Таон: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
м overlinking |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Таонът''' или '''тау-лептон''' е [[елементарна частица]] от семейството на [[лептон]]ите има съответно спин 1/2 и е [[фермион]]. Средното време на живот за таона е 2,9х10<sup>−13</sup> s. Таонът е лептон от трето поколение – най-тежкият (с маса 1776 M[[eV]] или 3490 пъти по-тежък от електрона) след [[мюон]]а – второ поколение (с маса 106 |
'''Таонът''' или '''тау-лептон''' е [[елементарна частица]] от семейството на [[лептон]]ите има съответно спин 1/2 и е [[фермион]]. Средното време на живот за таона е 2,9х10<sup>−13</sup> s. Таонът е лептон от трето поколение – най-тежкият (с маса 1776 M[[eV]] или 3490 пъти по-тежък от електрона) след [[мюон]]а – второ поколение (с маса 106 MeV или 207 пъти по-тежък от електрона) и [[електрон]]а – първо поколение (най-лекия с маса 0,511 M[[eV]])<ref>[http://www.book.store.bg/p53958/sytvorenieto-na-vselenata-ili-golemiat-adronen-kolajder-amir-aksel.html „Сътворението на Вселената или Големият адронен колайдер“ – Амир Аксел] |
||
</ref>. Таонът има отрицателен заряд. [[Античастица]]та на таона е антитаонът, с положителен заряд. |
</ref>. Таонът има отрицателен заряд. [[Античастица]]та на таона е антитаонът, с положителен заряд. |
||
Версия от 14:30, 31 март 2020
Таонът или тау-лептон е елементарна частица от семейството на лептоните има съответно спин 1/2 и е фермион. Средното време на живот за таона е 2,9х10−13 s. Таонът е лептон от трето поколение – най-тежкият (с маса 1776 MeV или 3490 пъти по-тежък от електрона) след мюона – второ поколение (с маса 106 MeV или 207 пъти по-тежък от електрона) и електрона – първо поколение (най-лекия с маса 0,511 MeV)[1]. Таонът има отрицателен заряд. Античастицата на таона е антитаонът, с положителен заряд.
Таонът е открит през 1975 г. чрез линейния ускорител в Stanford Linear Accelerator Centre (Станфордски център с линеен ускорител), днес National Accelerator Laboratory (Национална ускорителна лаборатория) в Станфорд (Калифорния) от Мартин Пърл, лауреат на Нобелова награда.
Източници
|