Никифор Никифоров (генерал-майор): Разлика между версии
м ненужен интервал преди запетая |
м Общи промени |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
Никифор Никифоров е роден на 21 февруари 1890 г. в [[Елена]]. Постъпва във [[Военното на Негово Величество училище]] и завършва през 1909 г. с 29<sup>-и</sup> випуск, като на 22 септември е произведен в чин [[подпоручик]]. Взема участие в [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913) и през 1915 г. е произведен в чин [[поручик]]. Служи в [[Дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]]. |
Никифор Никифоров е роден на 21 февруари 1890 г. в [[Елена]]. Постъпва във [[Военното на Негово Величество училище]] и завършва през 1909 г. с 29<sup>-и</sup> випуск, като на 22 септември е произведен в чин [[подпоручик]]. Взема участие в [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913) и през 1915 г. е произведен в чин [[поручик]]. Служи в [[Дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]]. |
||
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16<sup>-и</sup> пехотен ловчански полк]], за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 2 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_16.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 16]</ref>, като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_348.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348]</ref> По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“ |
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16<sup>-и</sup> пехотен ловчански полк]], за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 2 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_16.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 16]</ref>, като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_348.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348]</ref> По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“]], V степен, с мечове в средата<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_452_246.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 246]</ref>, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_254_gr%7C255.jpg ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 254 – 255]</ref>. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин [[капитан]]. |
||
През 1921 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин [[майор]], между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин [[подполковник]]. |
През 1921 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин [[майор]], между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин [[подполковник]]. С МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин [[полковник]], с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]]. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба. Арестуван на 9 септември 1944 г. от правителството на Отечествения фронт и съден от т.наречения [[Народен съд]] [[Четвърти върховен състав на Народния съд]], но е освободен след обявяване на присъдите 1945 г. През 1949 г. отново е арестуван и съден по процесът срещу [[Трайчо Костов]], за което е изпратен в лагер в [[Белене]], но 1954 г. е освободен. |
||
Кавалер е на ордените [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917)и [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“ |
Кавалер е на ордените [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917)и [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“]], V степен, с мечове в средата (1918/1921) |
||
Кавалер е и на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен.<ref>Недев, с. 299</ref> |
Кавалер е и на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен.<ref>Недев, с. 299</ref> |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
== Награди == |
== Награди == |
||
* [[Файл:BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg|30px]] [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917) |
* [[Файл:BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg|30px]] [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917) |
||
* [[Файл:Bg1osa.png|30px]] [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“ |
* [[Файл:Bg1osa.png|30px]] [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“]], V степен, с мечове в средата (1918/1921) |
||
* [[Файл:Order_of_Red_Banner_ribbon_bar.png|30px]] [[Червено знаме (орден, СССР)|Орден „Червено знаме“]], СССР |
* [[Файл:Order_of_Red_Banner_ribbon_bar.png|30px]] [[Червено знаме (орден, СССР)|Орден „Червено знаме“]], СССР |
||
* [[Файл:OrderOfThePeople'sRepublicOfBulgariaRibbon.jpg|30px]] [[Народна република България (орден)|Орден „Народна република България“ I степен]] |
* [[Файл:OrderOfThePeople'sRepublicOfBulgariaRibbon.jpg|30px]] [[Народна република България (орден)|Орден „Народна република България“ I степен]] |
Версия от 09:44, 31 март 2020
- Тази статия е за генерал-майора. За генерал-лейтенанта и политик вижте Никифор Никифоров.
Никифор Никифоров | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1909 – 1943 |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 21 февруари 1890 г.
|
Дата и място на смърт | 15 февруари 1971 г.
|
Никифор Йорданов Никифоров (среща се и като Юрданов) е български офицер, генерал-майор и юрист, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота и адютант на 16-и пехотен ловчански полк през Първата световна война (1915 – 1918) и началник на Военносъдебната служба (1934 – 1943)в това число и през част от Втората световна война.
Биография
Никифор Никифоров е роден на 21 февруари 1890 г. в Елена. Постъпва във Военното на Негово Величество училище и завършва през 1909 г. с 29-и випуск, като на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и през 1915 г. е произведен в чин поручик. Служи в 12-и пехотен балкански полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на 16-и пехотен ловчански полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1], като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“, V степен, с мечове в средата[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната[4]. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин капитан.
През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин майор, между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин подполковник. С МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин полковник, с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р Александър Пеев. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба. Арестуван на 9 септември 1944 г. от правителството на Отечествения фронт и съден от т.наречения Народен съд Четвърти върховен състав на Народния съд, но е освободен след обявяване на присъдите 1945 г. През 1949 г. отново е арестуван и съден по процесът срещу Трайчо Костов, за което е изпратен в лагер в Белене, но 1954 г. е освободен.
Кавалер е на ордените Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)и Орден „Св. Александър“, V степен, с мечове в средата (1918/1921) Кавалер е и на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен.[5]
Генерал-майор Никифор Никифоров умира на 15 февруари 1971 година.
Семейство
Никифор Никифоров е женен с 2 деца.
Военни звания
- Подпоручик (22 септември 1909)
- Поручик (1915)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор (30 януари 1923)
- Подполковник (30 януари 1927)
- Полковник (1 юли 1931)
- Генерал-майор (6 май 1937)
Образование
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1909)
- Софийски университет (до 1921)
Награди
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“, V степен, с мечове в средата (1918/1921)
- Орден „Червено знаме“, СССР
- Орден „Народна република България“ I степен
Бележки
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 327.
- Недев, Недю. Тайната война или летопис за д-р Александър Пеев и генерал Никифор Никифоров. София, Народна младеж, 1984.
- Генерал-майори от Царство България
- Двадесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Български юристи
- Разузнавачи
- Родени в Елена
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“