Иполит Карно: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м overlinking
Ред 15: Ред 15:
Иполит Карно е роден през [[1801]] в [[Сент Омер]]. Прекарва първите си години заедно с баща си, който се намира в изгнание по политически причини, и се връща във Франция едва през [[1823]]. Той се занимава с [[литература]] и [[философия]], през [[1828]] публикува свои преводи на стихове от [[Вилхелм Мюлер]]. По това време е привърженик на [[сенсимонизъм|сенсимонизма]] и сътрудничи на вестник ''„Le Producteur“'', а през [[1830]] издава ''„Exposé de la doctrine Saint-Simonienne“'' (''„Изложение на сенсимонистката доктрина“'').
Иполит Карно е роден през [[1801]] в [[Сент Омер]]. Прекарва първите си години заедно с баща си, който се намира в изгнание по политически причини, и се връща във Франция едва през [[1823]]. Той се занимава с [[литература]] и [[философия]], през [[1828]] публикува свои преводи на стихове от [[Вилхелм Мюлер]]. По това време е привърженик на [[сенсимонизъм|сенсимонизма]] и сътрудничи на вестник ''„Le Producteur“'', а през [[1830]] издава ''„Exposé de la doctrine Saint-Simonienne“'' (''„Изложение на сенсимонистката доктрина“'').


През [[1839]] г. Карно е избран за депутат от [[Париж]] и е преизбиран през [[1842]] и [[1846]] г., като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал [[Луи-Филип]]. Той взема участие в [[Френска революция (1848)|Революцията]] от [[1848]] и става министър на просветата във временното правителство на [[Алфонс дьо Ламартин]]. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на [[5 юли]] [[1848]] г. е принуден да се оттегли.
През [[1839]] г. Карно е избран за депутат от [[Париж]] и е преизбиран през [[1842]] и [[1846]] г., като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал [[Луи-Филип]]. Той взема участие в [[Френска революция (1848)|Революцията]] от [[1848]] и става министър на просветата във временното правителство на [[Алфонс дьо Ламартин]]. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на [[5 юли]] 1848 г. е принуден да се оттегли.


Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от [[2 декември]] [[1851]] г., но въпреки това не е преследван от [[Наполеон III]]. През [[1864]] г. отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През [[1871]] става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от [[1875]]. На 16 декември 1875 г. е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.
Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от [[2 декември]] [[1851]] г., но въпреки това не е преследван от [[Наполеон III]]. През [[1864]] г. отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През [[1871]] става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от [[1875]]. На 16 декември 1875 г. е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.

Версия от 18:22, 29 март 2020

Иполит Карно
Hippolyte Carnot
френски политик

Роден
Починал
16 март 1888 г. (86 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Семейство
БащаЛазар Карно
Братя/сестриСади Карно
ДецаСади Карно
Иполит Карно в Общомедия

Лазар Иполит Карно (на френски: Lazare Hippolyte Carnot) е френски политик, участвал в Революцията от 1848.

Иполит Карно е син на Лазар Карно, политик от времето на Революцията от 1789, по-малък брат на физика Сади Карно и баща на бъдещия президент Сади Карно.

Биография

Иполит Карно е роден през 1801 в Сент Омер. Прекарва първите си години заедно с баща си, който се намира в изгнание по политически причини, и се връща във Франция едва през 1823. Той се занимава с литература и философия, през 1828 публикува свои преводи на стихове от Вилхелм Мюлер. По това време е привърженик на сенсимонизма и сътрудничи на вестник „Le Producteur“, а през 1830 издава „Exposé de la doctrine Saint-Simonienne“ („Изложение на сенсимонистката доктрина“).

През 1839 г. Карно е избран за депутат от Париж и е преизбиран през 1842 и 1846 г., като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал Луи-Филип. Той взема участие в Революцията от 1848 и става министър на просветата във временното правителство на Алфонс дьо Ламартин. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на 5 юли 1848 г. е принуден да се оттегли.

Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от 2 декември 1851 г., но въпреки това не е преследван от Наполеон III. През 1864 г. отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През 1871 става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от 1875. На 16 декември 1875 г. е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.

Иполит Карно умира през 1888 г., три месеца след избирането на сина му Мари Франсоа Сади Карно за президент на Франция.

Библиография

  • Exposé de la doctrine Saint-Simonienne (1830)
  • Le Ministère de l'Instruction Publique et des Cultes, depuis le 24 février jusqu'au 5 juillet 1848
  • Mémoires sur Carnot par son fils (2 тома, 1861 – 1864)
  • Mémoires de Barère de Vieuzac (в съавторство с Давид Анже, 4 тома, 1842 – 1843).