Ибрахим паша Дамат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-tr}} => {{lang|tr}}
м overlinking
Ред 4: Ред 4:
| изображение за личността=
| изображение за личността=
| описание на изображението=
| описание на изображението=
| управление=[[4 април]] [[1596]] – [[27 октомври]] [[1596]], [[5 декември]] [[1596]] – [[3 ноември]] [[1597]], [[6 януари]] [[1599]] – [[10 юли]] [[1601]]
| управление=[[4 април]] [[1596]] – [[27 октомври]] 1596, [[5 декември]] [[1596]] – [[3 ноември]] [[1597]], [[6 януари]] [[1599]] – [[10 юли]] [[1601]]
| коронация=
| коронация=
| обкръжение=
| обкръжение=

Версия от 14:55, 29 март 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ибрахим паша.

Ибрахим паша Дамат
37-ми Велик везир на Османската империя
Управление4 април 159627 октомври 1596, 5 декември 15963 ноември 1597, 6 януари 159910 юли 1601
НаследникХасан паша Йемиши Дамат
Лични данни
Роден
1550 г.
Починал
10 юли 1601 г. (51 г.)
Погребан вИстанбул
Семейство
БракАйше Султан

Ибрахим паша Дамат (на турски: Damat İbrahim Paşa) (ок.1560 - 10 юли 1601) е велик везир на Османската империя на три пъти (от 4 април до 27 октомври 1596, от 5 декември 1596 до 3 ноември 1597 и от 6 януари 1599 до 10 юли 1601 г.)[1]. Става известен като покорителят на Надканижа. Носи титлата „дамат“ (зет), тъй като е женен за дъщерята на султан Мурад III Айше.

Според турските източници Ибрахим е с босненско или хърватско потекло[2] и е взет за еничар[3]. Негов покровител става Соколлу Мехмед паша, също бивш еничар, благодарение на когото се издига и прави кариера.

През май 1586 г. Ибрахим се жени за Айше Султан, дъщерята на Мурад III, и е назначен за бейлербей на Египет. С отдалечаването му от столицата на империята влиянието му в двора на Мурад отслабва. През 1585 г. той смазва въстанието на друзите в Ливан.

През 1596 г. по молба на Айше Ибрахим е назначен за велик везир от нейния брат Мехмед III, който междувременно става султан[4]. През юни същата година османската войска настъпва към Унгария, за да завладее Егер на североизток от Будапеща[5]. В успешно проведената военна кампания Дамат Ибрахим паша се отличава, завземайки града, и султанът, който оглавява похода, му оставя командването, а самият той се връща в Истанбул[6]. Ибрахим паша неохотно приема това назначение, тъй като не е поддръжник на активни действия срещу Хабсбургите, а това става причина на два пъти (през 1596 и през 1597 година) да бъде свалян от поста велик везир.

През 1599 г. Ибрахим паша отново е назначен за велик везир с условието да започне война с Австрия. Той се отправя с войската към Естергом (завладян от османците при султан Сюлейман I през 1543 г. и впоследствие отново загубен), но не успява да го превземе и с войската си изкарва зимата в Белград. След това се насочва на юг и обсажда замъка Надканижа. Обсадените получават помощ от 20 000 бойци под командването на френския херцог Филип Емануел Лотарингски, но османците ги побеждават и замъкът се предава.

Ибрахим паша Дамат умира през 1601 г. в Белград.

Вижте също

Бележки

  1. İsmail Hâmi Danişmend, Osmanlı Devlet Erkânı, Türkiye Yayınevi, İstanbul, 1971
  2. İsmail Hâmi Danişmend, Osmanlı Devlet Erkânı, Türkiye Yayınevi, İstanbul, 1971
  3. Mutlu Dikmen (28 октомври 2014). BOSNA REHBERİ: BOSNA REHBERİ. Mutlu Dikmen. pp. 11–. D„evşirme sistemiyle Osmanlı hizmetine giren Sırplar ve Hırvatlar arasından da önemli devlet adamları çıkmıştır. Hersekzade Ahmet Paşa, Damat İbrahim Paşa ve Sokullu Mehmet Paşa bunlardan bazılarıdır.“
  4. Peirce, Leslie P. The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. – Oxford: Oxford University Press, 1993. – 374 p. – ISBN 0195086775, p.240
  5. К. Финкель. История Османской империи. Видение Османа. — АСТ, 2010. — стр.242
  6. К. Финкель. История Османской империи. Видение Османа. — АСТ, 2010. — стр.243