Херта Вичазец: Разлика между версии
Нова страница: „{{Личност|писател}} '''Херта Вичазец''' ({{lang|hsb|Herta Wićazec}}, {{lang|de|Johanne Henriette Lehmann}}) е Горнолужишк...“ |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|писател}} |
{{Личност|писател}} |
||
'''Херта Вичазец''' ({{lang|hsb|Herta Wićazec}}, {{lang|de|Johanne Henriette Lehmann}}) е [[Горнолужишки език|горнолужишка]] поетеса, първата в историята |
'''Херта Вичазец''' ({{lang|hsb|Herta Wićazec}}, {{lang|de|Johanne Henriette Lehmann}}) е [[Горнолужишки език|горнолужишка]] поетеса, първата в историята.<ref name="">{{cite book | title = Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней | last = Гугнин | first = А. А | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Российская академия наук | location = Москва | isbn = | doi = | pages = 111 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 15:26, 30 март 2020
| Херта Вичазец Herta Wićazec | |
 | |
| Родена |
4 февруари 1819 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Бауцен, Федерална република Германия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Херта Вичазец в Общомедия | |
Херта Вичазец (на горнолужишки: Herta Wićazec, на немски: Johanne Henriette Lehmann) е горнолужишка поетеса, първата в историята.[1]
Биография
Родена е на 4 февруари 1819 година в семейството на Ян Карл Густ Вичаз и Мария Мучерец в град Бауцен (Будишин). Ранното си детство прекарва в едно от лужишките села в околностите на Бауцен. След като завършва гимназия се мести в Бауцен, където пее в хор на местната лутеранска църква. Започва да пише първите си поетични творби на немски език в края на 40-те години на XIX век в стила на късната романтична немска поезия. Първият етап на поезия ѝ е повлиян от немските поети Карл фон Гюндероде и Анет фон Дросте-Хюлсхоф. В Будишин среща младия учител и писател Ян Бохувер Мучинк, който я вдъхновява да пише стихове на горнолужишки език. По-късно двамата имат любовна връзка, но Ян Бохувер Мучинк се жени за друга жена. Тази трагедия в живота на Херта Вичазец силно повлиява на поетичното ѝ творчество, което само по себе си е лирически дневник.
От 1848 до 1850 година публикува творбите си в различни лужишки вестници. В 1854 година Ян Бохувер Мучинк публикува поетичния си сборник „Boža krasnosć w stwórbi“, в който публикува няколко стихотворения на Херта Вичазец. Михал Горник споменава творчеството на Херта Вичазец в своята публикация от 1863 година „Čitance“. Адолф Черни в 1900 година пише статия за живота и делото на Херта Вичазец в списанието „Časopis Maćicy Serbkeje“, където цитира няколко нейни стихотворения.
Литература
- Гугнин А. А., Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней, Российская академия наук, Институт славяноведения и балканистики, научный центр славяно-германских отношений, М., 1997, стр. 111, 114, 151. ISBN 5-7576-0063-2
- Nowy biografiski słownik k stawiznam a kulturje Serbow, wud. wot: Jan Šołta, Pětr Kunze a Franc Šěn, Budyšin: Ludowe nakładnistwo Domowina, 1984
- A. Černý, Wićazec. Přinošk k serbskemu basnistwu — Časopis Maćicy Serbskeje 53 (1900), str. 105—128;
- Cyž. Z listow Herty Wićazec, w lětach 1843—1855 pisanych — Časopis Maćicy Serbskeje 59 (1906), str. 14-41
- Adolf Černý, «Herta Wićazec. Žiwjenje a pisma prěnjeje serbskeje basnjeŕki.» Zestajał a pojednał Adolf Černý. Nakładował E. Muka. Budyšin. 1901.
- Helena Ulbrechtová «Lužickoserbská literatura: její vývoj a pozice mezi středoevropskými literaturami». Univerzita Karlova v Praze: Karolinum. Praha. 2009.
- Róža Domašcyna. «Herta Wićazec». Serbska poezija. Том 32. Ludowe nakładnistwo Domowina. Budyšin. 1993.
- Michał Hórnik. «Čitanka: mały wubjerk z narodneho a nowišeho pismowstwa hornjołužiskich Serbow. Ze serbskoněmskim słownikom.» Schmaler & Pech. Budyšin. 1863.
- Peter Kunze. «Jan Arnošt Smoler: ein Leben für sein Volk.» Domowina-Verlag. Bautzen. 1995.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Гугнин, А. А. Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней. Москва, Российская академия наук, 1997. с. 111.
|
