|Древногръцки храм в йонийски стил]]
 '''Ерехтейон''' ({{lang|grc|Ἐρέχθειον}}) е древногръцки [[храм]] в [[йонийски стил]], посветен на [[Атина (митология)|Атина Палада]], [[Посейдон]] и [[Ерехтей]], част от архитектурния ансамбъл на [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]]. Построен е точно на мястото, където според легендата [[Атина (митология)|Атина]] и [[Посейдон]] спорят за покровителството над града (вж. [[Атина (митология)|Атина Палада]]).
-Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е с 3 m по-висока от западната. Към светилището има три [[портик]]а – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки – т. нар. ''[[кариатида|кариатиди]]'', станали емблематични. Според преданието за техен модел служи момиче от областта [[Кария]], откъдето идва названието им. [[Светилище]]то е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада – там се съхранява свещеният ''ксоанон'' (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира [[олтар]] за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, посветена на [[Посейдон]], [[Хефест]] и [[Ерехтей]]. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното [[маслина|маслинено дърво]], наречен ''Пандрозион'' по името на [[Пандроза]] – дъщерята на митичния основател на града [[Атина]] [[Кекропс]], чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния [[портик]], където е и олтарът на [[Кекропс]] – ''Кекропионът''.
+Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е с 3 m по-висока от западната. Към светилището има три [[портик]]а – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки – т. нар. ''[[кариатида|кариатиди]]'', станали емблематични. Според преданието за техен модел служи момиче от областта [[Кария]], откъдето идва названието им. [[Светилище]]то е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада – там се съхранява свещеният ''ксоанон'' (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира [[олтар]] за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, посветена на [[Посейдон]], [[Хефест]] и [[Ерехтей]]. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното [[маслина|маслинено дърво]], наречен ''Пандрозион'' по името на [[Пандроза]] – дъщерята на митичния основател на града [[Атина]] [[Кекропс]], чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния [[портик]], където е и олтарът на Кекропс – ''Кекропионът''.
 Строителят на Ерехтейона не е известен. Понякога проектът се приписва на [[Мнезикъл]]. През 1801 г. Томас Брюс, лорд Елджин, с разрешението на султана взема части от храма и ги закарва в Лондон като част от т.нар. ''Мрамори на Елджин'' ({{lang|en|Elgin marbles}}). В началото на 20 век е извършена частична реставрация.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Erechtheum | заглавие=Erechtheum |достъп_дата =18 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=2 май 2016 |труд= |издател= [[Енциклопедия Британика]]|цитат= |език= en}}</ref>.